90% от незрящите у нас са трайно безработни. В опит да  решат проблема от Съюза на слепите в България организираха кампания за наемане на работа на хора с нарушено зрение.  

 

Българите с увреждания в трудоспособна възраст са около 200 хиляди. Много малко от тях обаче успяват да намерят препитание - било то заради предразсъдъците на работодателите или заради липса на квалификация, пише Нова телевизия. 

 

У нас 120 предприятия имат статут на специализирани за хора с увреждания. Именно благодарение на тях, 2000 души имат шанса да работят.  

 

Незрящите в България са над 16 000. От тях около 6000 са в икономически активна възраст, но едва 600 работят.

От 3 години служителите в бюрото по труда за хора със зрителни увреждания помагат на незрящи да се реализират професионално. Проблемът обаче е, че работодателите рядко търсят такива кадри. А причините за това са различни – че не могат да се скарат на такъв човек или че не биха могли да го уволнят, ако се окаже неподходящ.

 

По данни на Съюза на слепите в България, едва 10% от незрящите в активна възраст работят. 

 

Неспособността да вижда не е попречила на Николай Тодоров да се развива. Нарушеното зрение му е по рождение. Днес вижда с 1% с дясното и с 10% – с лявото си око. Въпреки увреждането, мъжът работи като програмист. 

 

Работа за слепите има и във фабриката за производство на климатични филтри и такива за двигатели с вътрешно горене в София - едно от малкото останали още от времето на социализма предприятия, специализирани за хора със зрителни проблеми. 70% от служителите са с нарушено зрение, а Таня е една от тях. Работи във фабриката от 17 години. Твърди, че се чувства много добре и признава, че ако не е било това предприятие, не знае какво би правила.

 

„Продуктите не могат по никакъв начин на да бъдат с влошени качества заради това, че хора с увреждания ги произвеждат. Даже напротив - те не отстъпват на зрящите”,категоричен е управителят на фабриката - Донко Ангелов.

 

Една от пречките слепите да се реализират на трудовия пазар е неувереността в собствените им възможности. 

 

Философията на успелия програмист Николай Тодоров е, че интеграцията на хората с увреждания е ангажимент не само на обществото, но и на самите тях: „Да търсят начин да си кажат, че от тях зависи, те да направят първата крачка, а пък следващите ще ги направят другите”.