Не се радвах, когато напуснах България като дете

09/15/14 06:11
(http://www.klassa.bg/)

Не се радвах, когато напуснах България като дете

Искам да помогна на медицината и изследванията в България и на онези млади хора, заети с научна дейност, да продължат да се развиват в родината си. Това каза световноизвестният американски лекар и учен с български произход проф. Самуил Рефетов, който е предложен за номинация за Нобелова награда заради откритията си в областта на ендокринологията. Той пристигна в България в четвъртък след участие в конгрес в Мадрид и ще остане тук няколко дни. След това ще отпътува за друг медицински форум в Италия и после ще отлети за Чикаго, където живее и работи. По време на престоя си у нас проф. Рефетов ще изнесе лекция в родния си град Русе, където го очакват поредица от тържества.

“Напуснах България с родителите си през 1949 г., когато бях 12-годишен. Спомените от детството ми в Русе са хубави. Живеехме в къща срещу училището “Санта Мария”, в което бях записан да уча, и на няколко къщи от дома - резиденция на Атанас Буров, с чийто син бяхме приятели. С него и с другия мой приятел Веско играехме на стражари и апаши. Не се радвах, когато напусках България”, връща се в спомените си назад проф. Рефетов.

Малкият Сами е единственото дете в семейството. Баща му е от Русе и е бил директор на Френско-белгийска банка, докато тя не се оттегля от България преди Втората световна война. По-късно е работил като вносител на стоки от Европа, сред които прибори от неръждаема стомана от Германия и кристални изделия от Чехия. Майката на Сами е родена в скромно семейство в Пловдив. Напуснала е средното училище година по-рано, за да започне работа като шивачка. Шиела е доста добре и е била търсена от буржоазни фамилии. Така се запознала с бащата на бъдещия професор.

След като семейството напуснало България,

12-годишният Самуил останал да учи в Израел

а родителите му заминали за Белгия, където баща му се надявал да си намери по-лесно работа. Тримата се събират отново след 2,5 г. в Белгия, където Самуил завършва френски лицей. Четири години по-късно семейството емигрира в Канада. Синът записва да следва биохимия в Монреал и след като завършва, започва да учи медицина.

“В България дойдох отново след цели 49 г. – през 1998 г. Майка ми се страхуваше и казваше, че ще умре, ако се върна. Тя много се притесни, след като в Канада на нашия адрес получихме едно писмо, че

в България ме грози затвор и глоба

задето не съм се върнал да служа войник. Този страх не я напусна до смъртта й през март 1998 г. Тя почина на 91-годишна възраст. Няколко месеца след това – през септември, със семейството ми бяхме вече в България. Две седмици обикаляхме страната – посетихме Русе, Велико Търново, Черноморието. Беше много вълнуващо”, разказва проф. Рефетов.

След това посещение професорът не прекъсва връзката с родината си. Идва почти всяка година освен на частни посещения, и на медицински форуми, на които е предпочитан лектор и гост. На тях създава познанства с водещите български ендокринолози и много лекари. През 2011 г. е избран за редовен член на Българската академия на науките и изкуствата.

“Искам да се подобри системата за способните млади хора, които се занимават с научна дейност тук, и ако аз мога да подействам... Разпределянето на фондовете за изследвания не е такова, каквото трябва да бъде. Младите трябва да имат възможността да представят своите проекти и да се избират най-добрите. А те са под влияние на хора, които имат по-добро политическо положение от тях. Това съществува навсякъде, само че тук мащабът е по-голям.”, казва ученият.

За ежедневието си професорът разказва, че е много натоварено. Поне три месеца в годината отсъства от дома си в Чикаго, тъй като участва в медицински форуми по целия свят. Заради прекалената си ангажираност преглежда пациенти само един ден в седмицата. Поддържа добра форма, като спортува вкъщи или навън, когато времето е хубаво. В дома си има бягаща пътечка, а разстоянието от три километра до Чикагския университет всеки ден изминава с велосипед. Негов голям помощник е съпругата му Хедър. Първата му съпруга – датчанка, умира на 42-годишна възраст от рак на кръвта и оставя на грижите му три малки деца. Проф. Рефетов има петима внуци.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/245264_%D0%9D%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%85%2C+%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%85+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BA%D

Публикувана на 09/15/14 06:11 http://www.klassa.bg/News/Read/article/245264_%D0%9D%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D1%85%2C+%D0%BA%D0%BE%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%BE+%D0%BD%D0%B0%D0%BF%D1%83%D1%81%D0%BD%D0%B0%D1%85+%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F+%D0%BA%D