- Евгения, как оценявате това, което става тук и сега като предизборен екшън?
- Бях в политиката и вече не се впечатлявам особено много от случващото се в нея. Безспорно е, че честите избори провокират сътресения. Те не са добри нито за хората, нито за техния живот, нито за бизнеса. Следващото правителство трябва да изкара пълен мандат - независимо на кого е то. В противен случай не е възможно икономическата и социалната ситуация в страната да бъдат стабилизирани. Връщаме пари от еврофондовете, защото не успяваме да ги усвоим по различни причини. Стагнацията в бизнеса няма как да спре, след като дребните и средните предприятия не работят. Има леко съвземане в някои сфери, но то съвсем не е достатъчно. Разплащането между фирмите буксува, между държавата и фирмите - също. Непрекъснато правят необосновани промени. На кого е необходимо всичко това, което се случва? Защо всяка година има проблеми с ремонтите на училищата - независимо чий е кабинетът? Няма отговор. Някой пречи или някой не си върши работата.

- Дали "социалистическият сезон" на ВИП брадър е част от предизборната кампания срещу БСП?
- Всичко е възможно. Не знам какво са замислили продуцентите. Нито пък в каква посока ще тласнат предаването и дали участниците в него ще тълкуват събития и личности положително или отрицателно. А може би и подигравателно - зависи как риалитито ще бъде манипулирано. Възможно е носталгията да бъде иронизирана. Но какъвто и да сценарият, надали е еднозначен. Има много хора на 40, 50 и 60, които са наясно с това какво са спечелили и какво са изгубили "преди" и "след". Хората на 20 и на 30 нямат представа какво могат да сравняват и в чия полза. Защото този период е схематично засегнат в учебниците по история.

- Как тълкувате датата 10 ноември като историк?
- За никого не е тайна, че на 10 ноември се случва държавен преврат. Голяма част от предварителните уговорки, свързани с оставката на дядо ми, не бяха спазени. Разговорите между него, Андрей Луканов и управляващите в БСП тогава са били за постепенното му оттегляне от властта.  Той трябваше да запази за известно време поста си на държавен глава Има документи за предоставяне на вила, кола, обслужващ персонал. Но нищо от това не се случва. Главният прокурор Евтим Стоименов е бил притиснат - той го разказва в спомените си, - за да открие основание за завеждане на дело. Първоначално той отказва, но после го принуждават.

- Мислите ли, че Тодор Живков е можел да организира контрапреврат?
- Той не искаше да пречи на тези, които искаха да поемат управлението на държавата. Просто не очакваше, че всичко ще стане по този начин. Че същите тези хора ще създадат проблемите, които оттогава започнаха в България.

- Какво е най-важното в живота ви преди 10 ноември?
- Получих добро възпитание и образование, успях да се изградя като личност. Покрай родителите ми общувах с изключителни интелектуалци. В момента, в който започна така нареченият преход, започнаха и трудностите за цялото ни семейство. Първите години бяха много тежки - особено покрай делата срещу дядо ми и мен.

- Тогава ли калихте характера си?
- Да. Бях току-що завършила университета - животът ми трябваше да бъде подреден. Или поне си мислех, че е. Но се оказа, че съм принудена да се занимавам с адвокати по наказателно право. Имаше поредица от обиски в дома ни. Да не говорим за процесите. Много малко млади хора са се изправяли срещу подобни трудности.

- Къде се запознахте със съпруга ви?
- Доведоха го на купон вкъщи през 1987 г. Не след дълго попаднахме в една и съща компания и на морето. Андрей и брат ми Тодор се познаваха добре, без да бъдат близки приятели. Тогава започна нашата връзка, но в самото начало не съм мислела за него като за мой бъдещ съпруг. Човек никога не може да знае как ще се развият отношенията му с когото и да било.

- Кога го представихте на Тодор Живков?
- На 11 ноември 1989 г.

- Цели две години, след като сте станали гаджета...
- Андрей беше доста притеснителен, не обичаше никаква публичност. Притесняваше се от фамилни сбирки. Но на въпросната дата го запознах с дядо ми - нямаше за къде повече да отлагаме. Защото му съобщихме, че ще се женим. Сватбата ни беше на 10 януари 1990 година. Тогава всички проблеми вече бяха тръгнали. Запознах родителите на Андрей с дядо ми във вила "Калина". Още не беше в официален домашен арест, въпреки че вече не го пускаха да излиза. Но нямаше как да ги спрат, защото сватбата наближаваше. Иначе имаше ограничение за достъп. Майката и бащата на Андрей си допаднаха с дядо ми. Дори сме го оставяли при тях, когато сме пътували.

- Къде беше сватбата ви?
- В малък ресторант зад ритуалната зала на булевард "Витоша", където подписахме. Кумове ни бяха моите приятели Владо Грашнов и Лора Виденлиева. Бях в бял костюм, ушит в "Рила" - дори проявих творчество в моделирането му. Дядо ми не дойде - беше 8 дни преди ареста му. Ние дори не питахме дали може да присъства, защото щеше да стане много сложно за охраната. За да няма шумотевица, се оженихме в делничен ден. Но Иван Славков вече знаеше какво ни очаква. Бяха го викали на разпит. Когато му казах, че ми се иска да отложим купона за пролетта или лятото, той ми отговори: "Направи го сега!". Не го послушах, а после вече беше късно.

- Бяхте ли изплашена?
- Може би. Знаех, че това, което ни се случва, няма да отмине бързо. Разбрах, че съдебната система в България може да бъде манипулирана. Оправдаха дядо ми чак през 1997 г.

- Докато дядо ви беше под домашен арест, обаждаха ли му се негови колеги, държавни глави от Европа?
- Франсоа Митеран и Андреа Папандреу му изпратиха писма - на моя домашен адрес, лични, не протоколни. Те му пишеха, че го подкрепят и че е политик, който винаги ще бъде ценен от тях.

- Вярно ли е, че Тодор Живков е искал да се срещне със Симеон Сакскобургготски?
- Двамата трябваше да разговарят през 1998 година. Аз бях "за" - смятах, че това ще бъде исторически момент. В крайна сметка тези, които организираха срещата, решиха, че тя е излишна. Бяха казали на всеки от двамата, че другият е зает и е отказал. А ние бяхме потвърдили. Явно някой се беше притеснил от евентуалното им общуване. По-късно със Симеон Сакскобургготски уточнихме какво е станало.

- Идваха ли "на гости" у вас силните на деня?
- Да - Ахмед Доган, Любен Беров, Жан Виденов, Волен Сидеров... Петър Курумбашев доведе цялата компания от "Ку-Ку". Дядо ми се интересуваше от всичко, което се случва - извън информациите в медиите. Защото в онези години някои от вестниците бяха доста неграмотно написани и манипулирани. Бяхме абонирани за всички издания. Гледаше постоянно и телевизия.

- Защо през 1990-а беше закрита асамблеята "Знаме на мира", а фондацията "Людмила Живкова" беше преименувана на "Кирил и Методий"?
- За да се прекъснат всякакви "връзки" на тези две институции с моето семейство. Аз и Владимир бяхме изключени като членове на фондацията, въпреки че сме нейни учредители - без да ни предупредят, въобще без всякакви приказки. А с Тодор сме от първите дарители - внесохме доста голяма сума, събрана от хонорари на майка ми
Фондацията беше неправителствена организация със сериозни средства - затова не я закриха, а просто смениха името й. Бях член и на фонд "Детство" - изключиха ме по политически причини и от неговия управителен съвет. Центърът "Знаме на мира" беше разграбен. Идеята да се общува със света беше съсипана, а много важни международни контакти - изгубени. Въпреки подкрепата на политици и интелектуалци от десетки страни. Но явно някой отново го беше страх.

- Тежко ли преживявахте всичко това?
- В началото - да. После свикнах, приспособих се, намерих начини за съществуване, за преодоляване на всевъзможните бариери. Всички телефони вкъщи се подслушваха - уж неофициално, а всъщност съвсем официално. Но се абстрахираш, не може да живееш непрекъснато с тази мисъл.

- Защо, според вас, не се говори за Людмила Живкова като за модерния политик в съвременната ни история, след като тя трупа престиж за държавата по възможно най-успешния начин - чрез реклама на най-конвертируемия бг продукт: националната ни култура?
- Защото тогава ще се върнем към онзи период, за който си говорихме, че липсва в сегашните учебници. И ще се наложи да се анализира кой какво е направил действително за България. Онова време трябва да бъде забравено максимално бързо.

- Едва сега политиците започват оттам, откъдето спря майка ви - износа на култура...
- Експозицията с тракийското съкровище беше показана в десетки страни. Бях с майка ми, когато изложбата беше открита в Британския музей в Лондон и в Стокхолм. Бях малка, но няма да забравя с какво уважение международните държавници се отнасяха към колекцията и въобще към България. Неслучайно по света бяха направени и доста чествания за 1300-годишнината от създаването й. Навсякъде бяхме приемани като равностойни партньори. А сега няма национална стратегия и политика за популяризиране на културата ни, нито пък за образованието - независимо на кого е правителството. Ако нещо се случва, то се ситуира в различен контекст. Навремето България заставаше зад своите таланти - млади и утвърдени.

- Людмила поддържа отлични отношения както със световни интелектуалци, така и с Ванга - какво ги обединяваше?
- Общият поглед върху света, културата, философията, духовността. Майка ми и Светослав Рьорих, например, бяха добри приятели. Тя му гостуваше в Индия, той е идвал в София, Варна, Евксиноград. Запознах се с него - изключително харизматична личност. Но много скромен и приветлив - бях малка, но това го запомних. А Ванга я видях за първи път, когато дойде вкъщи, тук, в София. Като влезе, веднага разбра, че съм в стаята и без никой да я пита, каза: "Това момиче ще завърши история". Била съм някъде на 10. Но Ванга не идваше, за да врачува. С майка ми говореха за бъдещето на България. Когато бях в началото на бременността си с Людмила, все още нямаше как да разбера пола на бебето. И реших да пробвам при Ванга. Знаех, че няма да ми каже, но отидох. Запитах я: "Ако родя момче, как да го кръстя?". Тя ми отговори: "Като родиш момче, тогава ще ти кажа. А ако родиш момиче, ще го кръстиш ли Людмила!?". Беше в нейния стил. Тя се отнасяше като майка към мен - чувстваше ме много близка. Добър човек. През 90-те години започнах да усещам болка в нея - заради това, което вече ставаше с народа на България... Да припомним, че тя остави всичко, което имаше, на държавата. Построи църква.

- Българинът обаче не успява да преглътне своите "извънредни" личности - като Людмила, като Ванга...
- Няма съмнение, че това е заложено в гена и манталитета му. Доказва го историята на държавата ни.

- Вие каква история специализирахте?
- Харабска култура - най-ранната и древна в Индия. Тя датира 3000-2500 години преди новата ера. Професор Аксиния Джурова ми беше научен ръководител и двете избрахме тази тема, тъй като към 1988-а не беше детайлно развита - като Шумер, Месопотамия, Египет... Сега съм решила да завърша изследването си и да го публикувам.

- Писахте ли дисертация?
- Да, тя беше готова още тогава, но отново ми създадоха проблеми - през 1992-ра Висшата атестационна комисия реши, че трябва да имам английски научен ръководител. Въпреки че професорите Велизар Велков и Владимир Попов вече бяха работили по проекта ми. Английският учен професор Олчин, който познаваше изследването ми, искаше да отида в Лондон при него за шест месеца, но точно в този момент нямаше как - Людмила беше съвсем малко бебе, дядо ми беше под домашен арест.

- Вие имате имиджа на доста земен човек - какво приемате от индийската философия, която на нас, като на балканци, ни звучи като че ли малко извънземно?
- Нейната чистота. Обаче не практикувам йога. Въпреки че тя е ортодоксална. Но не и масова - както се опитват да я интерпретират в България.

- Имате ли обяснение защо майка ви е била увлечена по източните учения?
- След катастрофата, която преживя през 1973-а, й стана ясно, че лекарствата не й помагат и започна да спазва диета по препоръка на Петър Димков. Изучи агни йога. Богомил Райнов, с когото бяха близки, й даде първите книги. Сама се занимаваше. В онези години това се приемаше като нещо извън всекидневието. Докато сега всеки трети се прави, че разбира от йога или от рейки. Не можеш да пиеш, пушиш и да се храниш нездравословно и същевременно да си йога.

- Как са приемали, според вас, Людмила в обкръжението на Тодор Живков и във висшата номенклатура на СССР?
- У нас са се опитвали да я изкарат най-малкото странна. Някои от нейните идеи и тези за развитието на България явно са ги плашили. Георги Йорданов обаче ми е разказвал, че тогавашният министър на културата в Съветския съюз Пьотър Демичев е имал много добро отношение към майка ми. Когато е дошъл в България след нейната смърт, е плакал при срещата с дядо ми. Но във висшите политически кръгове в Москва вероятно е имало недоволство, че тя работи за отварянето на България към света. Дядо ми казваше, че са го притискали да й окаже влияние - за да действа по-кротко и по-полека. Няколко пъти е имало намеци от страна на Брежнев. Това го знам, защото двете семейства бяхме близки - майка ми общуваше с жената, дъщерята и снахата на Брежнев. Имаха съвсем човешки отношения. Те ни идваха на гости, ние - на тях, в Крим. И може би заради това Брежнев е споделял с дядо ми какъв е отзвукът от дейността на майка ми. Вече не поддържаме връзки. Въпреки че с Андрей, внука на Брежнев, се познаваме от деца. Той дойде за погребението на дядо ми.

- По какво приличате на майка си?
- Трудно ми е да кажа. Може би съм амбициозна, строга и дисциплинирана като нея. Но баща ми е същият. Вероятно съм купонджийка като тях. Майка ми винаги е правила събирания вкъщи. Има снимки от партита през 78-79-та, на които тя е с цигара в ръка. Вече не пушеше, но припалваше за компания. Никога не се е правила на пуритан. Нито пък е стигала до каквито и да били крайности. Имаше добри приятелки от руското училище, от университета. Беше близка с Вера и Васа Ганчеви.

- А вие като ученичка и студентка имахте ли бурни купонджийски изяви?
- Разбира се. Обикаляхме дискотеките редовно. Имам и книжка за мотор. С Тодор ни бяха купили общ - 250 кубика. Но го карах аз - като по-голяма. Не знам сега дали бих се справила толкова добре, колкото го правех тогава.

- А Тодор по какво прилича на майка ви?
- В лицето, но характерът му е на Славков. Всъщност брат ми беше най-потърпевш от всичко - беше само на 9, когато майка ни почина. Той го преживя най-тежко. Като всяко дете.

- Дъщерите ви разпитват ли за баба си и прадядо си?
- Да. Най-вече ги интересува какво сме правили извън публичното пространство, какви са били отношенията ни, как сме общували... Разказвам им за семейните пътувания. За това как карахме ски с Тодор всяка зима в Боровец. Майка идваше винаги с нас и компанията ни. Но самата тя предпочиташе водните ски в Евксиноград. Беше силна на тенис на корт - още от училище. С Иван Славков играеха на двойки срещу приятели. Последните години вече не спортуваше толкова активно.

- Не е тайна за никого, че Людмила е държала да бъде облечена най-вече от родни дизайнери - тогава ли прихванахте заразата на модата?
- Да. Ходех с нея на проби в ЦНСМ - там си шиеше дрехите при Владислав Шмид, Жени Комисаренко... Беше ми много интересно. Въртях се около големите огледала във вила "Калина", когато стилистите идваха да уточняват детайлите. Правеха специални български бродерии върху официалните й тоалети и това много се харесваше в чужбина. Майка ми следеше актуалните тенденции - купуваше доста списания, за да е наясно какво се носи по света.

  Източник: в. "Стандарт"