Напоследък нашумяха разкопките на античния и средновековен град Мисионис, чиито руини се намират в Преславската планина на 7 км от днешния Търговище. Той е споменат през ХII век от арабския географ Ал-Идриси като голям пазар и търговски център на Балканите. След временен упадък, през XIII-XIV в. древният град се възражда под името Косово. Крепостта се съпротивлява героично срещу османските нашественици в 1393 г., но накрая е превзета и изгорена. Тя престава да съществува, но оцелелите жители се заселват в равнината, а по-късно основават нов град недалеч от останките на стария.

 

За първи път Ески Джумая е споменат в документ от 1573 г. В него се говори за живеещи там влиятелни търговци на овце, снабдяващи армията на Османската империя. Името в превод значи "стария пазар" и показва, че той наследява някогашната търговска традиция на древния Мисионис. В него живеят богати българи и турци, като закъснялото ни Възраждане

 

дава възможност християните да забогатяват

 

и да строят красиви къщи и храмове. Според преброяване от 1876 г. в Ески Джумая българите са 717, а турците - 1425. В крайна сметка се оформя цял християнски квартал, наречен Вароша.

 

Преди повече от половин век моите родители Мария и Димитър Овчарови бяха поканени в Търговище, за да създадат исторически музей. Дотогава имаше малка сбирка, помещаваща се в красивата къща на чорбаджията Хаджи Ангел Хаджидрумев. Детските ми години минаха в романтичната обстановка на този български възрожденски замък. Той е построен и изписан с красиви фрески от тревненски майстори. Двуетажната къща е прекрасен пример за нашия Ренесанс с дърворезбите, зиданите печки, архитектурните детайли "алафранга", живописта в модерния стил "холкели". Домът на Хаджи Ангел надживява варварското опожаряване на Вароша по време на освободителната Руско-Турска война, а моите родители създадоха там прекрасна етнографска експозиция.

 

Тогава те проведоха тежка битка за запазване на оцелелите възрожденски сгради, които по онова време не се вписваха в концепцията на социалистическото управление. Благодарение на усилията им са съхранени и реставрирани 22 къщи, сред които Свещаровата (Капраловата), Захариевата, тази на ул. "Раковски" ь 36, родния дом на художника Никола Маринов и др. Отначало жилищните сгради са по-прости като план, но със замогването на християните се появява симетричните двуетажни къщи с централен салон.

 

Фасадите им са изписани в ярки цветове

 

а в обширните дворове се влиза през масивни дървени порти в яки каменни стени (дувари). Долния етаж се използвал като дюкян или склад за стоката, а нагоре майсторите влагали цялото си умение, за да внесат лукс и удобство. В салоните подовете са застилани с пъстри черги и килими, а край стените редели украсени с дантели възглавници.

Постепенно Вароша се превръща в истински град. Той има и представителни сгради, като главен център без съмнение е великолепната катедрала "Успение на Пресвета Богородица". В кондиката й е записано, че основите са заложени още в 1818 г. Четиринадесет години по-късно гражданите започват действия са разширяване на стария вкопан в земята храм. През 1847 г. сградата е унищожена от пожар, а след две години православната община взема решение да бъде възстановена в още по-голям блясък. За това е поканен прочутия тревненски строител Димитър заедно с помощника си Уста Иванчо.

 

Мащабността на проекта предизвиква реакцията на мюсюлманите, но християните успяват да осъществят целите си. Масивната трикорабна църква извисява гордо снага и през 1851 г. тържествено е осветена. Шедьовър е иконостаса, като основните изображения са направени през 1856-1859 г. Красотата на храма кара известния австрийски пътешественик Феликс Каниц да отбележи, че сградата е сред най-красивите в страната. Величественият облик е завършен в 1906 г. с изграждането на уникалната камбанария, издигната от майстор Генчо Новаков по проект на италианеца Паоло Фурлани.

 

Другата невероятна сграда в християнската част на Ески Джумая е училището "Св. Седмочисленици". Тя отново е построена от Димитър Сергюв и е осветена на 27 юли 1863 г. Огромната за времето си двуетажна постройка е символ на нарасналото самочувствие на българите. В оформлението взема участие народният просветител Петко Рачов Славейков, който за кратко учителства там. По тази причина жителите на Вароша назовават школото с името му. А самият Славейков с възхищение пише в букурещкия вестник "Гайда": "Здание като него засега в сичката България второ няма".

 

Десетилетия наред това е духовното средище на християнския Ески Джумая. През ХIХ в. тук се помещава читалището, а после е основан тайния революционен комитет за Априлското въстание. Именно в тази сграда моите родители успяха да създадат през 1963 г. и Историческия музей на Търговище.

 

Битката за къщата на Хаджи Ангел

 

В несигурните години на робството християнските домове са представлявали истински крепости с мощни стени и тайни изходи. През драматичните дни на януари 1878 г. къщата на видния чорбаджия е обсадена от озверели от военните загуби башибозуци. Българите дават успешен отпор, но е ранен самия Хаджи Ангел. Като малък бях много впечатлен от петното кръв на пода и дупката от куршум в рамката на голямото огледало.