Очертава се рекордно слаб вот за парламент от 1990 г. насам

Възможно е България да постави рекорд за най-малко гласували на парламентарни избори от 1990 г. насам, коментира проф. Михаил Константинов, математик и изборен експерт.   По данни на "Галъп Интернешънъл" към 16 часа бюлетина за бъдещото Народно събрание са пуснали 35.3% от имащите право на глас, предаде БНР. Към 14 часа гласувалите бяха 28 на сто.   Повече за изборите четете във Фейсбук.   Централната избирателна комисия ще даде свои обобщени данни в 18.30 часа.   От гласувалите сега 40% са от областните градове, 20% са от малките градове, 26% от селата и 13% от столицата, коментира Димитър Ганев от "Галъп". По възраст - най-голям дял от гласувалите имат хората над 65 години, а най-нисък дял, под 10%, имат младежите между 18 и 25 години, допълни той.   Прави впечатление, че процентът на хората, които са заявили, че са гласували преференциално, е доста висок. Близо 50% от хората, които са гласували днес, са упражнили правото си на преференция, като за Реформаторския блок, например, процентът е най-висок, доближаващ, дори минаващ малко 60 процента.   По последните данни на ЦИК към 13 часа избирателната активност беше 23.24 на сто. Тогава гласовете си бяха дали 1 603 988 от общо около 6 900 000 избиратели за страната. Изборният ден засега протича без сериозни инциденти.   Активността е малко по-ниска в сравнение с парламентарните избори през 2013 година, когато по това време е била 27.47%.   В неделя се провеждат предсрочните парламентарни избори. До тях се стигна след като в края на юли кабинетът на БСП и ДПС подаде оставка. 89-ото българско правителство начело с Пламен Орешарски просъществува година и един месец.   Присъдата му бе произнесена още на 14 юни 2013 г., когато парламентът избра медийния олигарх и депутат от ДПС Делян Пеевски за председател на ДАНС. Същата вечер десетки хиляди хора излязоха на протест #ДАНСwithme срещу задкулисния модел на управление, олицетворяван от Пеевски.   За предсрочния вот са регистрирани 22 партии и 7 коалиции. В 43-то Народно събрание ще влязат само тези формации, които получат над 4% електорална подкрепа.   Имащите право на глас избиратели на 5 октомври по списък са 6 931 855. Броят им е нараснал в сравнение с парламентарния вот през 2013 г., когато според окончателните избирателните списъци гласоподавателите са били 6 919 260. На изборите за ЕП пък през май тази година броят им е бил 6 543 423.   За първи път експериментално машинно гласуване ще се проведе в 300 секции в 5 избирателни района. Също така за първи път българската държава организира гласуване в над 400 секции в чужбина, което е драстично увеличение на фона на предходни избори.   Изборният ден започна в 6 часа сутринта и продължава до 19 часа вечерта.   Избирателят трябва да се легитимира с документ за самоличност – лична карта или паспорт. Член на Секционната избирателна комисия (СИК) сверява данните му в избирателния списък. Член на СИК откъсва пред избирателя една бюлетина от кочана и поставя един печат на гърба й. сгъва бюлетината по указания от ЦИК начин и я подава на избирателя. Избирателят взема бюлетината и влиза в кабината за гласуване. Избирателят отбелязва своя вот с химикал, пишещ със син цвят, със знак Х или V.   Бюлетината се сгъва по начин, който не разкрива тайната на вота, но позволява да се вижда номерът на бюлетината в долния десен ъгъл. Избирателят излиза от кабината и подава сгъната бюлетина на член на СИК, който сверява номера й в долния десен ъгъл с номера върху кочана. При съвпадение на номерата, член на СИК откъсва по перфорацията отрязъка с номера в долния десен ъгъл на бюлетината и го пуска в избирателната кутия.   Когато избирателят сгреши при попълването на бюлетината, той има право да получи втора, но само веднъж. Сгрешената се унищожава с надпис „Сгрешена”, подпечатва се с печата на СИК и се описва в протокола на СИК. Сгрешената бюлетина не участва при отчитането на изборния резултат.   След изборите президентът трябва да даде на първата по резултат партия проучвателен мандат за съставяне на правителство. Ако тази партия успее да събере мнозинство в бъдещия парламент, ще състави и следващото правителство. Ако не получи достатъчна подкрепа, връща мандата на държавния глава.   След това той трябва да даде втория проучвателен мандат на втората по подкрепа партия. Тя също може да се опита да получи подкрепа за съставяне на правителство. Ако и втората партия върне мандата, президентът дава трети мандат на партия по свой избор. При трети неуспешен опит, служебният кабинет продължава да функционира още два месеца и се провеждат нови избори.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/ochertava-se-rekordno-slab-vot-za-parlament-ot-1990-g-nasam-news225575.html

Свързани новини: