Предложението на ДКЕВР кърпи дупки, но трябва цялостна стратегия

Анализът на Калоян Стайков е публикуван от Института за пазарна икономика Дългоочакваното предложение за увеличение на крайните цени на електроенергията най-после е тук и веднага възникнаха редица въпроси около него: може ли да си го позволи населението и икономиката; достатъчно ли е, за да стабилизира сектора; колко още увеличения ще има; с колко общо трябва да се увеличават цените и т.н. Както писахме миналата седмица, повечето от тези въпроси нямат отговор, тъй като все още има редица неизвестни фактори. Въпреки това в предложената промяна на цените, колкото и постно разписана, се открояват някои добри и лоши черти. Едно наистина добро предложение, което се надяваме да не е техническа грешка, е, че се предлага увеличение на крайната цена само за домакинствата, което предполага, че цената за небитовите потребители на електроенергия ниско напрежение ще остане непроменена. Това е добра новина, тъй като традиционно съществува кръстосано субсидиране, въпреки че то е забранено със Закона за електроенергетиката, и реално небитовите потребители плащат по-висока цена в сравнение с битовите потребители за една и съща услуга. С ценовото решение от юли 2014 г. битовите потребители плащат с между 45,43 лв. и 51,45 лв. за един мегаватчас потребена електроенергия през деня повече в сравнение с небитовите потребители и с между 14,76 лв. и 21,02 лв. за един мегаватчас потребена електроенергия през нощта. Лошото е, че в предложението са дадени общите цени, които крайните потребители на електроенергия плащат, както и средното увеличение на разходите за мрежови услуги. Това не позволява да се изчисли с колко ще се намали кръстосаното субсидиране между двете групи, ако предложението бъде прието в този му вид. С настоящото предложение ДКЕВР предвижда цената за задължения към обществото[1] да се увеличи от 17,37 лв./МВтч на 18,93 лв./МВтч. Подобно увеличение обаче е недостатъчно да се покриват годишните разходи, свързани с преференциалното изкупуване на електроенергия, което означава трупане на нови дефицити. През ценовия период юли 2012 – юни 2013 г. цената за задължения към обществото е 18,31 лв./МВтч, а в същия период се натрупва дефицит от преференциалното изкупуване на електроенергия в размер на 410,6 млн. лв. Този дефицит е натрупан при положение, че износителите на електроенергия също заплащаха цената за задължения към обществото, която беше отменена от юли 2013 година. С други думи лекото повишаване на цената за задължения към обществото с 0,62 лв./МВтч, при положение, че тази цена вече не се плаща от износителите, няма да е достатъчно и ще трупа нови дефицити. Те могат частично да се компенсират с постъпленията от търговия с квоти за емисии на парникови газове, но само частично. Няма никаква информация относно евентуална промяна на цените за достъп и пренос до мрежата на високо напрежение, които отиват в бюджета на ЕСО. Компанията е в изключително тежко състояние след неколкократните намаления и на двете цени през 2013 г., които бяха само леко компенсирани с ценовото решение от 30 юни 2014 г. и са близо 50% по-ниски в сравнение с 2012 година. Подобно намаление на разходите за достъп и пренос може да е резултат единствено на много щедра инвестиционна програма, която да повиши ефективността на експлоатация на мрежата двойно. ДКЕВР обаче традиционно подтиска инвестициите, за да не се увеличават крайните цени и подобно повишаване на ефективността не е възможно. Същото се отнася и за цените за достъп до и пренос през разпределителната мрежа, които трите ЕРД получават. Настоящото предложение е средната цена за достъп и пренос да се увеличи от 24,11 лв./МВтч до 26,25 лв./МВтч, което е стъпка в правилната посока. Въпреки това тя е крайно недостатъчна на фона на средна цена за тези услуги от 36,06 лв./МВтч към март 2013 година. Това се дължи на непризнаването на реалното ниво на технологични разходи на трите компании. Отчетените технологични разходи през 2012 г. варират между 11,46% и 14,14%, а с решението си от март 2013 г. ДКЕВР понижава признатото им ниво до 12%. С решението си от края на юли 2013 г. комисията допълнително понижава признатото ниво на технологични разходи до 10%, а заедно с това не признава нито 1 лев нови инвестиции в мрежата на трите разпределителни дружества. Без инвестиции няма как да се повишава ефективността на експлоатация на разпределителната мрежа, а оттам – да се намаляват технологичните разходи, но въпреки това ДКЕВР допълнително намалява признатия им размер от началото на 2014 г. до 8%. С други думи, за да се възстанови нормалната работа на тези дружества, признатите технологични разходи трябва да достигнат поне до нивата си от март 2013 г., което означава средната цена за достъп и пренос да се увеличи поне до 36,06 лв., т.е. допълнително увеличение над предложеното от 9,81 лв./МВтч. Новината за увеличение на крайните цени на електроенергията със сигурност е добра за сектора, а и за цялата икономика, но това е само първата стъпка в посока оздравяването на електроенергийния сектор, при това не особено убедителна. Стремежът към покриване на част от дефицита на НЕК е нормален, но той не представлява пълният дефицит в този сектор. Като че ли не се обръща достатъчно внимание на мрежовите компании – трите електроразпределителни дружества и ЕСО, което може да доведе до проблеми при експлоатацията на преносната и разпределителните мрежи. Представете си абсурда да има излишък на електроенергия, но да няма надеждни доставки до потребителите. Другият много важен въпрос е НЕК да започне да се разплаща коректно с всички компании, а не да го прави избирателно. В противен случай намалението на дефицита в НЕК няма да доведе до стабилизиране на сектора като цяло, а само на отделни компании. Сегашното предложение за увеличение на цените на електроенергията изглежда като закърпване на една от дупките в системата. Това е нормално, тъй като не може да се очаква проблеми, трупани с години, да се решат от раз за няколко месеца. Именно това налага изготвянето на цялостна стратегия за покриването на недостига на финансов ресурс в електроенергетиката и осигуряване на предвидима и стабилна среда, в която секторът да работи нормално. Да се надяваме в следващите месеци да видим и цялостен план за излизане от сегашната ситуация. [1] до юли 2013 г. тук се включват мрежовите добавки за зелена електроенергия, високоефективна когенерация на топлинна и електрическа енергия и невъзстановяемите разходи, свързани с ТЕЦ Марица изток 1 и 3

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_394731.html

Свързани новини: