Войната с паметниците

/КРОСС/Ако бутането на паметници решаваше основните проблеми на дадена държава, днес Украйна щеше да е сред най-проспериращите нации. Още от началото на майдановската демокрация „умните и красиви" украинци насочиха своя евроатлантически гняв основно срещу образците на съветското монументално изкуство. С възцаряването на „свободата" тази страст не само че не угасна, ами допълнително се задълбочи. Поредната жертва във войната с паметниците стана монументът на Ленин в Харков. След продължително бутане и теглене гигантът най-сетне беше повален. Тук няма как да не си припомним героичните усилия на българските демократи по взривяването на Мавзолея през лятото на 1999 г., както и леко истеричния вид, който добиват някои днешни бг демократи само при споменаването на думите „съветски паметник". По същия начин, по който България не стана Швейцария на Балканите след премахването на мавзолей, така и Украйна няма да стане новият европейски бисер след бутането на поредния паметник на Ленин. През лятото Киев спря топлата вода, за да пести газ, а с настъпването на зимния сезон се очакват още подобни спестителни мероприятия. Дотогава вероятно всички паметници на Ленин на украинска територия ще бъдат унищожени, но от това на украинските граждани едва ли ще им стане по-хубаво. Освен това много от тях вероятно не подозират, че трошейки монументите, извършват едно типично фройдовско отцеубийство

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/lenin-harkov-pametnitzi-1433225.html

Свързани новини: