Вяра, Надежда и Любов

На 17 септември църквата почита паметта на света София и дъщерите й Вяра, Надежда и Любов. Преданието разказва, че през втората половина на І век в Рим живяла благочестива християнка на име София. Тя оправдавала напълно името си, което означава “премъдрост”. Тя вършела милосърдни дела. София имала три дъщери, които нарекла с имената на трите основни християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. Света София и дъщерите й открито изповядвали вярата си в Христа.

Наместникът на Антиохия донесъл за това на император Адриан, който заповядал да ги доведат при него. Когато майката и трите й дъщери застанали пред императора, всички присъстващи се изумили от спокойствието им. Адриан убеждавал сестрите да принесат жертва на богинята Артемида, но младите момичета останали непреклонни.

Тогава императорът заповядал да ги изтезават жестоко – хвърляли ги върху гореща желязна решетка, в нажежена пещ, в котел с кипяща смола, но невидимата Божия сила ги пазела. Мъчителите привързали към колело най-малката сестра и я разпъвали и били с тояги, докато тялото й се покрило с кървящи рани. Земята се напоила с кръв. Въпреки непоносимите мъчения трите сестри останали непреклонни във вярата си и една по една били обезглавени. Майката била принудена да гледа изтезанията и страданията на децата си, но проявила необикновена сила и през цялото време убеждавала момичетата да понесат мъченията в името на Небесния жених. И трите й дъщери с радост посрещнали своя мъченически край. Императорът разрешил на света София да вземе телата на момичетата. Тя ги положила в скъп ковчег върху погребална колесница. Погребала ги с почести и благодарност към Бога на висок хълм извън града.

Три дни прекарала на гроба на дъщерите си. Молела се усърдно и накрая предала душата си на Господ, убедена, че отива при тях. През 126 г. благочестиви християни погребали светата майка при нейните дъщери. Вяра, Надежда и Любов се приемат за покровителки на децата, защото те самите били още деца (Вяра била на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години). Светите мощи на мъчениците от 777 г. почиват в Елзас, Франция.

В народна среда празникът на четирите християнски светици се превръща в тържество на нравствения кодекс на българина. Обредността на този празник включва житна жертва, посрещане на гости, песни, хора и е подчинена на древни и християнски морални норми, персонифицирани от сестрите светици и тяхната майка. Стопанките месят пресни питки и ги раздават с грозде и други плодове за здраве, щастие, за любов. Пеят се песни, играят се хора. 17-ти  септември е и ден на град София.

На днешния ден отдаваме почит на добродетелите, които ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта. Честит имен ден на Вяра, Верка, Надежда, Надя, Любов, Люба, Любен, Любомир, Любомира, София, Софка!

Прочети цялата новина http://feedproxy.google.com/~r/Radiomilenacom/~3/O-RT9XI_XVU/

Свързани новини: