Полезното и вредното доходно неравенство

След колапса на американския ипотечен пазар през 2007-2008 политическият дебат в много от държавите по света се завъртя около предполагаемо нарастващото доходно неравенство между богати и бедни и как то като проблем да бъде преодоляно. Много пъти съм коментирал, че отвличането на вниманието на избирателя от истински проблеми и политически бандитлъци обслужва чудесно политиците и този казус не прави изключение – не разликата между заплатите на съседите наду огромен финансов и ипотечен балон в повечето развити икономики през втората половина на 20-ти век. Въпреки това въпросът за неравенството е наистина важен, тъй като крие своите предизвикателства. За жалост, той е също така неимоверно политизиран и е трудно да бъде обективно анализиран. Но нека започнем от самото начало, а именно с двете допускания, че (1) доходното неравенство между бедни и богати нараства и (2) това е проблем. Расте ли неравенството? Проблемът с отговора на този въпрос идва от формулировката на „беден“ и „богат“, както и от разглеждания времеви период. Ако се съсредоточим върху най-богатите 5% или най-богатите 20% в САЩ през най-релевантния период за глобалната финансова криза - последните 20 г., според Американската статистическа служба неравенството не нараства. Доходният дял на най-богатите 20% е стабилно на 50% от общия доход, а този на най-богатите 5% е също солидно „закотвен“ на около 20%. Нещата се променят, ако увеличим времевия диапазон. Тогава виждаме, че доходното неравенство наистина се увеличава след 70-те години, следвайки период на намаляване и задържане от края на Голямата депресия. Същото се случва и ако погледнем още по-високо в скалата. Ако разделим най-богатия 1% на сто части, виждаме, че доходният дял на 90% от него също не расте особено много. Всъщност, огромното и най-експлозивно нарастване на неравенството е в единия процент от единия процент най-богати или 0.01% най-най-богати. Разбира се, важно е да отбележим и особеностите на методиките, както и особеностите на периодите, тъй като често богатите успяват да „скрият“ (често чисто счетоводно) голяма част от дохода си по време на войни и времена на особено високи данъци. Както е важно да отбележим и мобилността. Между 1992 и 2008 година 3672 различни данъкоплатци са влизали в списъка на 400-те най-богати (Fortune 400). Но само четири от тези домакинства са били в списъка през всичките 17 години. Проблем ли е доходното неравенство? Представителите на двата лагера в мненията по този въпрос често заемат крайни позиции, като твърдят, че или доходното неравенство винаги е проблем, или пък че не е никакъв проблем. Този път истината е по средата – има както вредно, така и полезно доходно неравенство. Нека започнем с второто. Полезното доходно неравенство е пряко следствие на капитализма и предприемачеството. В капиталистическата икономика цените и печалбата играят критична и незаменима роля в подсигуряването на ефективното алокиране на ресурсите. Нека вземем Епъл за пример. Когато компанията се готви за производството и пускането на своя iPad, почти всички са убедени, че той ще се провали. Но продуктът жъне невероятен успех и съответно носи огромни печалби на акционерите на Епъл. Това дава сигнал, че обществото има нужда от такъв продукт и скоро на пазара има както повече iPad-и, така и повече конкурентни подобни продукти. Разбира се, Епъл „обира каймака“, но надали някой смята, че това е неоправдано – те поемат огромния начален риск и е нормално да приберат и лъвския пай от наградата. Печалбите и неравенството вървят ръка за ръка в капитализма и когато намаляваме едното, намаляваме и другото. А без печалба (и пазарни цени), съответно няма и как да се разпределят най-ефективно ресурсите, което създава огромни загуби за обществото. Освен това неравенство, създаващо се от обществено-полезната предприемаческа дейност, съществува и друго, което е безспорно вредно. Между 1979 и 2007 година доходите на средните 60% от американското общество нарастват с не повече от 40%, докато инфлацията за същия период се покачва с 186%. Въпреки огромното подобрение в качеството на продуктите и услугите, покупателната способност на средната класа де факто намалява. Това важи с още по-голяма сила за най-бедните, които в същия измерител днес имат по-нисък доход, отколкото преди 50 години. Къде е причината за всичко това? Отговорът според мен е ясен – централната банка и печатането на пари. Когато централните банки правят това, най-голяма полза от свежо напечатаните пари имат тези, при които те пристигат първи; а именно – държавният бюджет (когато централната банка купува държавни ценни книжа), банките и капиталовите пазари (когато се предприемат мерки за повишаване на цените на определени активи и стимулиране на кредитирането). Всичко това се случва на гърба на тези, до които парите пристигат най-късно – работещите, при които най-голяма част от дохода произлиза от трудово-правни отношения (а не от капиталови инвестиции), и бедните - особено тези на много ниски заплати или извън социалните системи. При печатането на пари централните банки не създават нищо реално – нито ресурси, нито стоки, нито услуги. Увеличаването на паричната маса спрямо съществуващото количество ресурси, стоки и услуги просто води до поскъпването на част или всички от вторите, включително активи (като акции, например, които често не се включват в измерването на ценовата инфлация). Тъй като когато централната банка създава пари, трейдърите, банкерите, хедж фондовете, инвестиционните фондове и самият държавен бюджет са първите, наредени на опашката, те се възползват и в най-голяма степен, тъй като техните транзакции предшестват последващото покачване на цените. Например, когато една централна банка влее напечатани пари и те се окажат първо в ръцете на една инвестиционна банка, тя ще закупи активи на текущите цени, съществуващи преди тази парична маса да се влее в икономиката и да последва повишаване на цените. Съответно, тази инвестиционна банка ще реализира и печалба при продажбата на тези активи след тяхното поскъпване, докато хората, до които ликвидността ще стигне късно, ще усетят реално обедняване – заплатите им ще се покачат с по-нисък от този на поскъпването на определени активи, стоки или услуги (или пък на всички при екстремни ситуации) темп. Разбира се, не трябва да забравяме, че съществуването на търговски и инвестиционни банки, хедж фондове и т.н. не е присъщо лошо, просто при тези държавни парични политики, те се облагодетелстват най-много. Изводите Системата на централно банкиране с фиатни пари (т.е. валута, която не е обезпечена с нещо реално, злато например) предостави на политиците механизъм за извършване на манипулации на икономиката, без да има нужда да се променя дори една буква в закона. Тези манипулации се оказаха и особено благотворни за хората и институциите, които имат достатъчно връзки и хитрост да се наредят първи на опашката за получаване на напечатаните пари и/или да получат предварителна информация за предстоящите монетарни политики. Оттук идва и наистина вредното доходно неравенство, което не е следствие на заслужено възнаграждение за поет предприемачески или друг обществено-полезен риск, а е просто резултат от напълно законна, парична манипулация на централните банки и управляващите ги политици. И докато повечето хора изобщо не разбират, а често дори и одобряват, този измамен начин за обогатяване, облагодетелстващите се от него не биха имали нищо против да им замажат очите, изтърпявайки някой специален данък за богатите или запушвайки си ушите, докато техните приятели политици си градят бутафорните кампании с реторика против тях. Струва си, бъдете сигурни. За този коментар съм използвал следните източници: Bagus, P. (2014) How monetary inflation increases inequality. http://www.iea.org.uk/blog/how-monetary-inflation-increases-inequality Hollenbeck, F. (2014) How central banks cause income inequality. Достъпно от http://mises.org/daily/6653/How-Central-Banks-Cause-Income-Inequality Perry, M. (2014) More on the ‘imaginary hobgoblin’ of ‘rising income inequality’ with new data from today’s Census report. Достъпно от http://www.aei-ideas.org/2014/09/more-on-the-imaginary-hobgoblin-of-rising-income-inequality-with-data-from-todays-census-report/?utm_source=feedburner&utm_medium=feed&utm_campaign=Feed:+aei-ideas/carpe-diem+(AEIdeas+»+Carpe+Diem)#mbl Thompson, D. (2014) How you, I, and everyone got the top 1 percent all wrong. Достъпно от http://www.theatlantic.com/business/archive/2014/03/how-you-i-and-everyone-got-the-top-1-percent-all-wrong/359862/

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_395972.html

Свързани новини: