Да отразиш или да не отразиш – това е въпросът. Теми табу в българските медии

На 12 септември 2013 г. известната българска журналистка Еми Барух, тогава работеща на свободна практика в сътрудничество с българската редакция на „Дойче веле”, сяда пред компютъра си, за да хвърли едно око на електронната си поща. Едно от съобщенията не само грабва вниманието й мигновено, но я хваща напълно неподготвена.

“Уважаема Г-жо Барух,

Съжалявам, че трябва да ви информирам, че „Дойче веле” ще преустанови работните си взаимоотношения с вас като кореспондент към българската секция. След обстоен преглед на вашите статии, ние заключихме, че те не отговарят на нашите журналистически стандарти.
Благодарим ви за сътрудничеството и ви желаем всичко най-добро за в бъдеще.
С най-добри пожелания.

Верица Спасовска
Директор „Централна и Югоизточна Европа”

Нито г-жа Спасовска, нито който и да било друг от редакторския или мениджърския екип на „Дойче веле” не казват на Барух, чиито коментарни текстове се появяват редовно в „Дойче веле” от 1989 г. до този момент, защо „работните взаимоотношения” между двете страни биват преустановени.

Еми Барух обаче въобще не е единственият журналист, подложен на такова отношение. Иван Бедров, друг популярен български журналист, който тогава също пише коментарни статии за „Дойче веле” на свободна практика, попада в абсолютно същата ситуация.

Междувременно някои български медии информираха, че в българския отдел на „Дойче веле” са получили писмо от небезизвестната Корпоративна търговска банка (КТБ). В продължение на 13 страници ръководството на банката, представено от подписалите се изпълнителни директори Орлин Русев и Ииян Зафиров, обвинява Барух и Бедров, че са публикували материали с предубедени и неподкрепени с доказателства твърдения, целящи да разрушат репутацията на КТБ като цяло и тази на председателя на Надзорния съвет на банката Цветан Василев в частност.

„Дойче веле България” веднага проведе щатна проверка на всички материали, които според Русев и Зафиров съдържали невярна информация. След проверката „Дойче веле България” определи обвиненията на банката като нечестни, но същевременно се извини, че не е дала право на другата страна в спора да сподели своята гледна точка. Така медията реши да приключи сътрудничеството си с двамата журналисти поради установяване на „някои професионални пропуски, които не са в унисон с правилата на ДВ.”

Еми Барух отговори на упреците, че е пренебрегнала другата страна в спора, с реторичен въпрос: „Представяте ли си в тоталитарните години, когато слушахме „тайно” западните радиостанции, как би звучал упрекът, че коментаторите не са спазили стандартите, понеже не са изложили и гледната точка на Тодор Живков?”

В писмо, изпратено до редакцията на „Дневник”, програмният директор на „Дойче веле” Кристиян Грамш, ръководителят на българската секция Александър Андреев и споменатата вече г-жа Верица Спасовска твърдят, че всички журналисти в медията са запознати с нейните журналистически стандарти и че решението им да спрат да работят с Барух и Бедров е взето независимо от писмото на КТБ. Малко по-късно „Дойче веле” заяви, че ще продължи да публикува материали, свързани с КТБ и председателя на Надзорния съвет Цветан Василев.

Облаците над медийния пейзаж в България бързо се сгъстяват

Казусът „Барух-Бедров-Дойче веле” е изключително показателен за състоянието на медийната среда в България. Скандалът предизвика бурна реакция от страна на журналистическата гилдия и неправителствения сектор не защото това е първият път, когато български журналисти стават жертва на външен натиск във връзка с работата им, а заради участието на една от малкото уважавани медии в страната, към която през годините хиляди българи са се обръщали с надеждата да получат достоверна информация за случващото се по време на т.н. преход.

Стремглавото падане на България в най-реномираните класации за медийна свобода отразява влошаването на медийната среда в страната през последните няколко години. Докато България заедно с две други страни заемаше 34-та позиция в Индекса за свобода на пресата на ...

Свързани новини: