Екип от наши специалисти от БАН са установили с ин витро метод, че определени Е-та влияят върху структурата на ДНК. Тези изследвания наистина са тревожни и дават повод за дискусия. За да бъдат обаче достоверни подобни данни, със сигурност те трябва да бъдат по метод, който да може да повтаря тези резултати. Той трябва да е признат, да е дискутиран. Но все пак нека обърнем внимание, че става дума само за ин витро. Човешкият организъм е много сложна биологична система, има си своите механизми за имунна защита. Ние разчитаме на нея. Имаме досег с някои токсични агенти, в случая това са оцветителите, които са изследвани - Е 123 е червено багрило. В някои страни не е разрешен за употреба, защото при по-голям прием има повишен риск за щитовидната жлеза например. Другият е Е 132. Съвсем скоро органът по безопасност на храните в Парма, Италия, който отговаря за безопасността на всички храни и хранителни добавки, в това число за Е-тата, е обсъждал именно тези оцветители и комитетът е изразил становище за тяхната здравна безопасност.

Лично аз смятам, че тези резултати заслужават да бъдат представени пред експертната комисия, която заседава периодично в Парма и обсъжда всички новопоявили се резултати от научни проучвания в контекста на всички фактори. Всеки автор на научни резултатите би трябвало да има своите интерпретации. Ако тези резултати са надеждни, те ще бъдат обсъдени много сериозно, ако се представят пред комисията в Парма. Ние непрекъснато алармираме за опасността от Е-тата - до миналата година бяха 1520, разграфени във всички групи. Не са само оцветители, Е 250 е консервант например. Те са рискови за човешкото здраве, ако са от синтетичен произход. Ние хвърляме топката към производителите на храни - нека хранителните добавки да са избирани на натурална база. Жълтите оцветители също са много токсични. Затова трябва да се храним информирано. От 13 декември влиза в сила европейската наредба, според която етикетите ще обозначават не само цифровия код на технологичните добавки, но и техните наименования. Но както казах, ние не бива само да гадаем за резултатите от тези изследвания, интерпретацията трябва да я даде колективът. Защото тревогата в хората е много голяма, а производителите търсят бързи печалби. Виждате, че има бум на алергии. А къде са тези изкуствени вещества, които се влагат - те са в снаксовете, близалките на децата, чипсовете, в бонбоните, саламите.

Богомил Николов, председател на Асоциация „Активни потребители”: Не можем да забраним маргарина