България живее сякаш има 1,7 планети на разположение

Постоянно растящото търсене на природни ресурси и високите нива на въглероден диоксид, изпускан в атмосферата от все по-многобройното световно население, оказват огромен натиск върху биоразнообразието на планетата, сочи докладът за Жива планета на WWF от 2014 г. Документът е продукт на двугодишно изследване на здравето на Земята. Един от индикаторите за състоянието на планетата в доклада – екологичният отпечатък – показва, че 27 от държави-членки на ЕС, които са били изследвани, живеят над нивата, необходими за „една планета“. Хърватия не е включена в доклада, тъй като по онова време все още не е била член на ЕС. Ако всеки човек живее средностатистически като един гражданин на ЕС, човечеството ще се нуждае от 2,6 планети. Екологичният отпечатък на България се равнява на 1,7 планети. „Българските реки от много векове са подложени на човешки натиск и почти не са останали истински реки", коментира Веселина Кавръкова, програмен ръководител на WWF България. Човешката намеса непрекъснато променя облика на реките, което унищожава тяхната естествена среда и живота в нея. Около 80% от долните течения на големите реки в България са преградени, безпланово застроени, изправени и силно замърсени. От всички изследвани страни-членки на ЕС Белгия има един от най-високите в световен мащаб екологични отпечатъци на глава от населението, като се нуждае от 4,3 планети, ако всеки живееше като един средностатистически белгиец. Белгия е на пето място в света след държави като Кувейт, Катар и ОАЕ. Това принципно се дължи на въглеродния отпечатък на Белгия, който допринася с 43% към крайния екологичен отпечатък на страната. Румъния има най-ниския екологичен отпечатък в ЕС, който се равнява на 1,4 планети. „Резултатът е свързан много повече с разпадането на индустрията, отколкото със стратегическата визия на правителството“, казва директорът на WWF Дунавско-Карпатска програма Румъния Магор Чиби. В доклада се казва, че популациите от риби, птици, бозайници, земноводни и влечуги са намалели с 52% в световен мащаб от 1970 г. насам. Видовете, обитаващи сладки води, са намалели със 76%, което средно се равнява на почти два пъти по-голяма загуба отколкото при сухоземните и морските популации. Световните емисии на въглероден диоксид, които са главната причина за глобалното затопляне, вече оказват влияние върху биоразнообразието и биологичния капацитет, заедно с благосъстоянието на хората, най-вече по отношение на осигуряването с храна и вода. Въглеродният отпечатък на Европа заема почти 50% от крайния екологичен отпечатък, поради използването на изкопаеми горива като въглища, петрол и природен газ. Докладът за Жива планета 2014 също така показва, че екологичният отпечатък, който е мярка за човешкия натиск върху планетата, продължава да се засилва. Взети заедно загубата на биоразнообразие и неустойчивият отпечатък заплашват природните системи и човешкото благосъстояние.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_395793.html

Свързани новини: