Да гласуваш без доверие

Първите избори без надежда. Така социолози и политолози определят предстоящия парламентарен вот. В същото време изборите по дефиниция предполагат надежда за промяна, на тях народът делегира доверие на определени партии и избраници с очакването за по-добър живот, с упование в бъдещето. Какво излиза? Че на 5 октомври ще гласуваме заради самото гласуване, малко по принуда, както се плащат данъци. Че процедурата е взела връх над самата същност на изборния процес. Тази безнадеждност прозира навсякъде. Рядко съм срещала толкова объркани хора преди избори. Убедих се в това по време на обиколката ми из разни краища на страната. Навсякъде ме преследваше един и същи отчаян въпрос: за кого да гласуваме? Рефлексът да изпълнят гражданския си дълг е жив у хората, но симпатиите им към политическите партии са напълно изчерпани. Това показват и всички социологически проучвания през последните години. Критично ниски нива на доверие както в институциите, така и в олицетворяващите ги личности. Какво значи 15% от българите да одобряват работата на парламента? Ами че това е вид самоубийство, аналогично на масово аутодафе, белег за крайно отчаяние от собствения ни избор. Само политиците ли са виновни за подобно разочарование? Едва ли. По смисъла на демократичния процес те са наши избраници, рожби на колективния ни разум (или безразсъдство). Свидетели сме на ефекта от пълната девалвация на основната разменна монета в политиката - доверието

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/doverie-glasyvame-doverieto-1433359.html

Свързани новини: