Залата с криви огледала на миграцията

Проджект синдикът

От двете страни на Атлантика антиимиграционни политики подкопават демокрацията и съсипват житейски съдби. Крайнодесни националистически партии набират скорост в Европа, докато милиони имигранти без документи страдат в нелегалност. В САЩ президентът Барак Обама, загрижен партията му да задържи контрола си над Сената, реши да отложи имиграционната реформа за след изборите през ноември.

Но това може да е неправилен подход. Неотдавнашно допитване на социологическата агенция “Трансатлантически нагласи” към “Германския фонд “Маршал” (ГФМ) разкрива, че антиимигрантските настроения се дължат по-скоро на неинформираност, отколкото на закостенели предразсъдъци.

Най-важното заключение от проучването на ГФМ е, че притесненията от имигрантите рязко намаляват, след като хората бъдат запознати с повечето от основните факти. Например, когато ги питат дали в страната им има прекалено много имигранти, 38 на сто от американците отговарят с “да”. Но когато на анкетираните бъде казано колко чужденци всъщност живеят в САЩ, преди да им бъде зададен въпросът, мнението им се променя значително и едва 21 на сто отговарят, че са прекалено много.

Същото важи за повечето страни. В Обединеното кралство 54 на сто от анкетираните казват, че има твърде много имигранти; броят им намалява на 31 на сто, когато им бъдат представени действителните факти за чужденците. В Гърция броят намалява от 58 на сто на 27 на сто; в Италия - от 44 на сто на 22 на сто; и т. н.

Единствените страни без такива разлики са или такива с ограничена имиграция като Полша, или страни с по-открит, информиран и прогресивен политически дебат за имиграцията като Швеция и Германия.

И други допитвания разкриват изключителни неточности във възприемането на мигрантите. В много развити страни обществеността смята, че броят на имигрантите е три пъти по-голям от действителния. Средният британец мисли, че 34 на сто от жителите на Обединеното кралство са чужденци, а истинският им дял е 11 на сто.

Подобни изкривявания липсват в страни, където предизвикателствата на миграцията се посрещат открито, обсъждат се разумно и към тях се отнасят с убеденост. Средният швед, например, смята, че 18 на сто от населението в страната му се състоят от мигранти; реалният дял е близо 13 на сто. По този начин популизмът в тези общества не е във възход, традиционните политици не очернят малцинствата и мигрантите.

Това е силно доказателство, че дебати и политики, основани на реалността, могат да променят из основи негативната политическа динамика, породена от миграцията. То предполага също, че ако лишават избирателите от реалната представа за миграцията, традиционните политици в Европа произвеждат подкрепа за екстремистки партии. Тази самонанасяна политическа рана е изключително опасна.

Анкетата на “Трансатлантически нагласи” показва също, че американската общественост не е разтревожена от легалната миграция, като около две трети смятат, че децата на имигрантите се интегрират добре в своите общности. Тези заключения трябва да насърчат политиците да бъдат по-активни в очертаването на пътища за легална миграция и за интегриране на имигрантите.

Дори когато става дума за нелегални имигранти, макар да изразяват притеснения, гражданите на САЩ са по-разумни от своите политически лидери за това как да се реши проблемът. Мнозинството от анкетираните от ГФМ американци например отговарят, че на нелегалните имигранти трябва да се позволи да получат законен статут.
Обмислен подход към ангажиране на обществото с други аспекти на миграцията също може да помогне за разсейване на антиимигрантски настроения.

Например неотдавнашно проучване в няколко страни показа, че икономически имигрантите като цяло допринасят много повече за своите общности, отколкото получават от тях. В Германия изследване на фондация “Бертелсман”, което ще бъде огласено другия месец, показва, че нетният ...

Свързани новини: