Силвия Томова: Ние сме жертви на митове, които създаваме сами

- След два сборника с разкази и два романа, последният от които „Тит от Никомедия", накъде: обратно към късия разказ или напред към големите форми? - През зимата, живот и здраве, ще издам трети роман - отново исторически, но вече в класическата форма на жанра. Става дума за съдбата на българина Яков Крайков, живял през XVI век, първият български печатар, творил във Венеция. Заглавието на романа е „Печатарят" и се опира на само пет известни факта, останалото е реконструкция на епохата, в която е живял, и плод на въображение относно неговия личен свят спрямо епохата. - Последният Ви роман респектира с амбициозния си замисъл и равнището на изпълнение‚ но не е от най-лесните за възприемане: с това редуване на епистоларното с повествователното, с тази тотална липса на диалог. - Обясних и на представянето на книгата в Созопол, че ако не бях написала този роман, ако не бях издържала до неговия край в духа, в който бях започнала, след първите две писма на Тит може би щях да спра да пиша въобще. Написването на тази книга беше 6-месечен екшън. Накрая имах чувството, че съм на ръба на физическото оцеляване, бях интелектуално съсипана. Не мислех, че ще изляза същата личност след като я завърших. - Какво е да пишеш исторически роман във времена, когато се говори за „края на историята"

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/romana-roman-chovek-1429833.html

Свързани новини: