Символите на социализЪма и техните антиподи

09/06/14 06:27
(http://www.klassa.bg/)

Символите на социализЪма и техните антиподи

Мавзолеят на Георги Димитров

Днес входът за мавзолея на Георги Димитров, който беше главният символ на социализма и задължителен обект на поклонение, можеше да е 12 евро. Поне толкова е входната такса на гробницата на Наполеон в Дома на инвалидите в Париж. Ех, ако можехме да заемем трепетното отношение към миналото на французите при цялата им революционност, днес щяхме и ние да си имаме главна туристическа атракция. И да взимаме пари от разказа за тайната на рецептата за балсамирането на тялото на комунистическия вожд, заета ни от съветските другари покрай Ленин в Москва, за кристалната камера саркофаг и за мозайките на Дечко Узунов. За това, че на трибуните се строяваше цялото партийно и държавно ръководство, което приветстваше военни паради и народни манифестации всяка година за 9 септември и 7 ноември и на учениците за 24 май. И да показваме социзкуство. Но как да обясниш на чужденците, които настървено ни питат къде се намират мавзолеят и паметниците на Ленин, Сталин и Брежнев, кой е Бакърджиев. Който дори не успя от раз да взриви една сграда, построена през далечната 1949 г. само за 138 часа.

„Здрав дух в здраво тяло”

В Комсомола не се влизаше толкова лесно, минаваше се през цедката на приемен изпит, на който трябваше да имаш отговор на такива въпроси като "Колко са петимата от РМС?". Комсомолците бяха използвани да обират реколтата в ТКЗС-тата в т.нар. бригади, но всички се молеха да има спартакиада – масово физкултурно събитие, защото тогава можеше да кръшнеш от кърския труд. За спартакиадите се подготвяхме поне месец – събираха се ученици от няколко училища, раздаваха се знамена и други предмети, с които правехме масови гимнастически упражнения или надписи по трибуните на стадионите. Полагаха ни се готини спортни екипи, копирани от западните лъскави списания, които си оставаха за нас. Момичетата се фукаха с гимнастически трика за манифестациите за 24 май и си спомням, че при едно такова масово събиране моя съученичка се запозна с къдрокос единайсетокласник от „Младост”. И досега са щастливо семейство. Верни на девиза „Здрав дух в здраво тяло”, сутрин пред училищата строяваха учениците за кратка физзарядка. Не знам тя колко ни оправяше фигурите, но пък беше повод за учителите да проследят да не сме облекли минижуп под престилката и да не се подава някоя опашка под фуражката.

Кореком-Магура

Другата врата към света беше „Кореком” - магазинът със западни маркови стоки, в който се пазаруваше само с долари. Там се намираше онова, което не можеше да се купи в българските магазини – дънки, дъвки, сабо, куклите „Барби”, черна и бяла техника. За да си купиш нещо от „Кореком”, трябваше да се сдобиеш с долари, което не беше лесно. По-смелите можеха да минат през т.нар. „Магура” – на тротоара на бул. „Витоша” пред заведението „Магура” до НДК, където се навъртаха продавачите на черно на долари. Първообразът на днешните чейнджбюра работеше почти денонощно под благосклонния поглед на милицията, която се правеше, че не забелязва „спекулантите”. От там излетяха мутрите и много бизнесмени, които се оказаха вчерашни информатори на милицията.

Мавзолеят на Георги Димитров можеше днес да е туристическа атракция.

Тодор Живков на посещение в Ловеч с дипломатическия корпус през 1986 г.

ЦУМ е построен по съветски образец през 50-те години.

Тодор Живков за пръв път посещава военното обучение на учениците през 1972 г. в Говедарци.

Култово място в София беше закусвалнята „Кравай”.

„Комунисти, комсомолци, пионери”

Целият живот по време на соца беше подчинен на комунистическата идеология – от възпитателните надписи по сградите и градинките (например ”Научно-техническата революция – дело на милионите), през живота в квартала, за който отговаряше ОФ организацията, училището, казармата и работата. Затова особено внимание се отделяше на децата, които още в първи клас ставаха чавдарчета и им връзваха сини връзки. В трети клас учениците ставаха пионерчета с червени връзки, а в гимназията ги приемаха в Комсомола. „Комунистите родината изграждат, комсомолците със тях строят. Пионери, пионери! Славен път ни чака – трудов път”, както се пееше в популярната тогава песен „Комунисти, комсомолци, пионери”. Всички се възпитаваха в състезателен дух – който изпълняваше повече и по-добре правилата, беше по-добър. На чавдарчетата раздаваха римувани правила, като например „Чавдарчето е весело дете, играе, пее, учи се, чете”, които трябваше да се изпълняват. И ако ти беше тъжно и не ти се четеше, се чувствахме гузни. Но пък ни учеха и на полезни неща, като например да сме примерни, добри ученици, да помагаме на бабите да пресичат улицата, да им отстъпваме място в автобуса. „Пионер! Млад димитровец си ти! Чист и спретнат винаги бъди”, както гласеше един лозунг. Сега не знаем кой трябва да обяснява това на децата.

Знаме на мира

Опит да разчупи модела направи Людмила Живкова, която създаде световната детска асамблея „Знаме на мира”. Подчинена на мотото „Единство, творчество, красота”, тя събираше по-изявени деца, повечето дъщери и синове от партийната номенклатура, които, за разлика от своите набори, имаха възможност да пътуват по света, да се срещат с чужденци на тяхната възраст, да им се правят изложби и да им се издават стихове. Днес дъщерята на Людмила – Евгения Живкова, се опитва да продължи асамблеята. От тогава остана монументът „Камбаните” в полите на Витоша, а много от онези пораснали деца сега оплюват комунизма и са на ключови места в строителството на демокрацията.

Дипломатически корпус

През 80-те години всеки кмет на окръжен град се молеше да го посети дипломатическият корпус – традиционна обиколка на Тодор Живков с представители на чужди дипломатически мисии у нас, за да си спретне града. Избраният град трябваше да бъде витрина на социализма и затова настъпваше трескава строителна суматоха. Строяха се площади, градинки, изникваха горички за една нощ, появяваха се редки продукти в магазините, асфалтираха се улици, прокарваше се водопровод, така че накрая целият град беше излъскан като войнишка лъжица. Оттогава много от областните ни градове са излезли сякаш от калъп – с мраморен площад, фонтани, каменни саксии, със сграда на окръжния комитет, поща, хотел и театър.

ЦУМ

ЦУМ беше най-големият и най-добре зареденият магазин по времето на соца, при това цените бяха същите като в обикновените магазини. А не като сегашните молове. Подобно на „Детмаг”, той беше построен по съветски образец през 50-те години. Тук можеше да се купи всичко - от детски дрехи и играчки, до хладилници и телевизори, които не се намираха навсякъде. В него беше монтиран първият ескалатор в София – любимо място за возене на децата, и своеобразен климатик – силна струя топъл въздух, която струеше между външните и вътрешните врати на магазина. Чудо невиждано тогава. Всеки, който посещаваше София, се чувстваше задължен да мине през ЦУМ – като туристическа забележителност. В него дори беше сниман „Таралежите се раждат без бодли”. Спомням си, мой съученик разказваше, че като го пускали в градска отпуска от казармата, първата му работа била да отиде в ЦУМ – да се порадва на цивилизацията, на тълпата от хора, на миризмата на нови стоки и на богатата украса на магазина.

Военно обучение

„Комунистите воюват със войната, комсомолците на стража бдят”, се пееше в „Комунисти, комсомолци, пионери”. Верни на този завет, всички минаваха елементарен курс по военно обучение, включително и жените. В университетите имаше специални часове, но най-весело беше по време на задължителното военно обучение в десети клас. Водеха ни в планината на лагер – някакъв аналог на казармата. С униформи, с общи помещения за спане – момичета и момчета отделно, имаше си часови, който не пускаше никого в лагера, както и дежурни по кухня и по миене на тоалетни. Учехме се да разглобяваме „Калашников” за 18 секунди, още ги помня, да набиваме крак по плаца и как да боравим с противогази. Общите спомени бяха за весел купон, за това, че шефовете запасняци се напиваха безпаметно, но въпреки това бяха обект на амурни атаки от по-напъпилите момичета.

„Кравай”

Сигурно всеки град си е имал култово сборище на „неформалите”, но в края на 80-те в София това беше заведението „Кравай”, на ъгъла на ул. „П. Евтимий” и „Фр. Нансен”. „В седем на Кравая” беше най-честата реплика и мястото идваше от името на заведението за закуски „Кравай”, което после беше многократно променяно, за да бъде изличен споменът от него. Но тротоарът си остана дълго време култово място за „различните”. Там се събираха метъли, рокери, пънкари, по-късно скинове, които вярваха, че с черните кожени якета с капси и с ципове, с боядисаните в черно и синьо „гребени” се опълчват на системата. Друго островче на западната цивилизация в София беше нощният бар „Астория”, достъпен само за тузари. Там звучаха най-модните песни, там ходеха облечени в корекомски дрешки, пиеше се уиски и се пушеше „Малборо”, които бяха иначе недостъпни. Сред галениците на властта обичаха да танцуват Бригита Чолакова и Йорданка Христова, а после купонът продължаваше в дома на Данчо Капитанов и тогавашната му съпруга Нели Рангелова, при Сашо Бръзицов или Ицко Финци.

БГА „Балкан”

Държавната авиокомпания „Балкан” беше лъскавото лице на България и врата към бленувания западен свят, към който не можеше да отлети всеки. Това беше мястото, където се попадаше най-трудно – само с дебели връзки и с няколко езика. Стюардесите на „Балкан” бяха най-красивите момичета и беше особен шик да забиеш за гадже някоя от тях. Календарите с техните лица красяха почти всяка българска къща. Дори джобните календарчета на БГА „Балкан” бяха по-луксозни от обикновените. Колкото и недостъпен да ни изглеждаше тогава този лукс, спомням си, че сме пътували със самолет до Варна и Горна Оряховица, недостъпно удоволствие сега за повечето българи.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/244940_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%AA%D0%BC%D0%B0+%D0%B8+%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8

Публикувана на 09/06/14 06:27 http://www.klassa.bg/News/Read/article/244940_%D0%A1%D0%B8%D0%BC%D0%B2%D0%BE%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%BD%D0%B0+%D1%81%D0%BE%D1%86%D0%B8%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D0%B7%D0%AA%D0%BC%D0%B0+%D0%B8+%D1%82%D0%B5%D1%85%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5+%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8