Какво ни е страх да кажем за ебола

Епидемията от ебола в Западна Африка има потенциал да промени историята не по-малко, отколкото някоя чумна епидемия някога го е правила.Вече са регистрирани 4300 случая, 2300 от тях смъртни, през последните шест месеца. Миналата седмица Световната здравна организация предупреди, че до началото на октомври може да има хиляди нови случаи всяка седмица в Либерия, Сиера Леоне, Гвинея и Нигерия. Това, което не се казва публично, въпреки брифингите и дискусиите във вътрешните кръгове на световните здравни агенции, е, че ние сме в напълно “непознати води” и че майката природа засега е единствената сила, властваща над кризата.

Има два вероятни пътя за развитие на тази ситуация, които трябва да ни държат нащрек.

Първата възможност е ебола да се разпространи от Западна Африка към големите мегаполиси в други региони на развиващия се свят. Този епидемичен взрив е много различен от 19-те, регистрирани в Африка през последните 40 години. Много по-лесно се контролират инфекции от ебола в изолирани села.

Но през последните 4 десетилетия населението на Африка нарасна с 300 процента, като голяма част от този прираст е в бордеите на големите градове. Какво става, ако заразен човек, който още не се е разболял, замине със самолет за Лагос, Найроби, Киншаса или Могадишу - или дори за Карачи, Джакарта, Мексико или Дака?

Втората възможност, която вирусолозите избягват да обсъждат открито, но определено дискутират в тесен кръг, е, че вирусът на ебола може да мутира и да започне да се разпространява по въздуха. В момента заразяване с ебола е възможно само при директен контакт с телесни течности. Но вируси като този на ебола са известни с изменчивостта си при възпроизвеждане, което означава, че вирусът, навлизащ в един човек, може да бъде генетично различен от вируса, който се предава на следващия.

Бързината на еволюцията на сегашния вирус на ебола е безпрецедентна: само за последните 4 месеца е имало повече предавания от човек на човек, отколкото е имало за предишните 500 до 1000 години. Всяка нова инфекция представлява трилиони “хвърляния на генетичните зарове”.

Ако се случат определени мутации, това може да означава, че дори дишането ще носи риск от заразяване с ебола. Инфекциите може бързо да се разпространят до всяка точка на земното кълбо, подобно на грипния вирус H1N1 през 2009 г. след появата му в Мексико.

Защо официалните длъжностни лица се боят да дискутират това? Те не желаят да бъдат обвинени, че викат “Пожар” в препълнен театър. Сигурен съм, че и мен ще ме обвинят в това. Но рискът е реален и докато не го вземем предвид, светът няма да бъде подготвен да направи необходимото за спиране на епидемията.

През 2012 г. екип от канадски учени доказа, че заирският тип ебола - същият вирус, който причинява сега епидемията в Западна Африка, може да се предава по респираторен път от прасета на маймуни - два животински вида, чиито бели дробове са подобни на човешките.

Бестселърът на Ричард Престън от 1994 г. “Червената зона” описва епидемия през 1989 г. от друг щам - вирус Ебола Рестън - сред маймуни, поставени под карантина в изолатор край Вашингтон. Вирусът там се предава при вдишване и епидемията приключва едва след като всички маймуни са евтаназирани. Ние трябва да допуснем, че до подобно предаване може да се стигне и при хора, ако вирусът мутира.

И така, какво следва да направим, което засега не правим? Първо, необходимо е някой да бъде поставен в положение “да ...

Свързани новини: