Ако бях главен прокурор

Автор: Красен Станчев

Когато чух по държавното радио какво говори сегашният главен прокурор, аз бях сам в офиса.  И от възхита просто крещях…  Мисля, че ми се случи за първи път. Макар и без свидетели, собственото ми поведение бе повече от странно, но вместо да отида психиатър, аз се заех със самоанализ на дълбините на моето съзнание.

Първо се оказа, че аз винаги съм искал да бъда главен прокурор. Не, не съм прав, не винаги, а от времето на обсъждането на второ четене на чл. 117, 126 и 127 от проекта за конституция във Великото народно събрание. Защото ставаше дума, освен за функциите и мястото на тази длъжност, за продължителността на нейния мандат. Последното откриваше широки перспективи пред личности от всякакъв калибър.

Нямам правно образование и за съжаление не мога да се класирам за длъжността, ако някой не надскочи закона за съдебната власт и не ме назначи от уважение към моите въжделения.

Но седем години в креслото на главния прокурор те поставят между и над мандатите на всички други държавни органи, включително президента, управителя на БНБ, а да не говорим за дреболии като изпълнителна власт, ВСС и законодателно събрание. (Един пост в държавата, този на председателя на Сметната палата, е с по-продължителен мандат, но след промените в съответния закон от миналото народно събрание, той не е независим.)

Второ, сетих се, че темата толкова ме е вълнувала, че през 2006 г. я обсъждах със съветниците на комисаря по разширяването на ЕС и даже споделих спомените си в пресата за това как се получи такава уникална независимост на мечтаната (но недостижима) длъжност.

Ето какво съм написал тогава.

„Една от малкото глави от съдържанието на конституцията, по които нямаше нито едно особено мнение, бе глава шеста, тази за съдебната система. Причината бе много проста. Проектът на сегашния чл. 117, ал. 2 и тогава гласеше, че „съдебната власт е независима” и поставяше „прокурорите” в съдебната власт. Както и сега, основният проблем бе формулираната по този начин, с импас, независимост на прокуратурата. Бе известно, че това е следване на съветската „конституционна” традиция от 30-те години на ХХ век. Както бе и известно, че тази независимост там, тогава и след това в комунистическа България е била чиста илюзия, както и цялата конституционност на държавното управление и разделението на властите… Имаше обаче по-силни очевидности. Една от тях бе неяснотата на изхода от следващите избори.“

Трето, въпреки дълготрайния си интерес към темата и длъжността, въпреки вниманието ми към поведението на българските главни прокурори от г-н Гунев до г-н Цацаров и въпреки че служебно (между 2003 и 2009, по различни поводи) ми се е налагало да се запозная с делата на главните прокурори на Киргизстан, Руската Федерация и Казахстан, аз за първи път установих дълбока близост на моите собствени възгледи с тези на един главен прокурор. Ще се опитам накратко да обясня своето възхищение.
Не е кой знае каква тайна, че като на всеки човек, така и на мен ми се иска понякога да надскоча законите. Например преди време, предлагайки справедлива според мен сделка и позовавайки се на принципни правно-теоретични основания, написах открито писмо до президента и премиера с молба да бъда освободен от задължения към НОИ и НЗОК. Но в такива случаи аз веднага се сещам не само за десетте божи заповеди, но и за това, че дори в България има известен правов ред и ако тръгна да го надскачам, подчинените на главния прокурор органи ще ме преследват, а съдът – с голяма вероятност ще ме накаже. Тази достоверност на очакванията обаче явно не се отнася за самия главен прокурор.  Общественото му положение става доста привлекателно, ако ти хрумне да не спазваш законите.

От друга страна и аз като главния прокурор смятам, че КТБ не е класическа, а политическа банка. Такава й бе стратегията на капитализация, такива бяха причините на ръста й и вследствие на тази особеност е и мястото й в банковата система и желанието на всякакви опортюнисти да се възползват от него. Нещо повече: аз смятам, че всички проблеми на съвременните банки произтичат от промяна в традициите на банкирането и паричната политика след Първата световна война и окончателното налагане на модела на банкирането с частични резерви и на хартиените пари.  Иначе казано и той, и аз смятаме, че проблемите в банките и изобщо икономиката произтичат от държавната намеса и политическия процес, а не от сделките, сключени и сключвани според свободната воля на хората и не вследствие на „пазарни провали“. В крайна сметка държавата е причина за сивата икономика и е част от нея.  (Борбата с нея с нея е похвално занимание.)

На това отгоре аз съм човек от света на т.нар. мозъчни тръстове и обичам да организирам семинари за разпространение на идеи. Г-н главният прокурор вероятно знае, че „семинар“ идва от латинската дума за „разсадник“. Но едно е да разпространяваш идеи в моето положение на преподавател и участник в различни „резервоари за идеи“ (на английски – „think tanks“), съвсем друго е, когато си облечен в тогата и прерогативите на главен прокурор. Тогава ти имаш силата (авторитета) да наложиш идеите, можеш да възбудиш следствие срещу всички, които не са съгласни с теб. Няма значение, че ще трябва да се попрескочи не само закона за гарантиране на влоговете, но и тези за БНБ (където е казано, че банкови надзор се осъществява „самостоятелно и независимо“ от съответния подуправител), за кредитните институции и за банковата несъстоятелност.

Очевидно също няма особено значение, че според чл. 127 от конституцията функциите на прокуратурата са предписани без възможност за свободни нововъведения. Главният прокурор „осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“ (чл. 126, ал. 2 от конституцията). Участниците в семинара за КТБ сами ще се досетят, че трябва да се подчинят под една или друга форма. Без каквото и да е участие на авторитета и силата на длъжността, освен методическо.
Ако си преподавател или анализатор, но не разбираш материята, с която се занимаваш, съдбата ти е предопределена. Или ще те изхвърлят от академията, или студентите ще престанат да идват на лекциите, или публиката ще престане да обръща внимание на анализите ти. Рано или късно ще се наложи да смениш професията и да си изкарваш прехраната с по-малко интелектуални занимания.  Ако съм главен прокурор, аз съм знаниев авторитет, независимо от това дали разбирам нещо от банки например или не.

Четвърто, позицията на главен прокурор дава възможност за разгръщане на широко поле за изява. Идват избори, след това ще трябва да се оправят политическите недоразумения в енергетика. Не на последно място има връзка между КТБ, политическата конюнктура и състоянието на енергетиката. Крайно време е аз, като главен прокурор, да се замисля какво следва да се предприеме и в тези области. Понеже нямам ценз за длъжността, аз мога да посъветвам действащия на тази длъжност какво може да се прави.
Пето, последно, но не и по значение. Обществените и стопанските проблеми, създавани от държавата, нямат край. Позицията на главен прокурор позволява тя, държавата, да се управлява без загуба на време и средства според различните досадни процедури на представителната демокрация. Достатъчно е да има някой умен човек като мен да съветва главния прокурор. Името му може да не става обществено достояние.

И така още пет години. Това е позиция, много по-изгодна от иначе много подобната длъжностна характеристика на колегите главни прокурори на Руската Федерация, Киргизстан и Казахстан. И там главните прокурори разбират от всичко, но и президентите са мутирали конституционни копия на Сталин.

Та така, България е по-свободна страна.

Източник: Институт за пазарна икономика

The post Ако бях главен прокурор appeared first on Noresharski.com.

Прочети цялата новина http://noresharski.com/ako-byah-glaven-prokuror/?utm_source=rss&utm_medium=rss&utm_campaign=ako-byah-glaven-prokuror

Свързани новини: