Кой иска да забравим Девети?

/КРОСС/Наследниците на тези, които без съд и присъда избиваха партизаните и разнасяха главите им по селата, днес се опитват да пренапишат и заличат историята, пише Боян Бойчев в коментара си за "Дума" Има дати, които не могат да бъдат забравени. Независимо дали оценката за тях е еднозначна. Независимо дали историята ще обърне за пореден път своето порочно лице към силните на деня. Извървявам стъпките до Братската могила, за да оставя букет цветя. Малък жест, който правя всяка година на Девети септември. Да застана на колене и да помълча. За тези, които не приеха мълчаливо и удобно, че нацизмът и фашизмът могат да бъдат идеология на човечеството. За тези, които оставяха семействата си и поемаха по пътеките в Балкана, жертвайки животa си в името на другите. За тези, които вярваха в светъл идеал и му останаха верни докрай. За тези, които мечтаеха за по-добър свят: без войни, насилие и разделение - национално и социално. За тези, които поставиха общото над личното. Кой днес е готов да тръгне по техните стъпки? Имаме ли смелостта и куража да го направим? Когато заставам пред Братската могила, се изпълвам със смирение. И с чувство на вина. Но и с усещане за свобода и мир. Днес трясъкът на пушките, тракането на картечниците и грохотът на оръдията са минало. Поне у нас, в България. Не знам дали достатъчно ценим този факт. А би трябвало. Баба често сънуваше бомбардировки, вой на сирени. Аз - не. Моят сън беше спокоен

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/bulgariya-partizanite-hora-1429342.html

Свързани новини: