Хърватия и ЕС - каква е разликата след една година членство?

Фойерверки, фанфари и хорово изпълнение на “Ода на радостта” възвестиха влизането на Хърватия в Европейския съюз миналата година. Но празнуването не трая дълго.

Страната все още тъне в безкрайна рецесия, която изкушава и най-трезвия хърватин да обърне чаша ракия.

Сега изглежда неизбежно Хърватия да е в рецесия и през 2015 г. за шеста поредна година. И намирането на изход далеч не е проста задача.

През миналия месец анализаторите споменаваха възможността Брюксел и Международният валутен фонд да й предложат програма за икономическо подпомагане. Ще зависи от това дали Хърватия ще може да съкрати значително държавните разходи и да стимулира бизнеса.

Първото изглежда малко вероятно. Съкращаването на държавните разходи ще бъде политически пагубно преди предстоящите избори в края на следващата година.

Що се отнася до бизнеса, Хърватия изглежда още не е стъпила на краката си, след като десетки години е била част от комунистическа Югославия.

Въпреки че членството в ЕС теоретично й осигурява достъп до различни фондове за малките и средните предприятия, действителното усвояване на тези средства може да бъде предизвикателство.

Иво Фриганович вдига вежди и бавно изпуска дима от цигарата си, обмисляйки ребуса, пред който са изправени хърватските бизнесмени. Той е директор за иновации в ХАМАГ-БИКРО, правителствена агенция, грижеща се за насърчаването на новите бизнеси с фокус върху науката и технологиите.

Преди присъединяването към ЕС той предупреди, че Хърватия е “неграмотна в областта на условията за бизнес”, а сега с неудоволствие отбелязва, че изглежда много малко се е променило. По-специално той е притеснен, че страната още не се е възползвала от структурните фондове на ЕС, за да даде на компаниите тласък в правилната посока.

“Още сме в процес на подготовка на документите, които ще ни позволят да използваме структурните фондове на Европейската комисия. Говорим за малко повече от милиард евро на година. Това ще даде възможност за несравнимо по-добро финансиране на разработването на нови продукти от малките и средните предприятия в Хърватия”, казва той.

Поне местните очаквания от членството ЕС в началото бяха ниски. Процесът на присъединяване, който отне повече от десетилетие, развали първоначалните романтични представи. Финансовата криза, която обхвана цяла Европа през 2008 г., остави само най-слепите оптимисти да вярват, че членството ще предложи универсален лек за хърватските икономически болести.

И все пак Хървое Марушич, заместник-министър на външните работи и европейската интеграция, се опитва да открие нещо позитивно в европейската авантюра на страната.

“Ние най-накрая станахме част от общия пазар с всичките му свободи. Собствениците на компании ми казват, че са големи оптимисти, че веднага са усетили предимствата му и сега е много по-лесно да се прави бизнес, отколкото преди членството”, казва той.

Но с тези свободи идва и отговорността. Сега Хърватия трябва да се приспособи към по-строгите изисквания на програмата за координиране на икономическата политика, известна като Европейски семестър. За една страна и едно правителство, свикнали да вземат собствени решения, са нужни доста усилия, за да се приспособят.

“Не сме достатъчно добре подготвени, за да бъдем икономически конкурентоспособни на европейския пазар”, признава г-н Марушич. “Трябва да намерим трудното равновесие между бюджетна дисциплина, икономии и растеж. В миналото икономическите политики бяха доста безотговорни. Но Семестърът е много добър инструмент за по-голяма дисциплина.”

Дори най-ревностните привърженици на хърватското членство в ЕС изглеждат малко разколебани от опита от членството. Президентът на местния клон на Европейското движение Наташа Оуенс казва, че за някои хора е трудно да възприемат пропастта между идеала и реалността.

“Моите очаквания се изпълниха, защото, мисля, бях запозната с това какво мога да очаквам. Но много граждани имаха грешна представа и грешни очаквания. Те просто виждаха ЕС като голяма банка, която ще ни помага, без ние да правим нищо”, казва тя.

Но ако за някои опитът от първата година след присъединяването към ЕС е ...

Свързани новини: