Писмо до Миков, Сидеров и Първанов

Започвам този текст с ясното съзнание, че навярно никой няма да го публикува. Но искрено се надявам той да стигне поне до тримата души, до които е адресиран – Михаил Миков, Волен Сидеров и Георги Първанов.

Господа.

Пиша ви това открито писмо, защото искам да съм абсолютно спокойна и чиста пред съвестта си, че съм ви казала очевидното – това, което голямата част от българите, които ще гласуват за вас, си мислят.

В каквито и противоречия да изпадате един спрямо друг, има едно Нещо, което ви обединява. За жалост, вие го игнорирате непрекъснато. И това Нещо, вместо да бъде най-големият ви коз, ще ви изяде главите на 5 октомври. Чудя се защо и тримата отказвате да го видите и сте устремени стремглаво към собственото си политическо самоубийство.

А истината е, че огромната част от българския народ са ваши гласоподаватели. Нужно ви е много малко, за да бъдат те не само потенциални, а и реални гласоподаватели. Вие обаче ги отблъсквате упорито и непрестанно. Защо се получава този парадокс? Защо много хора на теория споделят вашите идеологии, но повечето няма да излязат и да гласуват, или ще излязат, но няма да дадат своя вот за вас?

Почвам с най-голямата от вашите партии – Столетницата.

Г-н Миков, наистина ли не виждате, че Бойко ще мине през вас като валяк на 5 октомври?! Дори не му е нужно ДПС за мнозинство в парламента – с „реформаторите“ то му е в кърпа вързано. Борисов се завръща, г-н Миков, защото на вашите избиратели им писна сериозно и голяма част от тях няма да излязат да гласуват. Чувстват се адски предадени. Прецедентът Вигенин е срамното петно в биографията на вашата партия. Петно, което е само върхът на айсберга и затова краткото време до изборите не може да го заличи. Оправдателните клишета вече не вършат работа. Народът този път не се хвана на въдицата. През годините той ви прости много неща. Бедност, отчаяние, безперспективност – всичко това ви го прощава всеки път отново и отново. Но петното Вигенин не можа да ви прости. Защото това петно беше удар не просто върху малкия, преходен живот на отделния човек – все пак вашите хора умеят да виждат напред през няколко поколения – там, където те вярват, че идеалът им за справедливост ще се сбъдне. Петното Вигенин беше удар в сърцевината на вашата идеология – в самия ваш Идеал.

Нима аз трябва да ви казвам, че за огромната част от вашите гласоподаватели Идеалът е основната мотивация, той е невидимата, но здрава вътрешна нишка, която ви държи в единство вече повече от век? Нима допускате, че смъртоносният удар, който беше нанесен в Идеала ви чрез Вигенин, ще се забрави ей-така?!

Няма как, г-н Миков. Няма как.

Вие не се разграничавате ясно и категорично от гласа на безумието, който нарича Русия враг на България, на Европа и на света. Напротив – мълчаливо се съгласявате и постфактум излизате с някакви завоалирани полуобяснения. И досега не намерихте сили да се обявите твърдо срещу геноцида, извършен от фашистката хунта в Източна и Южна Украйна. Замълчахте за трагедията в Одеса, сега мълчите и за откритите масови гробове в Донбас. Веднага след преврата на Майдана вашият външен министър отиде на крака в Киев, за да поздрави хунтата. Добре, че са Симов и Дърева – да мият срама от челото ви. Нима не знаете, че в тази жестока геополитическа игра вашите хора, г-н Миков, виждат Русия като последния стожер на един балансиран свят, като пазител на традиционните човешките ценности? И тук не става въпрос за елементарно русофилство. Тук става въпрос за мястото и избора на България в голямата, съдбоносна и мръсна геополитическа игра, в която вие заехте страната на световния жандарм, на еднополюсния свят, на абсолютното подчинение пред владетеля на планетата – САЩ. Нещо повече – вие подкрепихте фашистката хунта в Киев, която е техен продукт, и клекнахте обидно ниско в краката на големите, мазни евроатлантически играчи. В очите на своите избиратели вие сте предатели. Предатели в една проамериканска и антируска политика, която влезе в драматично и шокиращо противоречие не просто с националния ни интерес и с изконния културен и религиозен фундамент, вплел от векове съдбите на България и Русия една в друга. Този финален и откровен завой в геополитическата ориентация на Столетницата разцепи тялото, заби се в сърцето и рани смъртоносно целостта на колективния дух, който ви поддържаше. Неоткриващ друга лява алтернатива, този дух сега се гърчи в агонията на своята безпътица.

Оттук нататък пътят за оцеляване пред БСП е един – разкаяние. Моментално. Знам, че при вас процедурите са тромави. Но нямате време, г-н Миков. Ако не го направите сега, събитията ще ви изпреварят. И повярвайте ми, когато през зимата яйцата се превърнат в камъни, ще бъде късно и за вас. Защото заигравката с идеята за общо управление с ГЕРБ е последната фаза на вашето политическо харакири.

Но аз ви казвам всичко това не защото треперя за съдбата на БСП. Все пак никога не съм била ваш поддръжник или гласоподавател.

Треперя за съдбата на България.

Вие сте единствената казионна лява партия (поне на думи) и въпреки че през годините реализирахте либерални, десни политики, много леви хора в България все още се надяват на вашата по-умерена и социална нагласа и биха ви подкрепили пред заплахата ГЕРБ, чието верую е откровен и тотален геноцид над мизерстващото население.

Наистина, отстрани е учудващо, че вместо да акумулирате масовите обществени нагласи, за които нямате конкуренция (освен Атака, която ви взе дори Йосиф Кобзон и Любе) и които напълно съвпадат с претенциите на вашата теоретична партийна идеология – та точно в днешния съдбовен исторически момент за България, вие станахте по-големи католици дори от папата и радикализирахте своята евроатлантическа и антируска политика, като подкрепихте колониалния модел, в който днес вегетира България. Вместо да имате 51% на предстоящите избори, вие решихте да се задоволите с 18% и да се превърнете в маргинализираща се партия със затихващи функции. Честно, това не го разбрах. Вие нямате друг електорат освен ЛЕВИЯ, г-н Миков. Парадоксалното е, че точно когато светът се събужда от еднополюсния си неолиберален сън и търси своя шанс в баланса на геополитическите сили в името на своето буквално оцеляване и избягването на нова световна война, точно тогава вие клекнахте пред статуквото на разпадащата се Империя на злото.

В името на какво?!

Поне мъчничко, съвсем мъничко, не можете ли да помислите и за своя електорат, благодарение на който ви има?!

Поне мъничко?!

За Волен и Атака.

Тук парадоксът е космически. Атака изповядва идеологията на огромната част от българския народ. Назовава фактите и суровата реалност в прав текст, едно към едно. Телевизия Алфа е единствената електронна медия, която се превърна в остров на истината сред океана от лъжи, които се изливат като мътен порой в домовете на хората с една-едничка цел – пълна дезинформация и промивка на остатъците от национално самосъзнание и достойнство. На избори обаче Атака получава двайсетина депутати. И това ако не е парадокс, здраве му кажи.

Защо се получава така? Защо Атака назовава единствена докрай проблемите и мъките на целия народ, а получава толкова малко парламентарно представителство?

Само не ме обвинявай в предателство, Волене, защото 9 години гласувам за тебе и сега ще гласувам отново за тебе. Даже си водач в моя 25-ти МИР. Но България и идеите на Атака са ми по-скъпи от мисълта да не те обидя. За мен наистина няма друга програма и идеология, която да води към спасението на България, освен тази, която предлага Атака. Затова ще ти го кажа направо.

Плашиш. Не с идеите си. Не! Плашиш с начина, по който представяш идеите си. Смущаваш с начина, по който презентираш Плана Сидеров. А той е радикален – апелира за тотална смяна на икономическия модел. Това си е сериозно. За много хора е дори стряскащо. И то наистина не е шега работа. Затова ти е нужна ШИРОКА обществена подкрепа, което от своя страна изисква изцяло нов политически пиар. Това е най-слабото ти място. Време е Атака да скъса бързо и категорично с имиджа си на жълта скандалджийница, която обвинява на високи децибели всичко и всички. Крайно време е Атака да разбере, че не са й виновни само другите – купените медии, поръчковата прокуратура, казионните партии. Назоваването на Истината не е достатъчно. Тя трябва да бъде изказана и аргументирана така, че да я чуе цялото общество, всички социални слоеве и кръгове. Така, както те чуха милионите българи пред телевизора и евроатлантическите лисици, седящи на балкона на първото заседание на 42-ия парламент. И им настръхнаха космите. На едните от възторг, на другите от смущение. Това беше реч, която не може да бъде забравена.

И в следващия момент – следват някакви пълни каламбури. Не беше обяснен драматичният и исторически избор на Атака да подкрепи стратегически правителството на БСП и Доган. Поддръжниците ти възприеха това като предателство. Те не разбраха, защото така и не им беше обяснено, че всъщност ти даде време на всички за осъзнаване и за прегрупиране на политическото пространство пред заплахата ГРРБ да се върне обратно и веднага на бял кон. Резултатът – сега ГЕРБ наистина се завръща.

Но да превключим канала на телевизия Алфа. С някои изключения, все едно гледаме кабелната телевизия на вестник „Шок“ или „Горещо“ с Венета Райкова. Раздават се някакви живи кокошки на фона на някакво нелепо кудкудякане в ефир. Слиза се на нивото на абсолютно бездарна клюкарница. Някакви секси девойки говорят някакви нахъсани слова. Отделно от това изчезват и после се хвърлят чантите на предатели по пода в парламента, прилагат се евтини трикове, а свита от агресивни амазонки нахлува в телевизионни студия да те брани от поредните скандали. Пълна лудница, човек. Е, не се прави така. Ще ти се вържат на тия изпълнения най-окаяните, тези, които нямат нищо за губене и не се вторачват в крайностите на твоя публичен пиар. На тях този цирк даже им е интересен и забавен. Но те уверявам, че повечето твои избиратели и атакисти това ги вкарва в потрес. А какво остава за онази част от обществото, която по принцип гледа на тебе скептично. Всичко това кара интелигентните и образовани гласоподаватели да се отдръпнат от Атака. Или да се срамуват от своя избор. Или да го крият. Или да се откажат.

Това маргинално поведение в публичното пространство принизява висотата на всяка изречена истина. Истината звучи несериозно, авантюристично, налудничаво, фанатично, сектантски. И най-вече – некомпетентно и неекспертно. Ще ти кажа, че винаги личи кога действаш и говориш от свое име и кога си вкаран в сюжета на поредния безумен сценарий. Винаги отстрани се набива непрофесионалния почерк на ръката, която чертае твоя публичен пиар.

Затова сега те чуват малко хора – тези, които агонизират в нещастието си. Това не е достатъчно. Защото след тебе и твоето пликче с дарение минават с по 50 лева следващите претенденти за спасители на народа. Но тия 50 лева ги раздават само срещу вот. И беднякът ги взима. Все едно кой и за какво ги дава. Важното е да има 50 лева за хляб и лекарства.

Затова трябва да те чуят и другите. Тези, които имат нужда не само от твоя крясък, но и от твоето зряло политическо говорене. Отвори се за всички. Виж най-популярните си хора и им се довери повече. Обичаната и уважавана от всички, почтена и компетентна Магдалена Ташева, спокойният и уравновесен проф. Станислав Станилов, умереният и винаги балансиращ Явор Нотев, младият и респектиращ анализатор Георги Сенгалевич – това са само част от хората, които печелят истинското доверие. Това са лицата на Атака. Обществото не приема и не вярва на нахъсани девойки в къси поли и разголени гърбове, влезли едновременно в ролята на депутатки, главни редакторки и тв-директорки. Обществото автоматично затваря съзнанието си за тях. То не може да се припознае в заглавието на вестник Атака: „Патриоти ощастливиха семинарист“ или „Деница Гаджева дари два християнски храма в село Габра“. Това са абсурдни заглавия, човек.

Затова укроти хората си и ги остави да се развиват в полето, което отговаря на възможностите им. Отвори се за образованата и мислеща част от обществото. Привличай на своя страна хора, които могат да помогнат в Делото. Не ги гони. Не гони качествените хора, Волене, защото имаш нужда от тях. Без тях печатният орган на Атака ще се превърне просто в брошура, раздаваща се на подлезите в метрото, а телевизия Алфа – треторазрядна кабеларка, в която кудкудякането на кокошките заглушава гласа на твоите истини.

Следвай своя Вътрешен глас, своя неподправен усет.

Можеш го.

Хиляди вярват в тебе. Тези хиляди могат и трябва да станат повече.

България има огромна нужда от патриотичен лидер като тебе.

Г-н Президент.

Не ми е работа да се меся във вътрешнопартийните борби на социалистите. Така или иначе за всички е ясно, че със създаването на АБВ вие откъснахте жива плът от тялото на Столетницата. В крайна сметка свършихте услуга единствено на ГЕРБ. Може би сте имали да връщате нещо на Борисов, ако си спомним един разговор за Мишо Бирата. Както и да е. Не ми е работа. Така или иначе за хората извън БСП вие и социалистическата партия сте едно. АБВ е просто фракция. Повече от това никога няма да бъде. Станишев вече го няма. Един вид, основният ви дразнител е почти неутрализиран. Михаил Миков е умерена личност. Не е надарен с наглост. Няма ли как да се разберете, г-н Президент? В името на народа.

В името на това, че България загива.

В името на това, че бяхте президент на ВСИЧКИ?

Няма ли начин да направите крачка в името на ВСИЧКИ БЪЛГАРИ?

Г-н Миков,

Г-н Сидеров,

Г-н Първанов,

Днес, една седмица преди предсрочните парламентарни избори, България е в своите последни издихания. По-скоро това, което остана от България и от нейния народ. Нито един от вас с днешна дата няма потенциала да поведе сам България към нейното спасение.

България няма Водач. Явно още не се е родил. Явно не е узрял, за да може да поведе всички след себе си. Може би един от вас някога ще бъде този Водач. А може би съдбата му е била да бъде неговият Пророк. Само Времето ще покаже това.

Но днес, днес е важно да погледнем Истината в очите. Такава, каквато е.

България и нейният народ вече не са на ръба на своето оцеляване. Те са в пропастта, господа. Ние не летим надолу. Ние вече паднахме.

Има Нещо, което ви обединява. Това Нещо наистина може да бъде най-големият ви коз. Може да бъде Шансът България полека да се оттласне от дъното.

Вие сте леви. Огромната част от българския народ и мислещата му интелигенция са убедени във въпиющата нужда от ляво управление и от спешна социална политика, обратнопропорционална на либералното евроатлантическо лоби, и поддържаща неутралитет спрямо малоумната истерия срещу Русия. За 25 години десните неолиберални експерименти и скъсването с традиционните източни пазари унищожиха цялата ни икономика, разрушиха националния ни суверенитет. И тримата знаете прекрасно, че единственият начин да оцелеем като държава и като народ в кошмара на съвременните геополитически реалности, е реализирането на истинска лява политика и категоричен неутралитет в ходовете на Големите играчи. Най-после някой трябва да помисли за този беден, измъчен, гладен, умиращ народ. Поне веднъж някой да постави нуждите на този народ пред интересите на кукловодите. Пред разочарованието от същия този спящ, стреснат и уплашен народ. Пред копнежа за власт на собственото си Его. Пред инерцията, че нищо не зависи от нас.

Моля ви, господа.

Опитайте.

Обединете се. Заявете готовността си да се опитате заедно. Не можете поотделно. Никой от вас днес няма силата и обществената подкрепа да го направи Сам.

Моля ви, господа.

Часовниковият механизъм цъка. Много скоро ще бъде късно за всичко. За всички нас. За вас. За целия свят ще бъде късно. В тази глобална, ужасяваща война на световете, в която се тресе планетата, е важно всеки да даде своя малък дял. Да запази трезвия поглед, да се задържи на ръба на мисълта си, да направи своята малка крачка в общия поход на мислещите хора, на отговорните пред себе си и пред света нации.

Лявото и националноотговорно обединение, което всички очакват, може да бъде първата крачка към възстановяването на България. Може да бъде глътката въздух за този изстрадал, обезверен народ.

Приютете народната Психея, която броди сама в тази дълбока национална Нощ и дири Брод.

Моля ви, господа.

Опитайте заедно да спасите България.

От Поглед.инфо.

Прочети цялата новина http://pik.bg/писмо-до-миков-сидеров-и-първанов-news231608.html

Свързани новини: