Отложено разширяване на ЕС

В страните, които се надяват на членство в Европейския съюз, независимо от това дали току що са станали кандидати, преговарят или са на опашката, с известна доза драматизъм бе приета новината, че в новата Европейска комисия, която ще бъде ръководена от дългогодишния премиер на Люксембург Жан Клод Юнкер, няма да има комисар за разширяването.В Сърбия сред нашите т.нар. евроскептици решението на Юнкер бе прието като знак, че ЕС вдига ръце от разширяването, което в такъв случай ни насочва към това, че нашият политически елит трябва да се обърне към просперитетния изток и преди всичко Русия.

Но разширяването на ЕС не се поставя под въпрос, със комисар или без него. Всъщност комисар ще има, само че политиката на разширяването няма да бъде единствения му ресор както досега. Ресорът на Йоханес Хан, австрийски консервативен политик, ще се нарича добросъседство и разширяване. Хан не е нов в Брюксел, досега бе комисар за регионалната политика.

Сливането на два ресора в ЕС е отражение на реалността - онази, която стана очевидна още от умората от разширяването след приема на десет нови членки през 2004 г. и краха на европейската конституция, който продължи с избухването на финансовата криза през 2008 г. и който кулминира с избухването на кризата в Украйна, която постави пред ЕС нови приоритети, преди всичко в областта на външните работи и сигурността.

Освен че ЕС има свои проблеми и държавите, които искат да станат членки, имат свои, а за това си дават много добре сметка в големите европейски столици, които най-вече имат думата по въпроса за разширяването и всичко останало. Затова те не бързат с разширяването. И както това бе обяснено тук в Брюксел, сега приоритет има качеството, а не скоростта. Ако през 2007 г. България и Румъния бяха приети в ЕС преди всичко по геополитически причини, въпреки очевидните нерешени вътрешни проблеми, за останалите претенденти, включително Сърбия, това вече не важи.

За Сърбия това по-бавно темпо на разширяването може да бъде и благоприятно нещо заради нейните специфични външнополитически връзки. Което не означава, че трябва да имаме илюзии, че с течение на времето становищата на Сърбия не трябва да станат по-ясни. Ще минат и тези пет години. Дали ще бъде реално някой претендент, ако изпълни условията преди 2019 г. или 2020 г., да влезе в ЕС? Трудно.

От друга страна западнобалканските страни неотдавна на срещата на върха в Берлин получиха със сигурност най-силната европейска подкрепа след прословутата среща на върха в Солун през 2003 г.

Бъдещият председател на Европейската комисия ще има шест заместник-председатели и за пръв път свой първи вицепрезидент. Това се прави за по-справедливото разпределяне на властта на големите държави членки. Всяка прилика с някой друг кабинет е случайна.

БТА

Прочети цялата новина http://e-vestnik.bg/21304/otlozheno-razshiryavane-na-es/

Свързани новини: