Образование: роб

КРОСС/Началото на 90-те. Лятна изпитна сесия в Софийския университет. Групата ми се явява на изпит по история на българската литература в периода от Освобождението до войните. Виснали сме пред вратата на проф. Милена Цанева от 8:30 сутринта, пием кафета в пластмасови чашки, размахваме насам-натам тетрадки и листа с разработки на въпросите и с облещени очи слушаме ужасяващи истории как принципно протичат изпитите по този предмет. Малко преди 9 се задава госпожа професорът с вече отегчена походка и във видимо недобро настроение. Едва-едва поздравява, шмугва се в кабинета и след 15 минути асистентът й отваря вратата, за да покани първата петица смелчаци, сред които по традиция съм и аз. Докато си търся място в овехтялата академична обител, се опитвам да не забелязвам трохите от току-що схрускани вафли около устата на асистента и деликатно избутвам наръфаната мазна "принцеса" върху бюрото му. Теглим въпроси, намираме си що-годе чисто ъгълче за писане и започваме да драскаме планове на това, което ще разкажем на професора. След десетина минути на празния изпитен стол пръв сяда един от най-умните ми колеги. Говори стегнато, тихо и смислено, а още след второто изречение проф. Цанева нервно го прекъсва с въпрос. Той прави пауза от няколко секунди, поема си дъх и казва "Аз мисля, че..

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/ychilishte-deteto-vreme-1430519.html

Свързани новини: