И разбрах, че животът е по-силен от желанията на хората…

/КРОСС/ Искам да ти прочета предсмъртното писмо на моя баща. За да разбереш, Миле, какви хора са ме отгледали и възпитали. Родил съм се в семейство, в което е имало разбирателство и обич и труд. Подготвях се за живота и дадох труд според способностите си и колкото ми беше възможно. Стараех се да бъда честен и добър. Създадох семейство и имах много радостни дни. Обичах хората и те ме обичаха. И видях доста от света. И се радвах на хубавата българска природа. И разбрах, че животът е по-силен от желанията на хората. И че всички хора еднакво се раждат и еднакво умират. И дойде краят. Аз бях и вече не съм. Сбогом, мои мили, близки приятели и познати. Благодаря ви, че ме изпращате и ви пожелавам здраве. И да се научите да се радвате на живота, който стои над всички други неща. И да се обичате. И се сещайте понякога за мен. Мъгли се спущат, либе свидно, и слънце се не види. Ах, колко скоро, либе свидно, окапаха листата. Март, 1977 г. Предсмъртни думи на баща ми, Панайот Божилов, намерени след смъртта му в неговия портфейл. Той почина на 27 март 1977 г. Родена съм в Ямбол. Баща ми беше индустриалец и имаше там хладилник - голяма сграда, колкото ЦУМ, където се поддържаше ниска температура. Там се складираха кашкавали, сирена, кокошки на цяла Южна България. Продукцията се изнасяше за Франция, Италия, Германия. Беше огромно предприятие с много работници

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/nikolaii-hora-vreme-1431386.html

Свързани новини: