93 години от смъртта на патриарха Аз, Иван Вазов

09/06/14 19:23
(http://www.klassa.bg/)

93 години от смъртта на патриарха Аз, Иван Вазов

Род, баща и майка

Баща ми, Минчо, когото турците убиха в 1877 г. на 60-годишна възраст, ще се е родил около 1817 г. За жалост нямам портрет от него. Ще ти го опиша, както го помня. Беше мъж висок, снажен, с широки плещи...

Носеше се винаги изящно, чисто. Беше франт, каквито ние не сме. Той е един от първите, които заносиха в Сопот „френски дрехи“ (пращаше му ги брат му от Румъния): риза, яка, жилетка, панталони, сетре, сукмено палто...

Чорбаджи Марко Иванов в „Под игото“ е точно копиран от баща ми...

Нас, децата, държеше в строга дисциплина. Пред него стояхме винаги с почитание. Но
иначе беше много добър баща и любящ съпруг...

Да чете, много не обичаше. Предпочиташе да му четат. Най-много се интересуваше за политика и история и с особено удоволствие слушаше да му се говори за Русия и нейното величие. Вечер караше често децата да пеят бунтовнишки песни, и аз съм му пял...

Когато пораснах и начнах около 1864 г. да пиша стихове, майка ми тайно ме насърчаваше, а той решително беше против. „Какво се залисваш, казваше той, с ненужни работи. Тая работа няма да те храни...“

Майка ми като мома била много хубава. По темперамент - обратното на баща ми: весела, общителна, примирителна, ученолюбива...

...Била едва на 15-16 г., когато се омъжила. Но когато да се венчават, свещеникът ни в Сопот намерил, че баща ми и майка ми имат някакво родство и затова им отказал. Тогава със съгласието на родителите отиват в Калофер. Сватбарското шествие от Сопот до Калофер било извънредно весело и тържествено. Имало около 100 души конници и коля. Младата двойка се прибира след това в Сопот и сега се начева един напълно щастлив и благословен от бога живот...

И весела беше майка ми, и общителна. Обичаше визити, разговори и шеговита беше. Тя даваше тон на жените, като се съберяха. Разказваше весели анекдоти. Имаше здрав хумор. И аз съм наследил нещо от нейния безобиден хумор...

Бракът на майка ми беше благословен с многобройна челяд. Първото й дете бях аз. Роден съм на 27 юни 1850 г. След мене дойдоха Никола, Кирко, Анка, Георги, Вълка, Владимир, Михаил и Борис (най-малкият)...

След Пловдив

В 1868 г. баща ми ме повика от Пловдив да пазя дюкяна и да подхвана търговията му, обаче и тоя път се оказах крайно небрежен. Обзет внезапно от истински „бяс“, аз пишех стихотворения даже по кориците на бащините си тефтери. Всеки свободен час се затварях в една стая в новата къща, в двора, и пишех неуморно дене и ноще. Сега имах вече високо мнение за поезията и исках да стана поет по призвание. Понеже ноще ми догаряше свещта, майка ми тайно от баща ми ми носеше друга. Само баба ми Ана знаеше, но тя беше недоволна и казваше: „Брей, Иванчо, ще разсипеш баща си, и ноще гориш свещи!“...

Първа любов

Влюбих се страстно към 19-ата си година в една около 30-годишна красива покръстена еврейка (жена на Васил Кьороолу), със среден ръст, мургаво лице, мечтателен поглед, ориенталски тип - иначе простичка, необразована жена. Мъж й беше я грабнал в Солун, гдето бил някое време търговец. Говореше завалено български. Любих я около година и половина, без да знае тя. Когато минеше край нас, бивах потресен от силно чувство, цял ден изгубвах апетит и падах в меланхолия. Най-после се срещнах с нея в дома им. Взех едно писмо в ръцете си, за да маскирам истинската цел на посещението си пред домашните й. Тя ме покани в стаята (познаваше ме, защото беше приятелка с майка ми). Прие писмото. Казах й, че е от мъжа й във Влашко, и понеже не беше грамотна по български, помоли ме да й го прочета. Аз тогава с разтреперен глас й казах, че писмото е само един предлог да проникна до нея. Помня, че тя с бохча отиваше на баня. И развълнуван цял, й открих сърцето си, как силно съм я обичал от една година насам и как сега съм щастлив, че мога да й кажа това. Тя няколко време мълча, па ми каза тихо: „Иванчо, като ме обичаш ти - и аз ще те обичам. Но сега нашите са на двора и аз отивам на баня. Ела довечера да си поприказваме повече...“

От тоя ден стана прелом в мене. Аз се чувствувах най-блажения човек на света и животът ми беше една верига от радости.

За жалост подир една годимъж Ӝ я повика във Влашко. Раздялата ни беше раздирателна...

Румъния

Като се убеди най-сетне баща ми, че от мене търговец няма да стане, той ме прати при брата си Кирка в Олтеница, дано поне там привикна към нелюбимата професия. Но и тук същото...

Животът в Олтеница, студен, неприветлив, скоро ми дотегна. Чичо ми, човек благороден, но сприхав и строг, постоянно ме гълчеше за моето нехайство и неспособност в търговията. Особено зъл стана той обаче спрямо мене, когато улови едно мое писмо, адресувано до една красива съседка, румънка. Това ме застави да напусна Олтеница...

В Браила без средства, безпомощен, немил-недраг, слязох в един хотел, който се посещаваше от български хъшове. Тук, попаднал в тяхната среда, аз споделях братски техния живот, техните идеали и авантюри. Повечето пъти се хранех наедно с тях в подземната изба на Никола Странджата, знаменосеца.

Тая епоха от живота си аз описах много подробно в романа си „Немили-недраги“ и в „Хъшове“, гдето сам съм се изобразил под името на младия поет Бръчков. Няма какво ново да прибавя...

Цариград

...Един ден посетих и Славейкова в редакцията му. Бях естествено жаден да видя знаменития българин, чиито стихотворения четях с такава наслада. ... Славейков беше по жилетка и пишеше на масата си, също от голи дъски. Казах му, че съм чел сти-хотворенията му, и се осмелих да

го помоля да прочете поемата ми Видул и да ми каже мнението си, но той се извини, че е претрупан с много работа и че не ще може. Разпита ме обаче за емигрантите в Румъния. Когато му казах, че съм се виждал с Ботйова в Галац, Славейков ми забеляза: „Ботйов приповядва социализъм, но той много се заблуждава, такова учение не е за българите...“

Революцията

В 1875 г. се начена революционното брожение. В края на годината пристигна в Сопот Каблешков и държа в едно кафене смела пламенна реч.

Той основа революционен комитет, в който влязоха всички учители и голяма част от младежта; в него взех участие и аз. Преди да основе комитет, Каблешков заведе бъдещите бунтовници на манастира „Св. Спас" и ги накара да се закълнат над евангелието и меча, че ще се жертвуват за свободата на Бъл-
гария...

Под влиянието на новите революционни идеи и на книжката с Ботйовите и Стамболови стихотворения аз почнах да пиша в това време бунтовнически песни... Едно стихотворение „Боят настава“ стана много популярно в Априлското въстание и бе пяно в цяла България...

На 18 априлий дигна знамето Панагюрище, на 20 въстана Копривщица, след няколко дена
Клисура. Но Сопот не взе участие в бунта, както и в Карлово, което също беше готово да въстане, както и Калофер.

Гражданите заедно с комитета решиха именно само да се бранят от башибозуците, ако нападнат града. Това беше, разбира се, малодушие, но по-хубаво стана. Градът тъй се спаси...

Букурещ

През зимата на 1876 г. в Букурещ се основа Централен благотворителен комитет по инициативата на известния руски славянофил Йонин...

До руската война 1877 г. през цялата зима аз вземах най-деятелно участие в работите на комитета, като негов секретар...Но въпреки важното положение, което имах в комитета, аз прекарвах в най-голяма мизерия и страдания. Лишен от всякакви средства, аз буквално гладувах. В Букурещ нямах никого. Към чича си в Олтеница не исках да се обърна за помощ...

А как се хранех? Ходех заран в едно кафене, посещавано от емигрантите, и закусвах капуцинер с една кифла...

По едно време аз живях със Стамболова в една тъмна влаж- на стая, в която тараканите пъплеха по леглата...

Превратът

Настана 9 август. Батенберг биде свален... Наченаха се жастоки гонения, интернирания и затвори. Някои успяха да избягат през Родопите. Моят брат, Георги, взел участие в заговора на 9 август, се спаси в Македония, брат ми Михаил, поручик, бе убит в Лагера. Сам аз бях изложен в Пловдив на големи преследвания и се видях принуден да се крия у двама свои съседи, казьонни...

Одеса

...Намислих да замина за Одеса, гдето и пристигнах през зимата, след едно трудно пътуване по разиграното Черно море...

В първите дни бях очарован от живота в Одеса. Новите впечатления в страната на моите славянофилски мечти изгониха грозните спомени за близкото минало. Па бях приет и многорадушно в кръга на избягалите в Одеса офицери, взели участие в преврата от 9 август и във воденето на Батенберга до Рени... Но и тоя шумен живот почна да ми дотягва. Мисълта за България отново ме обзе властно. Аз се чувствувах, въпреки ласкавия прием, немил-недраг на чужбина, ненужен и безполезен. И тогава, за да запълня времето и заглуша скуката на безделния живот, намислих да напиша романа си „Под игото“...

За България

Скоро след това получих писмо от майка си със съобщение, че при една среща със Стамболова той я уверил, че Вазов може да се върне и да разчитва на неговата защита от мъстителността на политическите му противници в Пловдив.

...Заминах от Одеса с облекчение през пролетта на 1889 г., случайно на същия параход, с който пътуваше и Светослав Миларов. Преди да замина, боейки се, че турците в Цариград ще ме претърсват до голо, занесох „Под игото“ и всички други свои ръкописи на един руски дипломат, служил по-рано в България, с молба да ги препрати до руската легация в Цариград, а оттук в София...

София

Като пристигнах в София, счетох за свой дълг да се представя преди всичко Стамболову, който тогава беше трудно достъпен. До дома му отидох с фаетон. На вратата ме посрещна един намусен служител, знаменитият Гунчо, и ми каза, че министърът не приема. Но когато го помолих да обади Стамболову името ми - веднага се завърна и ме заведе в кабинета на диктатора. Стамболов седеше до писмената си маса, наметнат с шал, и нещо пишеше. Като ме видя, стана, посрещна ме приятелски и първите му думи бяха: „Е, Вазов, помниш ли тараканите в Букурещ и полякинята, за която и двама ухажвахме?“ След това разговорът ни мина на политическа почва. Попитах го защо не направи, каквото зависи от него, за да помири България с Русия, та да престанат натегнатите отношения между двата братски народа. Стамболов ми отговори, че и той желае това, но не е възможно, защото Русия поставя като цена на подобрение с нас нещо страшно: да изпъдим княза.

След това той засегна емигрантския въпрос, и от разговорите можах да разбера, че Стамболов познава много добре живота и намеренията на българските бежанци в Русия...

Поетът и диктаторът се разделиха приятелски. Стамболов ме изпрати до външните врата с уверение, че ако и русофил, мога да разчитам на негова защита. „Идвай при мене, когато обичаш. Къщата ми е винаги отворена за Вазова. Ески дост, душман олмаз!“ (Стар приятел не става враг - б.р.)

И наистина, в първо време отношенията между мене и Стамболов бяха коректни, ако не и сърдечни. По-после обаче чувствата ми се измениха.

За щастие, аз намерих в София някои от старите си приятели. Скоро в тоя малък кръжец влезе и ти, тогава началник на отделение и редактор на Министерския сборник. Като узна, че съм донесъл със себе си един голям роман - ти ме посети и ме убеди да го довърша. И аз приех. Избягвайки обаче да уморявам окото си, турих брат си, Бориса, да пише под моя диктовка. След известно време романът беше готов и аз ти го предадох.

Добрият за онова време хонорар (200 лева на печатна кола), който министерството ми даде за „Под игото“, подобри значително материалното ми положение...

В епохата на „Денница“ (списание, на което е редактор - б.р.) пада и моята женитба (4.XI.1890). (...)

За жалост бракът ми излезе нещастен. След 13 месеца аз се разделих с жена си...

Министър на
нар. просвещение

Като народен представител аз не проявих никаква политическа дейност. Не взех никакво участие и в острите политически борби, много повече зает с идеята за един голям роман.

Тоя роман, „Нова земя“, една верига от спомени и лични преживявания, излезе в 1896 г. Но критиката ме посрещна, за жалост, враждебно...

И аз захвърлих перото. Това бе и главната вече причина, гдето не отказах в 1897 да приема поканата на Стоилова да вляза в кабинета му...

Като член на Стоиловия кабинет аз се озовах, уви, във вълните на политическите страсти.

...Скоро обаче шефът на правителството, след един апоплектичен удар, се оттегли с целия кабинет от властта и аз почувствувах едно облекчение, сякаш един голям товар бе се смъкнал от гърба ми. Простих се с поста си с убеждението, че не е трябвало да ставам министър...

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/244979_93+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%BE%D1%82+%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0+%D0%90%D0%B7%2C+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%

Публикувана на 09/06/14 19:23 http://www.klassa.bg/News/Read/article/244979_93+%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8+%D0%BE%D1%82+%D1%81%D0%BC%D1%8A%D1%80%D1%82%D1%82%D0%B0+%D0%BD%D0%B0+%D0%BF%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0+%D0%90%D0%B7%2C+%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%