Ако знаехме какво предстои, щяхме ли да се опитаме да го променим?

Социологическите прогнози през последните дни, независимо от всички съмнения, съвпадат по отношение на няколко важни неща. На първо място, това че в следващото Народно събрание, със сигурност ще има поне пет политически партии, а още една, две или три политически формации се доближават до 4%. Атака е пред портата на парламента. При различни прогнози, шестата възможна политическа сила е НФСБ, а седмата би могла да бъде Атака. АБВ също е на крачка от парламентарно представителство, а ако всички партии, които доближават прага успеят да го преодолеят, за първи път в най-новата политическа история на България, можем да имаме Народно събрание с осем политически партии и коалиции. Очакваната избирателна активност е по-ниска от регистрираната на парламентарните избори през 2013 година. Това би потвърдило устойчивата през последните години тенденция на траен спад на избирателната активност на парламентарни избори. Все по-малко хора участват в изборния процес, а в най-добрия случай, около една трета от тях са подкрепили партиите и коалициите, които управляват. Все по-малко български граждани приемат, че от тях зависи кой и как ще управлява общите ни дела. Проблемът е в това, че през последните десет години, избирателите всъщност никога не са гласували за политическите съюзи, чрез които участват във властта техните избраници. Преди една година, в интервала между 1% и 4% останаха девет партии и коалиции. Сегашните прогнози показват, че поне пет или шест партии ще преминат бариерата от 1%. Някои от тях ще обжалват изборните резултати. Други ще се опитат да се възползват от субсидията, в очакване на следваща подходяща възможност. В очакване на нови политически проекти, мнозина ще се вглеждат в тези партии и коалиции с очакване, че те биха могли постепенно да подменят напълно компрометираната ни партийна система. Според по-голямата част от предизборните прогнози на социологическите и маркетингови агенции, ГЕРБ и Реформаторския блок няма да успеят да спечелят достатъчно мандати, за да формират парламентарно мнозинство. Според част от агенциите, няма да им достигнат между пет и десет мандата, а според други – дори 15. Ако тази прогноза се окаже вярна, това означава че първият проучвателен мандат, който ще бъде връчен на ГЕРБ, може и да не получи необходимата подкрепа. Дори и ГЕРБ да предпочете друг партньор, например Патриотичния фронт, това също няма да се окаже достатъчно. При подобна ситуация, подкрепата на ДПС – явна или завоалирана, може да се окаже решаваща. А тази подкрепа има цена, която може да се окаже много по-висока от цената на компромиса, който ще направят ГЕРБ и Реформаторския блок, за да изградят управляващ съюз. ГЕРБ няма опит в коалиционно управление, а Реформаторският блок не успя да изгради различен модел на коалиционно сътрудничество. Взаимодействието между двете политически формации ще бъде трудно, още повече пред изпитанията на един дневен ред, който се формира от провала на предишното правителство. Избирателите на двете формации изпитват взаимно недоверие, но все пак, това може да бъде шанс за първото коалиционно управление, съставено от партии от едно и също европейско политическо семейство от тринадесет години насам. ДПС се подготвя за труден период, в който би било по-разумно да не участва в изпълнителната власт. Движението започна тази маневра веднага след изборите за Европейски парламент и поне засега успява да изпълни собствената си програма. Структурите на партията са мобилизирани до краен предел и ДПС очаква да постигне резултат от над 500 000 гласа. През 2009 година, Движението успя да спечели 610 000 гласа, отново след края на скандална коалиция, чийто мандатоносител беше. Но експертите на ДПС си дават ясна сметка за трудностите, пред които ще бъде изправено следващото управление и за разрушителното им въздействие върху собствените им планове. БСП успя почти напълно да изчезне по време на предизборната кампания. Агресивният популизъм на ББЦ, а след това и на Атака, успяха да прикрият БСП и да й осигурят време за частично възстановяване. С избора на Миков за председател, БСП се завърна към духа и манталитета на 70-те години на ХХ век и полага все по-големи усилия да спечели отново доверието на твърдите си избиратели. Темата за Европа напълно изчезна от реториката на БСП, която все по-открито допълва и развива про-съветската носталгия на Атака. Социологическите прогнози отчасти надценяват потенциала на социалистите, следвайки досегашното им представяне на парламентарни избори. Малко вероятно е БСП да постигне резултат от 750 000 гласа. Ако първият проучвателен мандат на ГЕРБ бъде провален, вторият мандат трябва да бъде връчен именно на БСП, която ще се опита да състави четворна коалиция. Всички прогнози показват, че социалистите ще успеят да постигнат по-добър резултат от онези 42 места, които спечелиха през 2009 година, но едва ли ще успеят да получат повече от 50 – 55 мандата. Поради предишната им обвързаност чрез ДС и по „съветско направление”, БСП би могла да разчита на подкрепата на Патриотичния фронт, АБВ, (ако успеят да преодолеят парламентарната бариера) и ББЦ. БСП ще има възможност за избор между Атака и ББЦ, но по-вероятно е да предпочете Бареков, който все по-отчетливо успява да съживи дума на Комсомола. Подобен сценарий – четворна коалиция, организирана около БСП, изглежда една от най-мрачните вероятни комбинации, но това не го прави по-малко възможен. Ако имаме съмнения относно ефективността и решителността на коалиция между ГЕРБ и Реформаторския блок, то можем да бъде сигурни в това, че коалиция около БСП би продължила да отклонява България все така назад и встрани, до границата на евразийското пространство на Нова Русия. Всъщност, нито една от т.нар. леви формации у нас не се опитва да обясни, кое е лявото в управлението на Путин? ББЦ се превръща в изключителен пример за това колко далеко може да стигне процеса на деградация на демокрацията в България. Чрез коалицията си с ББЦ, Ковачки успя да докаже, че може не само да разполага с гласа и свободната воля на своите работници, но и да заложи живота на миньорите, за да направи ББЦ „незаобиколимо” препятствие пред нормалността. В България като че ли няма институция, която да е в състояние да провери сметките на коалицията и да санкционира техния произход. Това показва че този феномен на теле-популизма, ще продължи да бъде използван пълноценно от онази част на българския политически елит, която панически се опитва да оцелее. При конфигурация от повече от шест партии, трети проучвателен мандат няма да има. Повторението на сценария Орешарски ще завърши с още по-дълбока икономическа и политическа криза. Но, като казва Ницше, човекът е единственото животно, което може два пъти да се препъне в един и същи камък. След една вяла и гузна, но все по-агресивна предизборна кампания, протестите започнаха да подменят митингите и предизборните послания. Част от организаторите на февруарските протести се опитват да радикализират ситуацията в навечерието на изборите. Втори сценарий „Констиброд” няма да има, но провокациите ще продължат. Целта е колебаещите се да се откажат да участват в изборите, а онези които са решили да гласуват да се разколебаят. Политическите партии се страхуват от висока избирателна активност, която би могла да влоши перспективите на парламентарното им оцеляване. И имат всички основания да се опасяват от избирателите. Изборните урни все още са празни, независимо от прогнозите, които създават усещането, че всичко вече е предопределено. Онова, което излезе от тях в края на изборния ден ще определя живота ни поне през следващата една година. Българските граждани мразят партиите и презират политиците, но разбират че прекалено много неща във всекидневния ни живот зависят от това кой е на власт. В същото време, резултатите от изследвания като „Време за избор”(www.vremezaizbor.com) показват, че между избирателите на различни политически партии има обща зона на съгласие, която може да се превърне в основа за една разумна програма за управление. Знаем какво може да се случи. Ще се опитаме ли да го променим?

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_397488.html

Свързани новини: