Грешка, платена с кръв

Вести, Украйна

В живота на всеки от нас има един повратен момент - онзи, в който ти се ще да се върнеш, за да оправиш нещата. Втори шанс обаче няма.

2014 г. донесе в живота на Украйна безброй моменти, в които не би било зле да се върнем. От месеци насам страната все губи и губи. Изгуби вече хиляди човешки животи, Крим, половината от Донбас, евтиния газ, долара по 8 гривни, стабилността и вярата в утрешния ден. Загиналите няма да имат втори шанс. Трябва обаче да се даде втори шанс на страната. Последен шанс за спасение.

Коя точка всъщност бележи началото на украинското падане в пропастта? Кога бе извършена съдбоносната грешка? Всеки може да открие собствен отговор, но обективният отговор е само един - 22 ноември 2013 г., когато започна Евромайданът. Тъкмо Евромайданът, прераснал сетне в революция, бе съдбоносната грешка на Украйна.

Днес не бива да търсим виновници. Повечето участници в Евромайдана не носят отговорност за него. Отговорност трябва да носят онези, които пазеха в тайна от участниците, че те водят страната към гибел. Че началото на Майдана проваля китайските договорки на Янукович, а те бяха последен опит да избегнем пълната зависимост от Русия. Че възможната победа на Майдана ще означава неизбежно скъсване с Москва.

Че скъсването с Москва неизбежно ще предизвика, като минимум, зима без отопление, спад на икономиката, гривната и жизненото равнище, а като максимум - загуба на територии. Че украинската армия няма да може да се опре на руската. И прочее, и прочее, и прочее. Всяка страна се ръководи от интереса на мнозинството. Мнозинството, презирано от креативната класа, но представляващо базата, върху която живее креативната надстройка.

Когато ЕС се опитва да избегне конфронтация с Русия, лидерите му се ръководят от интереса на мнозинството, което не желае да губи жизненото си равнище и да поставя под заплаха мира, възстановен през 1945 г.

Когато Москва се опитва да провали плановете на Щатите за изграждане на антируска държава в Украйна, това не идва от някаква зла воля на Путин: това е неизбежна реакция срещу плановете да бъде разрушена стабилността на Русия, да се запрати тя обратно в 90-те - в мизерията за повечето хора, в кървавия хаос на междуетническите конфликти.

Когато Щатите се опитват да осъществят горния сценарий, това също не е зла воля на Обама - те реагират срещу опитите на Русия и Китай да разрушат еднополюсния свят с Америка начело. Защото рушенето на този свят води до спад в жизненото равнище на споменатото вече мнозинство американци.

И само в Украйна от 2014-а всичко е наопаки - властта, подкрепяна от “креативната класа”, води авантюристична политика, принуждавайки мнозинството да плаща за нея с жизненото си равнище и самия си живот.

Няма смисъл обаче да се демонизират представителите на властта. Според мен Порошенко, ако бе президент през април, не би започнал войната в Донбас, защото още тогава всички здравомислещи хора бяха наясно, че няма начин да бъде спечелена. Не са авантюристични политиците в днешната власт - авантюристичен е курсът, зададен още през далечния ноември 2013 г.

Затова единствено спасение за Украйна е да се върне в началната точка, в деня 21 ноември 2013 г. Отказът от асоцииране с Евросъюза, за който съобщи на този ден Азаров, бе единственото правилно решение. Решение, взето в интерес на мнозинството. А същото решение, макар и маскирано като “отсрочка за 15 месеца”, бе дублирано после от Порошенко и ЕС - това също доказва, че е вярно и в известен смисъл неизбежно.

Украйна трябва да се върне в реалния свят и да схване, че Русия винаги ще остане до нея. Мексико също би предпочело да граничи на север не със САЩ, а с ...

Свързани новини: