Вампири и таласъми пълнят политическия ни свят от 90-те

09/06/14 19:32
(http://www.klassa.bg/)

Вампири и таласъми пълнят политическия ни свят от 90-те

Напоследък все по-често се сещам за началото на 90-те. По ред причини. Незнайно как, след 25 години преход и гонене в кръг на собствената си опашка, се озовахме в изходна позиция - там, където опашката започва. Като се замисли човек, леко смущаващо е колко много прилики има между „тогава" и „сега". А ако има някакви разлики, те не са в полза на „сега"-то.
Началото на 90-те беше интересно време. Хората се чувстваха като първокурсници в Студентски град - измъкнали се изпод крилото на мама и Тато, уплашени от несигурността, но опиянени от новопридобитата си свобода и предчувствието за „Хей, живот, здравей, здравей!". Двайсет и пет години по-късно сме все така уплашени от несигурността и все така опиянени от нещо си, само дето се чудим къде е оня живот, който трябваше да поздравим и дали не е решил да мине по съседната улица.
Беше обичайно да се скараш за политика с приятели
През 90-те беше съвсем нормално да се скараш фатално с приятел за политика. Нещата бяха прости, деляхме се на бесепари и седесари с оня чистосърдечен плам, с който децата се делят на левскари и цесекари и се удрят с чанти по главите. След известен период, в който мантрата „Всички са маскари" внасяше усещане за разбирателство и единомислие и беше нещо като лула на мира в края на всеки разговор, отново се караме. Този път не е много ясно на какви се делим, но се делим. Всеки срещу всеки, по всякакви признаци, свободна борба в кал.
Пак тогава в политиката се пробваха най-различни чудати персонажи. Президентските избори през 1992-ра можеха да ударят в земята по забавност всеки кастинг за риалити. Кой не помни Кире Уиберауо от Перник, Йоло и подгласника му Тангра, Жоржи и „Не ме гледай умно, българино"? Гледахме ги „в телевизора" така, както се гледа Кончита Вурст - с незлоблив смях, признаващ правото на всеки ексцентрик да си търси място под слънцето. В крайна сметка човек има нужда и от нещо за цвят, нали? Важното е, че има и други, сериозни варианти. Поне така си мислехме. Четвърт век по-късно гледаме как политиците ни врещят, докато се заливат с ледена вода, или пък позират голи до кръста с шарани в ръце и леко изтръпнали се питаме кое ли ще е следващото, което ще направят или ще си покажат. И започва да се прокрадва у нас смразяващото подозрение, че други, сериозни варианти няма. Че кастингът за това риалити май се проточи прекалено дълго и всъщност никакъв кастинг не е, това си е риалитито и това са избраните участници. Ние си ги избрахме, честито.
Интересът към паранормалното избуя
В началото на 90-те избуя езотериката. Вестник „Психо" разпери крила, извънземни започнаха да тропат по вратите ни, аурите ни се меняха в цветовете на демокрацията, а Необяснимото беше тайна опора и утеха по страшничкия път към светлото бъдеще. Съвсем закономерно като за хора, живели 45 години в информационно затъмнение и съвсем подходящо като за края на XX век.
През XXI, когато в някаква друга държава изобретиха адронния колайдер, аз седя в България, почесвам си аурата и се чудя как така стана, че изведнъж баба Ванга се превърна в първа и последна инстанция за всичко? Как няма нищо, ама нищичко, в никоя сфера на живота, което тя да не е предсказала, или за което да не е имала мнение? Ако не е тя, ще е учителят Дънов. Или врачката на Берлускони. Или маг Илиян и катерицата Беатрис. Как така стана, че политиците си мерят предизборно не програмите, не идеите, не мерките за съживяване на икономиката, а номерата в бюлетината и нумерологичното им значение? И като отидем да гласуваме, по това ли ще се водим, или ще затворим очи и ще се оставим Необяснимото да насочи химикалките ни?
А всъщност може и въобще да не гласуваме, ако денят е нумерологично неподходящ (а той е неподходящ, проверих!). Можем да си останем вкъщи, да си прочетем хороскопа, да си кажем „мамка им и рептили", да зяпаме в небето за кемтрейлс и да си тананикаме „вампири, таласъми се разхождат по налъми", докато чакаме поредния край на света със смътното усещане за дежа вю. Както е казал Маркс, историята се повтаря - първо като трагедия, после като фарс. У нас май първо е като фарс, после като лош римейк на фарс.
И този път няма да ни е смешно даже.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/244982_%D0%92%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8+%D0%B8+%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8A%D0%BC%D0%B8+%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D1%82+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+

Публикувана на 09/06/14 19:32 http://www.klassa.bg/News/Read/article/244982_%D0%92%D0%B0%D0%BC%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8+%D0%B8+%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%8A%D0%BC%D0%B8+%D0%BF%D1%8A%D0%BB%D0%BD%D1%8F%D1%82+%D0%BF%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%B5%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F+