Вечерен час за родителите, а не за учениците

09/11/14 05:24
(http://www.klassa.bg/)

Вечерен час за родителите, а не за учениците

- Г-н Игов, нека да поговорим за стреса, който предизвиква първият учебен ден, и как да го преодоляват учениците. Особено първокласниците, защото там страхът от провал е може би най-голям.

- Проблемът е, че децата тръгват на училище със страх, а не с радост. Преди три години с колеги правихме едно изследване сред деца от подготвителните групи до 7-и клас за това харесват ли програмите, харесват ли учебниците и дали наистина това ги подготвя след това по-лесно да се адаптират към училище. За съжаление се оказа, че програмите, по които те се подготвят, до голяма степен не отговарят на тяхната възраст. Колегите, които са ги правили, просто са взели неща от програмата за 1-ви и 2-ри клас и са написали едни наистина шарени, но неразбираеми за децата учебници. На въпроса какво харесвате най-много те казваха: да си играем. А на въпроса какво не харесвате най-много, те казваха: да работим с тетрадките. Учебните програми, по които се подготвят децата в предучилищна възраст, определено ги затрудняват в някои неща. Това доведе дотам, че според нас някъде около една трета от децата тръгват на училище със сериозни притеснения дали ще се справят. Програмите надхвърлят капацитета на децата и затова те ще продължават да не се справят. Тук вече е ролята на родителите да ги успокоят и да се опитат да им помагат донякъде. Нашето училище не е приятелски настроено към децата.

- А какво да кажем за деца с обучителни затруднения?

- Там проблемите са още по-големи. Най-често се среща например огледалното писане. Тези обучителни затруднения са си съвсем нормални. Но за голямо съжаление не е голям броят на учителите, които познават тези обучителни затруднения и могат да работят с тях. В големите градове наистина има специалисти, могат да се справят. Но в малките градове и села много често част от учителите наистина не умеят да го правят. Ние открихме деца на възраст втори клас да ходят на училище с нежелание, нещо, което не би трябвало да е така. И когато нагласата на самото дете е такава, не напразно в последните години съществува такова движение за училище вкъщи. Аз не подкрепям подобно движение, защото това нарушава социализацията на децата. Но пък донякъде разбирам тези родители, защото ако детето има проблеми и в училище няма кой да го насочи, това може да го отблъсне от учението. Аз продължавам да смятам, че нашето училище не е приятелски настроено към децата. И е логично децата да реагират така.

- Една от причините не е ли поколенческата пропаст, която дели учениците от учителите?

- Ами 55 години е средната възраст на учителите. Какво да кажем! Няма да забравя думите на едно момиченце в трети клас, което като го питам как се чувства в училище и то ми казва: А вие как ще се чувствате, ако ви преподава баба ви? Това е така, защото няма стимули. Млади учители няма, тези, които са на възраст 25 години, са 3%. Това е просто кошмар. Има толкова добри практики, като във Финландия например, където без да се дават особено много пари за престижа на учителската професия, има много млади хора, които влизат в училище и поемат децата. Това наистина е един от шоковете. Другият голям шок е в 5-и клас, където от една фамилна система на преподаване директно се минава на система на отделни преподаватели. В СОУ-тата много често преподаватели, които работят в горен курс, за да си допълват часовете, влизат и в 5-и клас. Те нито имат подхода, нито имат нагласата да са с такива деца. И разбира се, притесненията от факта, че големите училища са претрупани, има много ученици и първокласниците, дори когато са отделени в някой коридор, се сблъскват с всичките онези неща, които се случват с по-големите.

- Много се дискутира дали да се въведе вечерен час за учениците?

- Моят принцип е, че когато едно общество не се справя, то прибягва към репресивни мерки. А репресиите никога не са довели до нищо добро. Според мен трябва да има не вечерен час за децата, а за родителите. Казано с други думи, би трябвало да бъдат санкционирани родителите, чиито деца в тъмната част на денонощието са оставени сами. Защото децата могат да бъдат жертва на насилие не само когато са на улицата, а и когато са пред компютъра и бъркат в интернет. Формално да въвеждаме забрана децата да бъдат на определено място не означава, че ще ги съхраним. Би трябвало да знаем повече за тях, за начина, по който те живеят, опасностите, които те изпитват не само в реалния, но и във виртуалния свят.

- Другият пак актуален проблем - със или без джиесем в клас и каква марка да е телефонът на ученика?

- Проблемът при нас е, че съществува една тенденция децата да опознават компютърните технологии много рано. На четвъртата годишнина на моя внук му подарихме таблет, защото това е любимата играчка на децата. Логично е, че когато идват в училище, те вече са на ти и смартфонът е едва ли не задължителна част от него. Това не може да стане във всяка къща. Затова трябва да има обществена кампания и държавна политика, че децата трябва да отиват на училище с определен тип телефони, с които могат да се свържат с родителите си, а не да играят игри или да ровят в интернет. Това обаче пак не става със забрани и нареждания, а с кампания, която ние за съжаление не правим. Едната кампания, с която да подскажем на родителите, е, че те не помагат така на образованието на децата си и че не тази „престижност” ги прави по-успели. Но това е дълъг процес. Нищо на този свят не става със забрани, а с приемане на определени норми.

- Но нали в някои западни държави учебниците са качени в интернет и учениците от там учат?

- Не е съвсем така. Има го. Но при всички случаи образованието е процес на комуникация, процес на влияния. Това не може да стане през никоя технология. Тук е нужен добрият учител, любимият учител. И ние си спомняме с умиление за учителите, които са ни оказали влияние. А не за учебниците и тетрадките, по които сме учили. Просто таблетът и компютърът са една съвременна по-активна тетрадка или учебник. Но без човешкото присъствие не можеш да се научиш кое е добро и кое зло, не могат да те научат на морал и етика. И пак се връщаме на въпроса защо е толкова важно възрастовата разлика между децата и учителя да е възможно най-малка.

- Както се казва, опасности дебнат отвсякъде учениците, така ли?

- Говорим за това, което наричаме тормоз през интернет. Това наистина е сериозен проблем. За съжаление много от родителите забравят, че трябва да проследяват децата си дори когато са вкъщи, защото това, че са в стаята си с компютъра, съвсем не означава, че е безопасно. Добре е родителите да влязат в страницата на Дружеството на психолозите и да прочетат статията ми за тормоза в интернет. Да не забравят и да си го припомнят. Нека си изтеглят тези материали.

- Вече 13 години обществото живее със синдрома на 11 септември. Българинът усеща ли непрестанно заплахата от тероризма?

- Струва ми се, че тероризмът за българина е нещо абстрактно и имагинерно. Защото не ни се е случвало, освен атентата в Бургас. Тъй като много неща в живота ни не са наред, българинът първо се страхува за себе си и за близките си, за оцеляването си.

- Потопите не създадоха ли нови страхове?

- Те събудиха страхове, но събудиха и нещо друго, което в последните години сякаш забравихме. Има много доброволци там. Потопите показаха, че можем да си помагаме. И в компанията, в която аз работя, събираме пари за определени хора. Виждаме колко е масова подкрепата за бедстващите.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/245119_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D1%87%D0%B0%D1%81+%D0%B7%D0%B0+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%2C+%D0%B0+%D0%BD%D0%B5+%D0%B7%D0%B0+%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%

Публикувана на 09/11/14 05:24 http://www.klassa.bg/News/Read/article/245119_%D0%92%D0%B5%D1%87%D0%B5%D1%80%D0%B5%D0%BD+%D1%87%D0%B0%D1%81+%D0%B7%D0%B0+%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%2C+%D0%B0+%D0%BD%D0%B5+%D0%B7%D0%B0+%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%86%