Банковата система ще бъде подкрепена с 5.6 млрд. лв.

Подкрепа за банковата система от 5.6 млрд. лв. Растяща дупка в бюджета от над 3.1 млрд. лв. заради неизпълнение на приходите с над 1 млрд. лв. при увеличени разходи с нови 448.5 млн. лв. за централната власт. Така стигаме до свърхдефицит от 4% и увеличаване на държавния дълг с нови 4.5 млрд. лв. до рекордните 8.9 млрд. лв. за година. Това предвижда предложеният вариант за актуализация на бюджета от служебното правителство. Той ще бъде обсъден от социалните партньори и основните политически сили в понеделник. Разчетите на служебния кабинет показват, че оптимистичните сметки за икономически растеж от 1.8%, увеличени приходи от над 500 млн. лв. и заложен ръст на потреблението от правителството на Пламен Орешарски  през тази година няма как да се случат. Подкрепата за банковата система от 5.6 млрд. лв. Поемане на нов държавен дълг за осигуряване на ликвидна подкрепа за банковата система от 2.9 млрд. лв. предвижда актуализация на бюджета. Освен това на Фонда за гарантиране на влоговете в банките, в който има в момента 2.1 млрд. лв., се дава право да емитира облигации за още 2 млрд. лв. Средствата са необходими за изплащане на гарантираните влогове в КТБ от 3.7 млрд. лв. в случай, че банката бъде обявена в несъстоятелност. Отделно се два право на Министерския съвет да предостави на Фонда за гарантиране на влоговете в банките заеми от централния бюджет до 700 млн. лв. Така общата подкрепа за стабилността на банковата система, предвидена в актуализацията на бюджета, достига 5.6 млрд. лв. Предвидените средства ще стигнат за подкрепа на банковата система при необходимост, коментира бившият премиер Иван Костов пред Mediapool. Той не пожела да коментира проектозакона с мотива, че в момента прави анализ на предложените промени. Икономическият растеж пада на 1.5% от БВП Ревизирана в посока надолу е прогнозата за икономически растеж, която намалява от 1.8% от БВП на 1.5%. Това става заради политическата несигурност от предсрочните парламентарни избори на 5 октомври, което предизвика влошаване  на  икономическите очаквания на бизнеса и домакинствата, е посочено в мотивите към законопроекта. Актуализираните  макроикономически  прогнози ревизират в негативна посока и оценката за номиналния размер на БВП с над 2.4 млрд. лв. за тази година - от 81.5 млрд. лв. на 79.1 млрд. лв.  По-ниският номинален размер на БВП  при други равни условия означава понижаване на прогнозата за възможностите на икономиката да генерира по-високи данъчни приходи. "Това се свързва с рискове за изпълнението на приходите по  бюджета не само през 2014 г., но и в средносрочен план и налага придържане към консервативен подход при планирането на приходите по националния бюджет", се казва в мотивите на финансовото министерство. С други думи през следващите години не трябва да очакваме ръст на заплати и пенсии, а отново свиване на колана. Прогнозираните приходи бяха силно надценени от кабинета на Пламен Орешарски - с около 700 млн. лв. по думите на съветника му и настоящ зам.-министър на финансите Кирил Ананиев. Това беше направено с цел да се даде възможност да бъдат направени повече разходи по отделни политики. Идеята беше така да се раздвижи потреблението, което да доведе до завъргане на икономиката и съответно повече постъпления в бюджета. Нестабилната политическа обстановка, последвана от проблеми и в банковия сектор, обаче доведоха до влошаване на ситуацията. Неизпълнение на приходите с над 1 млрд. лв. Сега неизпълнението на приходната част се очертава да бъде с над 1 млрд. лв. По тази причина с актуализацията се предлага намаляване  приходите с 1.062 млрд. лв. Основно неизпълнението идва заради очаквани по-ниски постъпления от ДДС с 670 млн. лв., от акцизи с около 318 млн. лв. и от корпоративните данъци с 79 млн. лв. Освен че прогнозите са били надценени, предприетите мерки също не са довели до повишаване на събираемостта на приходите. Нещо повече извършени са дори "регресивни нормативни промени" през последната година, които влошават контролните функции на  агенция "Митници". Като такива финансовото министерство посочва  отмяната на изискването за задължително поставяне на контролно-измервателни уреди при производството и търговията с акцизни стоки. Ефектът е 20 млн. лв. по-малко приходи от акцизи за първите осем месеца на годината спрямо 2013 г. Възможността за възстановяване  на акциза за горива, използвани от земеделски производители чрез ваучери, ще донесе загуба от около 50 млн. лева на бюджета, сочат още сметките на финансовото министерство. Допълнителни разходи от 448.5 млн. лв. за централната власт На фона на неизпълнението на приходната част, служебният кабинет увеличава разходната с нови 448.5 млн. лв. Парите ще отидат за централната власт – министерства и агенции.  Средствата са заложени като "структурни и допълнителни фискални мерки" и не е ясно как ще бъдат разпределени между отделните министерства и държавни ведомства. От мотивите към законопроекта става ясно, че пари ще бъдат дадени на министерствата на вътрешните работи, на здравеопазването и на труда и социалната политика. МВР поискаха 167 млн. лв. за покриване на увеличените заплати от 1 юли, за които нямаше осигурен финансов ресурс, както и за гориво на колите и дори за огрев на дърва на полицаите по турската граница. От така представените документи обаче не става ясно каква част от тези средства са одобрени. Министърът на труда и социалната политика Йордан Христосков вече съобщи, че ще получат 35 млн. лв. за социални плащания плюс още 10 млн. лв. за осигуряване на заплатите по програмите "Сигурност" и "Младежка заетост" до края на годината. Министерството на здравеопазването изпитва недостиг на средства за психиатричната помощ, хемодиализата, лечението на болни от СПИН, спешната помощ, както и за подпомагане на лечебни заведения за болнична помощ в отдалечени и трудно достъпни райони, е посочено в мотивите към законопроекта. На последното заседание на кабинета здравното министерство получи 11 млн. лв. допълнително именно за психиатриите и спешната помощ.   Със сигурност Здравната каса ще получи допълнително 100 млн. лв., става ясно от публикуваните документи. Това ще е второ увеличение на бюджета на касата, след като през юли взе 225 млн. лв. Недостиг се очертава и по бюджета на Държавен фонд "Земеделие" за изплащане на националните доплащания за животни поради небалансирано плащане на субсидиите през тази година, става ясно още от мотивите към законопроекта. По бюджета на Министерството на регионалното развитие има недостиг на пари за зимно поддържане на пътищата, както и за отчуждения и плащания по приоритетни инфраструктурни проекти като магистралите "Хемус" и "Марица". При еврофондовете прогнозата е за дефицит от 200 млн. лв. Това означава, че правителството се надява до края на годината да ни бъдат възстановени по-голямата част от плащанията по двете спрени програми "Околна среда" и "Регионално развитие". За тях служебният кабинет отпусна лимит от 750 млн. лв. от държавния бюджет.  

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/bankovata-sistema-shte-bade-podkrepena-s-56-mlrd-lv-news225313.html

Свързани новини: