Юри Михалков: Партиите ни не са "в час" за българското бедствие

Според доц. Георги Бърдаров от Софийския университет ние сме единствената нация в света, която в продължение на 23 години трайно поддържа отрицателен естествен прираст и е неизменно в тройката на държавите с най-висок отрицателен прираст. Родни специалисти са изчислили, че се топим с по 55 000-60 000 души годишно, с по 172 души на ден и с по 7 души на час. Излиза, че годишно изчезва един среден български град, а всеки час - по 2 семейства с по едно дете или по 1,5 семейство с две деца. Ето и още една мрачна цифра: за 23 години населението ни е намаляло с 25 процента, няма друга държава с такъв демографски срив, констатира доц. д-р Марин Русен от Софийския университет. Забележете, става дума за срив в мирно време. През целия период от освобождението ни от турско робство до 1989 г. сме имали подобен срив единствено след трите войни от второто десетилетие на миналия век - Балканската, Междусъюзнически и Първата световна война. За войни обаче, и то в кратък период, става дума. А и дали има данни за срив като сегашният през 482-годишното турското робство, дори и след Априлското въстание?

А ето и друга цифра, която звучи направо обречено за българския етнос - според Световната банка през 2050 г. работната сила на страната ни ще се стопи с почти 50% . Няма ли да се изчерпи не просто трудовият, а и биологичният ресурс за оцеляването ни?

С една дума, в демографския ни пейзаж виждаме не просто криза, а направо катастрофа. Едва ли пресилено да се каже и национална катастрофа. И как в това предизборно време реагират водещите политически сили? Най-общо казано, или подминават пейзажа, или бегло му хвърлят по един поглед. Към първата категория спадат БСП и Реформаторския блок, в чиито програми изобщо не се говори за демографска криза, камо ли и за катастрофа (ако се съди по програмите от сайтовете им). Към втората категория може да отнесем ГЕРБ, ДПС и "България без цензура", които са предвидили отделни мерки, а ГЕРБ дори определя демографската криза като един приоритетите си, но дори и това представлява само "бегъл поглед". Защо?

Най-общо казано, защото нито една партия не предлага цялостна стратегия срещу катастрофата, всеобхватна и комплексна терапия, която да поизправи българският етнос на крака и след време да му позволи да излезе от интензивното на цивилизационния ход. Нещо още по-смущаващо - нито една партия не предлага поне национален дебат за изработването на такава надпартийна стратегия, поне призив към национално усилие, дай боже и обединение по нейното изпълнение. Никой не говори за такава стратегия, която да се реализира независимо кой ще е на власт, съответно коалициите, партиите и политиците за оценяване по нейното осъществяване.

Програмите на политическите сили са разделени на отделни раздели - икономика, финанси, образование, здравеопазване, външна политика, култура, че дори и спорт. Но нито една партия не е обособила в отделен раздел демографската катастрофа. А доколкото става дума и за национална катастрофа, бе следвало всяка партийна програма да започва с мерки срещу нея. За нас демографската катастрофа е цивилизационно бедствие, то е нещо като опакото на цивилизационния ни избор. Според едни или други оценки те се дължат и на смяната на епохите, и на отварянето на границите, и на Запада, и на глобализацията, и на самия цивилизационен ход. Или на всички вкупом. Както и да е, какво обаче прави всяка държава при бедствие - обявява извънредно положение, мобилизира се срещу него с най-различни мерки, задейства ресурси. Ако искаме да оцелеем, би трябвало да направим нещо подобно, макар че при нас "извънредното положение" или "мобилизацията" трябва да бъдат не за ден-два или седмица-две, а поне за десетилетие-две. Именно за това партийните програми би следвало да започват с демографската стратегия, а всички други раздели или целият ни национален живот - икономика, финанси, трудов пазар, здравеопазване и т.н. - да служат за спирането на срива и съответно да стимулират най-важният демографски сегмент - повишаване на раждаемостта.

Някой ще каже, че мерките срещу катастрофата се виждат в целите на партиите в икономиката, в повишаването на растежа или на работните места. Това обаче едва ли е достатъчно. Наложителна е цялостна национална стратегия, защото при съществуващото политическо противопоставяне между партиите, това е механизмът, който би могъл да мобилизира политическите сили, институциите, държавата, гражданското общество, експертната ни общност, просто умовете на нацията.

Ето, да вземем прогнозата на Световната банка, че към 2050 г. работната ни сила ще се стопи почти наполовина. Това прави след 26 години. Това може и да не случи, ако следващите 2-3 години у нас започне бум на раждаемостта. Заченатите сега деца към 2050 ще бъдат в трудоспособна възраст. И дали тогава работната сила ще стопи, камо ли пък и наполовина? "През 2050 - 9 милиона българи" - или пък 8,5 милиона. Ето една конкретна точка на хоризонта, до която трябва да се доберем, ако разбира се искаме да ни има. Само че нито една партия не излезе с такава стратегия или поне с такъв лозунг. Бумът на раждаемостта няма как да стане, ако примерно, не се запазят пълните заплати на майките през целия срок на майчинство. Ако няма и солидна надбавка, в случай че майката тръгне на работа. Ако раждането на второ дете се стимулира не с 350 лв., както предлага една от партиите, а примерно с най-малко 500 лева. Или ако за третото дете държава дава 1000 лева. "9-милионинят българин" няма как да се появи, ако не се въведат безплатни лекарства (или поне с минимално заплащане) за деца до определена възраст - било до училищна или до 10-годишна възраст. Или ако не се въведе ред в здравеопазването - не малко лекари смятат, че в държавата има пари за здравни услуги, но те не отиват за българското здраве. Ако искаме да оцелеем, трябва да изритаме всичко, което пречи на тази цел. "9-милионинят българин" няма как да стане, без да вдигнем в пъти заплатите в детските ясли и градини, а също в училищата и университетите. Тогава майките ще са спокойни, че могат да си вземат детето и в 21 часа, за да си свършат текущата работа в службата, а не да я довършват и у дома. Или че ученикът им си научил уроците в занималнята, а не да залягат над тях у дома и до малките часове, след като цял ден са се трепали в работата. Или пък да има надбавки не просто за семейства с деца ученици, а за ученици от успех "много добър" нагоре. Мерките могат да бъдат и други, вероятно още ефикасни, но политическата ни върхушка не мисли по тях, не се терзае, не търси и не разработва варианти.

Тук стриктните монетаристи веднага ще рипнат с довода, че при толкова много разходи, бюджетният дефицит веднага ще надхвърли 3-процентният таван, "закован" от еврократите. Ами, разбира се, че ще го надхвърли. Да не би обаче да ни харесва битуването в демографска катастрофа и риска да изчезнем? Пред такава заплаха по-важна ли е някаква цифра или норма, па макар и на по-големия брат? Ако 6-7 процентен дефицит ще ни гарантира висока раждаемост, трябва ли да ни интересува какво ще кажат в Брюксел. В крайна сметка нациите също имат инстинкт за самосъхранение, а както знаем от живота, пред него отпадат правилата, които му се изпречват на пътя. Важно е този 6-7 процентен (или дори повече) бюджетен дефицит да не доведе до банкрут на държавата. Но тук думата ще имат вече финансовите ни първенци, които могат да бъдат привлечени във всеки един етап от изпълнението на стратегията за "9 милиона българин през 2050 година".

Впрочем ЕС е гъвкав механизъм за решаване на проблемите. Защо в демографската стратегия да не залегне положението, задължаващо дипломацията ни да лобира за изключение от 3-процентното правило спрямо държави, които са под 10 милиона и в същото време са застрашени демографски? В това отношение България би намерила съюзник в лицето на някои балтийски държави, най-вече на Латвия (Естония също). Или пък защо да не лобира за създаването на еврофонд за стимулирането на раждаемостта или други демографски мерки за тази категория държави? Между другото до 2050 г. България все ще бъде ротационен председател на ЕС (говореше се за 2018 г.) и би могла да лансира такива идеи.

И понеже става дума за ЕС, прието е да се смята, че оперативните му програми са двигател на растежа и на икономиката. Те могат да бъдат и двигател за нови работни места, съответно и мерки срещу демографската катастрофа. В България обаче има дефицит от кадрови ресурс за подготовка на такива програми. Според всеобщо признание този дефицит се дължи и на "метлата" сред тези кадри, която се разиграва след всяка свята на властта. Е, защо нито една партия не обещава, че няма да посяга на тези кадри, ако хване кормилото на управление?

По отношение на демографската катастрофа има някаква прилика между днешна България и това, което сме били в навечерието на Априлското въстание, Съединението или пък Балканската война - изправени сме пред проблем, чието решаване изисква общо национално усилие, изисква наша си, българска кауза. И в същото време оставаш с впечатлението, че партиите "не са в час" с най-съдбовния за нацията проблем. Това не просто действа тягостно, това направо обезверява. Имаш чувството, че партийните нагласи и програми са предвидени за други етноси и държави. 

Свързани новини:

• И Видин обявява грипна епидемия
• Без безплатни бързи тестове за грип
• Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
• Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
• Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
• Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
• Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва

• Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
• Паредес се отдалечава от ПСЖ
• Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
• Погба носи тузарски костюм със своите инициали
• Зафиров: Цената на Неделев е висока
• Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
• Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител