Няма как БГ филм за холокоста да отекне на оскарите

 След седмица, започва 32-рото издание на фестивала за български игрални филми „Златна роза” (11-17 октомври), на който ще бъдат показани лентите от последните две години. В конкурсната програма са селектирани 15 пълнометражни филма и 19 късометражни. За „новата реколта” БГ ленти разговаряме с кинокритичката Петя Александрова, член на селекционната комисия.

 

- На 32-рото издание на феста за български игрални филми „Златна роза” са селектирани 15 заглавия, излезли през последните две години. Това много или малко са?

 

- Като абсолютни числа 15 звучи сериозно. От друга страна, при избора на филми има задължително изискване - всички ленти, подкрепени от НФЦ, автоматично се показват на фестивала. За тях не се прави селекция.

 

Подборът е за лентите, които не са получили държавна подкрепа. Това се отнася до пълнометражните и късометражните игрални филми, които се увеличават. През последните две години се измести балансът между подкрепените филми и тези, които аз наричам частни филми. Те се увеличиха и се превърнаха в трайно присъстващи на голям екран. Това е важно да се отбележи от чисто производствена гледна точка.

 

- Какво е съотношението частни-държавни – 50 на 50?

 

- Да, дори частните започват да са повече от финансираните от държавата.

 

- Това комерсиалните ленти ли са?

 

- Не задължително. Има такива, които нямат нищо общо с комерсиалността, дори има експериментални като „Прелюбодеяние” на Явор Веселинов, който има претенции за арткино. Тоест посоката му е съвършено друга. Такива са филмите, които прави Ясен Григоров, който е и илюстратор. Втората тенденция, която идва от частните филми, е, че те въвеждат друг стандарт на правене на кино. Пробивът се случи тази година. Има сесия за нискобюджетни игрални филми, които се правят с немного пари. Би трябвало да подкрепим тази тенденция, защото тя е за държави с ограничени финансови възможности. В тези страни естетически успешните филми рядко са и скъпи.

 

- Кои теми занимават реколта 2012-2014 г.?

 

- За съжаление още не сме достигнали това, което го има през 60-70-те години в българското кино. Ако ги гледаш сега, може да си представиш всекидневието на хората – селски, градски, индустриален на работниците. Добиваш представа. Част от сегашните филми са изключително вторични. Те не ти говорят как сега живее българинът, а какво той гледа. Но това, слава Богу, не е доминиращата част. От останалите, които си заслужават като заглавия, са тези, които имат желание да направят историческа равносметка. Голяма част от тях преплитат история , която е в наши дни. Героите са относително зрели, които се връщат назад, за да направят своята равносметка и да поемат отговорността за пътищата, по които са поели. Това е ”Буферна зона”, ”Досието Петров”, ”Виктория” „Съдилището”, „Отрова за мишки”, дори „Вила Роза”. В тях има желание да опишат прехода не в една точка, а като процес. Това говори за социална зрялост, което може да не е за сметка на качеството на филма. Но говори добре за техните автори. Това, което продължава да бъде слабото място на нашите филми, е неголямото жанрово и тематично разнообразие. Отново нямаме детски и исторически филми. Ако се връщаме назад, то е в рамките на ХХ век, защото може да възстановим епохата. В момента, когато трябва да се върнем малко по-назад, дори в ХІХ век, да не говорим за Първо и Второ българско царство, блокажът е пълен.

 

- Историческите продукции са по-скъпи, може би затова?

 

- Новите технологии позволяват по-малки бюджети. А според мен зрителите биха искали да гледат такива филми. Не може да им предлагаме „Под игото” от 1952 г. и „Калоян”, „Борис” в период, когато по друг начин са се чели тези събития.

 

- Виждате ли потенциален зрителски хит в тези 15 филма?

 

- За „Живи легенди” продължава да се говори най-много. Виждам израстване на Ники Илиев спрямо предишния му „Чужденецът”. Това е положителна тенденция. Но вариантът – добро качество и масов интерес, за съжаление не го виждам сред тези филми. Това не означава обаче, че няма по-сериозни филми от „Тилт” и „Мисия Лондон”.

 

- Как се вписваме спрямо тенденциите на другите фестивали?

 

- В европейското кино ние се вписваме прилично, но поединично. Тоест не може да говорим като за румънската вълна и за обща тенденция.  Това е сериозният ни проблем. Голяма част от тези филми са вторични. Дори големите европейски копродукции, които правим, не говорят чак толкова много ново на европейците или пък са ориентирани към това как западнякът гледа на нас и какви ние трябва да изглеждаме в неговите очи. Което не блести с особена оригиналност. Ние се явяваме на фестивали и получаваме прилични награди, но не повече. Амбиции в световен мащаб няма в българските заглавия. Това, което има, е размитата представа за това какво въобще е филм. В информационната програма на феста личат филми, които имат друго отношение към киното.  Такъв е „България, тази вечна прелест”, който не е в истинския смисъл игрален, въпреки че има двама професионални актьори. Но групите, в които се развива действието, са автентични и този жанр се оказва, че има своята публика.

 

Задължително следва да споменем още една тенденция - късометражните и среднометражните игрални филми. За тях за съжаление все още няма удобен формат за разпространение. Но от гледна точка на художествените сюжети и търсения, от там ще изскочи ново поколение автори. И нови идеи и теми, както стана с късометражката ”Преди живота след смъртта” на Драгомир Шолев. В късометражните филми има по-голямо разнообразие от жанрове – има антиутопия, ленти на ужасите, вампирски. В тези формати авторите имат много по-развързани ръце.

 

- От тях ли може да изскочи филм, с който да се класираме в Кан?

 

- Точно такива филми бяха класирани – ”Върнете заека” и ”Лошият заек” на Камен Калев и Димитър Митовски. Анимацията „Женитба” на Слав Бакалов има „Златна палма” в Кан, така че не бива да подценяваме другите видове кино. В късометражните са най-интересните неща, защото често авторите им са студенти, към които нямат никакви комерсиални изисквания. Те не се интересуват от нищо освен от това, което искат да изразят. Нямат поръчка и затова са много искрени и спонтанни, дори и да са вторични. Това трябва да се подкрепя с нови форми на разпространение.

 

- Как гледате на претенциите на Майя Виткова, че нейният филм „Виктория” трябваше да бъде нашето предложение за „Оскар”, като подтекстът бе, че той е по-подходящ като по-модерен.

 

- Не съм гледала още „Виктория”. Не съм гледала и „Българска рапсодия”, избран за наш кандидат за „Оскар”. Той е част от трилогия, посветена на холокоста. Това е универсална тема и от тази гледна точка е актуална. От друга страна, всичките три филма от трилогията на Иван Ничев са били кандидати за „Оскар” и двата досега не са спечелили. Изглежда, тази тема в българския й вариант няма да отекне като „Пианистът” например.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/245722_%D0%9D%D1%8F%D0%BC%D0%B0+%D0%BA%D0%B0%D0%BA+%D0%91%D0%93+%D1%84%D0%B8%D0%BB%D0%BC+%D0%B7%D0%B0+%D1%85%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D0%BA%D0%BE%D1%81%D1%82%D0%B0+%D0%B4%D0%B0+%D0%BE%D1%82%D0%B5%D0%BA%D0%BD%D0%B5+%D0%BD%D0

Свързани новини: