Изживяваме изключителни кризи с лидери, които не са изключителни

Там пък вирусът на фундаментализма изглежда достига също невиждани мащаби. “Ислямската държава” се очертава като много по-силна от Ал Каида, тъй като нейните планове са не само да разрушава, но и да създаде халифат, което Всъщност е една терористична държава, въплъщение на кошмарите на страните от региона и на западните държави.

Добрите новини не са смятани за новини, ето защо това лято поставяме акцента върху новините за онова, което не е наред. Не са наред нещата и в Сирия, и в Ирак, и в Газа, и в Източна Украйна и още много други райони, в които има безредици, ненавист и смърт. Някои могат да се опитат да внесат нотка на успокоение с твърдението, че има страни, в които нещата са добре и новините са успокояващи, като например Индонезия, Индия, Мексико. Но никой няма да се вслуша в техните успокоения.

Страхът на хората днес се дължи до голяма степен на това, че сме объркани от сложността на новия свят. По време на Студената война за западния свят имаше една основна заплаха и това беше СССР. Имаше правила на играта - баланс на терора. Хората бяха разработили стратегия срещу тази заплаха и това беше доктрината на възпирането.

А днес как да степенуваме по важност заплахите? Дали основната заплаха идва от “Ислямска държава” и от прякото въздействие върху обществата на фундаменталисткия хаос? Или напротив основната заплаха за Европа е руският анахронизъм и фактът, че Путин е изгубил чувството за мярка и надценява значително възможностите на Русия, като разиграва руския национализъм, за да печели вътрешна популярност, която иначе не би била оправдана нито в икономически, нито в социален план? А ако дългосрочната заплаха е по-скоро увеличаването на мощта на “империалиста” Китай, който има средствата, за да постигне амбициите си за разлика от Русия? Трудно е да подредим по важност заплахите, а още по-трудно е да се изгради една стратегия спрямо тях, която да не е само за противодействие.

След ентусиазма на интервенциите на Джордж Буш-младши и неговото желание да превърне демокрацията в универсален лек за всички болежки, сега американците са изкушени да направят точно обратното. Те преминаха от една опасно настъпателна позиция към една опасно отбранителна, ако не и пасивна позиция.

Америка сякаш е парализирана от колебанията на президента си. Когато говорим за криза в световното управление, имаме предвид основно неспособността на Америка да дефинира дългосрочна стратегия. Най-добрата метафора за нашия свят е тази на самолет, попаднал в зона на силна турбуленция, и на пилот, който се колебае в каква посока да поеме. И ние се страхуваме, че самолетът ще се разбие.

Има обезпокояващ разрив между изключителния характер на кризите и неизключителния характер на хората на кормилото на властта. Ангела Меркел противодейства по-активно на действията на Путин, отколкото някои биха си помислили. Франсоа Оланд направи онова, което трябваше да се направи в Мали. Човек може да си помисли, че американските действия в Ирак от последните дни са вдъхновени от френските действия в Мали.

Но най-проблематичен лидер е този, който има най-много власт, а именно самият Барак Обама. Той е обсебен от желанието да не следва негативния модел на Джордж Буш-младши и у него постоянно се долавя напрегнато разкъсване между спонтанния инстинкт да се меси колкото се може по-малко и изискванията на международния контекст, които предполагат напротив един по-противодействащ президент, по-добър стратег и по-добър педагог. Когато Обама казва: “Не правя глупави неща”, това е изключително недостатъчно. Да избягваш да правиш глупости не е доктрина срещу един свят, който е на прага на експлозията.

Но какви действия трябва да се предприемат спрямо Путин? Първо, може да се установят граници на амбициите на Путин в Украйна. Това е основна геополитическа цел. Трябва да се каже на Путин и на руснаците, че те не могат да дестабилизират световния ред, създаден след разпадането на СССР, и да ги накарат да разберат, че цената, която ще платят, ако продължават така, ще бъде в крайна сметка по-висока за тях, отколкото за Запада.

Ние знаем, че имаме нужда от Путин за разрешаване на други въпроси като иранското досие или сирийската криза. Но ако признаем тази роля на Путин, това не означава, че трябва да ставаме роби на неговите амбиции или на неговата воля. Трябва да се върнем към една изобретателна и твърда дипломация. Ако Путин е по-добър в тактически план, това е, разбира се, защото той е единственият, който взима решенията, без да се съобразява с едно реално обществено мнение, а и защото той знае какво иска - да възстанови отново голямата сфера на влияние на Москва. Но ние самите не знаем какво искаме.

А какво да правим с “Ислямската държава”? Дори и заплахата да е напълно различна, трябва да наложим граници на замислите на “Ислямската държава” и да спрем една динамика, която от нейна гледна точка може да изглежда неудържима.

Виждането, че САЩ и техните съюзници трябва да се намесват навсякъде, е опасно и опростено. Но е още по-опасно чрез действията си е да внушаваме, че ние няма да се месим никъде. Анексирането на Крим от Путин е пряк резултат от американската ненамеса в Сирия след използването на химически оръжия от решима на Башар Асад. Днес трябва да приемем индиректен подход - да подкрепим страни, които ще оставим да играят главната роля.

В този дух приоритет ще бъде да помогнем на кюрдите в Близкия изток и на украинците в Европа по начин, който ще е в съответствие с определени принципи. Подпомагането на украинците не означава да им отворим вратите на НАТО. Това би било неприемливо за Русия на Путин. Подпомагането на кюрдите не означава да подкрепим създаването утре на независим Кюрдистан. Това би било неприемливо за турците и за иранците.

А може ли ООН да има някаква роля в намирането на изход от всички тези кризи? Можем само да съжаляваме, че съставът на Съвета за сигурност на ООН не отразява настоящата действителност в света. Но ако се даде повече тежест на нововъзникващите пазарни икономики, това днес няма да промени с нищо вълненията в света. Защото няма алтернатива на САЩ. Това е винаги страната, до която се прибягва като крайна мярка.

Проблемът е, че САЩ не играят вече или играят зле ролята, която им е присъща. Америка си остава една необходима страна, защото нито една нововъзникваща пазарна икономика няма волята или капацитета да се превърне в неин заместител. Кризата в световното управление е в това. Няма върховен арбитър, няма приети и ясни за всички правила на играта. Има само треперещи хора, които са по-скоро склонни към самовглъбяване, или които гледат на трагедиите на света през призмата на собствените си изключителни интереси или емоции.

А може ли Китай да изиграе роля на международната сцена? Ако се вгледаме в китайското присъствие в Африка, виждаме, че Китай не се държи там по-различно от Великобритания в края на 19 век. В Африка има китайски варианти на диамантения магнат Сесил Роудс, които обвързват стратегическия интерес с икономическите интереси, личното облагодетелстване със засилването на китайското присъствие на този континент на бъдещето. Китай със сигурност има стратегическа визия, но тя се прилага само спрямо добре осъзнатите и възприети китайски интереси. Следователно ако Америка няма повече желание или способност да има стратегическа визия за света и Китай от егоизъм или недалновидност не иска също да поеме отговорности в световен план, кой ни остава? Не и Русия със сигурност. Но не и Европа, която болезнено липсва на световната сцена.

Но може би е настъпил часът на Европа, ако не и на Запада. Путин връща историческия смисъл на НАТО. Защото какво е да си западняк, ако не да поставяш граници на имперската амбиция на Русия в Европа? Какво всъщност означава да си европеец или западняк? Не е ли да защитаваш християните на Изток и всички мюсюлмански малцинства, в това число и светските? В действителност европейската идентичност е много по-сложна днес, отколко преди век, защото днес тя е и мюсюлманска.

Така че днес да си европеец, означава да защитаваш ценностите, които поставиха основите на онази Европа след Втората световна война, онези ценности, които са потъпквани на прага на нашите граници и които може да са в опасност дори на наша собствена територия, ако не се направи нещо срещу дестабилизиращите ситуации в Близкия изток. Ценностите на Европа са толерантността, уважението към другия, правовата държава. Ислямската държава това е варварството, пълната нетолерантност, абсолютният произвол. А Русия на Путин пък функционира според принципи, които са против нашите.

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител