Догодина към Турция ще се пътува по магистрала

09/26/14 06:02
(http://www.klassa.bg/)

Догодина към Турция ще се пътува по магистрала

Визитка:

Образование: Университет по архитектура, строителство и геодезия, специалност „Пътно строителство“

Научен сътрудник първа степен

Професионална кариера:

октомври 2013 г. - август 2014 г. - гл. директор на „Международен панаир Пловдив“ АД

септември 2011 г. - август 2013 г. - председател на управителния съвет на АПИ

2007 - 2010 г. - директор на Централния институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти към АПИ

1995 - 2007 г. - научен сътрудник в Централен институт на пътните технологии, национални и европейски норми и стандарти

Март 1995 г. - август 1995 г. - водещ инженер по асфалтополагане в автомагистрала „Хемус“ ЕООД

Езикова подготовка: английски език

Инж. Лазаров, как върви изпълнението на големите пътни проекти?

Всички големи проекти, финансирани по ОП „Транспорт”, вървят с добри темпове с изключение на лот 4 на АМ „Струма”. На лот 1 от АМ „Марица” се наваксва забавянето. Вече са положени около 15 км асфалт, а до края на месеца ще има още 2 км. Така целият участък от началото до археологическите разкопки ще бъде асфалтиран. Очакваме през пролетта обектът да бъде завършен и към Турция да се пътува по магистрала. На отсечката има да се довършват и допълнителни отчуждения заради изместване на инженерни мрежи и пресичания със селскостопански пътища. Надяваме се пречките бързо да бъдат преодолени. Лот 2 от „Марица” между Димитровград и Харманли също върви по график и дано времето е хубаво. Там строителите се натъкнаха на два локални газопровода, които не бяха нанесени на картите. Наложи се да бъде направена допълнителна поръчка, за да бъдат преместени. До края на ноември, когато е и срокът на договора, лотът ще бъде готов.

Тунелите на лот 2 на „Струма” вече са прокопани. За съжаление през миналата седмица имаше малък инцидент с един от работниците на обекта, който си счупи ръката по време на работа и беше откаран в „Пирогов”. Строят се активно и останалите големи обекти по ОП „Транспорт” обходите на Монтана и Габрово и първата част от Западната дъга на столичното Околовръстно шосе.

За лот 4 на „Струма” кога ще бъде взето решение дали да бъде прекратен договорът с „Актор”?

Продължаваме преговорите с гръцката фирма. Търсят се решения, за да бъде изградена отсечката. „Актор” продължават да вменяват на държавата осигуряването на камъните за строежа, въпреки че в договора това е записано като тяхно задължение. Процедурата на търга, който те спечелиха, беше ясна и се знаеше какви ангажименти поемат като изпълнител на проекта. Те представиха тогава източници на инертни материали, които се оказва, че са изчерпани или нереални.

Има ли риск най-късият лот на „Струма” да бъде завършен последен?

За съжаление има риск да бъде завършен в края на лятото на следващата година, но всичко зависи от това какво решение ще предприемем ние като възложител заедно с изпълнителя. По никакъв начин не мога да кажа, че договорът ще бъде продължен, защото крайният му срок е 15 октомври. Няма индикации към момента за неговото удължаване.

Реши ли се какво ще се прави с неолитното селище при Мурсалево на лот 2 на „Струма”?

Работим много добре с археолозите от екипа на обекта и с Министерството на културата. Един от вариантите е да се направи подпорна стена и по-голяма част от територията на древното селище да остане до магистралата.

На първата част от Западната дъга на София как вървят нещата с пешеходния надлез, който трябва да свърже кварталите „Филиповци” и „Люлин”?

В края на септември очакваме проект от Столичната община, както и извършването от тяхна страна на необходимите отчуждения. Поели сме ангажимент да включим надлеза в обекта. Индикативната стойност на съоръжението е около 2 млн. лв.

За втората част на този проект докъде стигнаха нещата?

Предишната процедура за втория участък на Западната дъга беше прекратена. В момента върви съгласувателна процедура. Участъкът е къс и не е сложен за изпълнение. Надяваме се до края на следващата година да бъде готов. Отчужденията по трасето не са завършени, но в момента се работи по тях.

Оптимист ли сте за проекта за Северната скоростна тангента на столицата, където отчужденията се решават в съда?

Преди празниците имах конструктивна среща със собствениците на имоти по трасето. Взехме решение да правим всяка седмица съвместни срещи, в които да участват и всички други институции, отговорни за проекта, като Агенцията по кадастъра и Столичната община, в лицето на главния архитект.

Освен за оценката на отчужденията какви други претенции имат собствениците?

Има претенции за осигуряване на достъп до някои имоти. Има парцели, чиито собственици все още не са открити. Според нашите справки тези имоти са държавни, но се оказва, че са частни. Става въпрос за немалки масиви с много собственици и наследници, което забавя процедурата.

Кога ще стане готов работният проект за забавения обект?

Обектът ще се изпълнява на инженеринг. Споровете около отчужденията доведоха дотам, че геолозите нямаха възможност да работят много на терен. Проектът е почти готов, но докато получим разрешение за строеж, ще има време да се изчистят грешките по него.

Търси ли се алтернатива, за да не загубим европарите за Северната тангента?

Ако строителството тръгне през октомври или ноември, обектът ще бъде завършен в рамките на следващата година и парите ще бъдат спасени. Другият вариант е да се направи списък с по-малки регионални пътни проекти. За 17 обекта вече текат тръжни процедури и средствата може да се усвоят за тяхната реализация. Това обаче обрича изпълнението на Северната скоростна тангента с пари от еврофондовете. Ако се пропусне тази възможност, столицата още дълго време ще бъде един от малкото големи европейски градове без нормален околовръстен път. Не успеем ли да спасим проекта, след това изпълнението му ще може да се осъществи единствено със средства от бюджета. Сегашната му стойност е 180 млн. лв. По съществуващата Северна дъга на Околовръстното шосе изграждането на магистрала ще струва още по-скъпо, защото трасето е по-дълго с около 8 км, а със сигурност ще има проблеми и с отчужденията.

Преди време заявихте, че АПИ няма пари. До края на годината как ще се финансира текущата поддръжка на пътищата и зимното им почистване?

С чистенето на снега няма да имаме проблеми, защото то се финансира от бюджета за 2015 г. Проблемът е с подготовката на пътищата за зимата изкърпването на дупките, запълването на пукнатините, подновяването на маркировката, възстановяването на повредените мантинели, подмяната на пътните знаци и мерките за предотвратяване на снегонавяване по пътното платно. Тези дейности се извършват всяка година, но в момента за тях бюджетът ни е равен на нула. Това носи реалния риск старите пътища напролет да се окажат в много по-тежко състояние. Пукнатините след зимата ще станат дупки, а големите дупки ще се превърнат в ями. Ако сега ни трябват 12 15 млн. лв. до средата на ноември и не ги дадем, то през пролетта ще ни бъдат необходими 40 50 млн. лв.

Колко пътни проекта извън европрограмите са спрени заради бюджетните ограничения?

По „Транзитни пътища V” са спрени всички нови процедури с изключение на тези за ремонта на старите участъци от АМ „Тракия” при Пазарджик и Пловдив, които са замразени с надеждата да се намерят пари. Спирането на проектите не е само заради липсата на пари. Проверка на документите показа много несъответствия. За пътя Дупница Самоков е предвидено изграждането на трета лента, но отчужденията не са завършени. На стария проект е направена актуализация. Така строителят ще трябва да работи по нов проект, което е нарушение. Изпълнението може да излезе по-скъпо, а ако стане обратното, ще имаме проблеми.

Наскоро поискахте промяна на нормативите за проектиране на пътищата, за да са по-предпазени от наводнения. След колко време според вас ще се реализира идеята?

Последните наводнения показаха, че отводнителните съоръжения не отговарят на реалностите. Само през лятото пороите отнесоха големи участъци от пътната мрежа при Мизия, в Прохода на републиката, при Бойчиновци паднаха мостове и много други случаи. Явно те са проектирани за много по-малки водни количества. Вече има инициатива за промяна на наредбата за проектиране на пътищата, за да могат новите пътни участъци да отговарят на промените в климата и на евростандартите.

Експерти смятат, че някои аутобани у нас не са пригодени за високите разрешени скорости по тях.

Да. Пример за това е нулевият лот на „Струма” между Перник и Долна Диканя. Отсечката е проектирана за по-ниска скорост, отколкото на останалите. На някои съоръжения се налагат в завоите ограничения на скоростта. Това го има в цял свят, за да се икономисват пари, иначе съоръженията или отсечките през тежки терени ще струват много по-скъпо.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/245547_%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D1%89%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0+%D0%BF%D0%BE+%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%

Публикувана на 09/26/14 06:02 http://www.klassa.bg/News/Read/article/245547_%D0%94%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B0+%D0%BA%D1%8A%D0%BC+%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F+%D1%89%D0%B5+%D1%81%D0%B5+%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%83%D0%B2%D0%B0+%D0%BF%D0%BE+%D0%BC%D0%B0%D0%B3%D0%B8%D1%