Секс джихад или джендър политиката на "Ислямска държава"*

Проф. дпн Татяна Дронзина е преподавател по политически науки в СУ "Свети Климент Охридски". Занимава се с въпросите на конфликтите и тероризма. Преподавала е в университетите в Гранада и Карлос Терсеро де Мадрид. В момента е директор на Института за мир, конфликти и медиация на университета Кокше в град Кокшетау в Казахстан. С позволение на проф. Дронзина публикуваме статията, изготвена на базата на нейно изследване.  Възникнала на основата на Ал Кайда в Ирак, организацията "Ислямска държава" (ИД) вероятно ще остане в историята като първата терористична групировка с претенции за собствена територия. В края на юни тази година тя обяви създаването на халифат и въведе като основен закон шериата. Даже след въздушните удари на водената от САЩ коалиция, която вече включва 74 държави (от тях 5 арабски), "Ислямска държав"а продължава да контролира приблизително 80 000 квадратни мили от територията на Ирак и Сирия . Това е с половин миля повече отколкото територията на Великобритания. За организацията въпросът с жените се оказа доста важен; най-малкото, доста по-важен отколкото за други подобни формирования. Това е обусловено най-малко от два фактора. Най-напред, никоя държава не може да съществува без общности от хора, свързани с връзките на любовта, родството и привързаността, тоест, без семейството. И второ, в организации и места, където са концентрирани главно мъже, въпросът за жените и отношенията с тях в края на краищата винаги се появява. Всичко това доведе до Своеобразна джендър политика и особен публичен дискурс по темата секс, която като правило не е сред любимите публични теми на ислямистките организации. Женското тяло открай време е бойно поле; то е такова и в случая на Ислямска държава. Жертва на сексуално робство станаха повече от 3000 жени от иракското племе язиди . Като не мюсюлманки, те се използват „по усмотрение“ от неговите бойци. Не по-малко твърд беше и подходът към мюсюлманско население. След завземането на втория по големина град в Ирак, Мосул, улиците бяха покрити с плакати, призоваващи местните да изпратят всички момичета над четиринадесетгодишна възраст за задоволяване на сексуалните потребности на „техните сражаващи се братя“, за да поддържат високият им боен морал. Текстът завършва със заплахата, че който не изпълни нареждането, ще изпита на гърба си цялата сила на шериата . Служители на ООН вече оповестиха, че разполагат със сведения за поне 4 самоубийства на жени от Мосул, станали преди това жертва на изнасилване. В град Ракка, който стана печално известен с това, че там бяха обезглавени двамата американски журналисти, след като дълго време бяха държани за заложници, "Ислямска държава" създаде женските бригади " Ал Кхансаа ", които Мелани Смит от Центъра за изучаване на радикализацията на британския университет Кингс Колидж в Лондон нарича „орган за поддържане на шериата“. Бригадите наброяват около 60 въоръжени с автомати полицайки, натоварени да бдят за морала на жените на публични места и да санкционират всяко отклонение от него. „Мога да видя части от лицето ви“ – се чува на един нелегално направен запис, качен в Ютуб. И отговорът: „Съжалявам, няма да се повтори“. Под наблюдение е и това дали жените са изцяло покрити, дали мъжът, който ги придружава, е близък родственик; под стриктна забрана е общуването на публично място с представители на другия пол. По повод на бригадите английският вестник „Мирър“ писа: „Тези жени използват най-варварското тълкуване на исляма, за да оправдаят действията си“. Острият недостатък на жени в Ислямска държава, който през 2012 доведе до фатва , разрешаваща кръвосмешението между родни братя и сестри „ако наоколо няма друго подходящо момиче“ доведе и до разпространяване на призива към мюсюлманските шиитки от цял свят към Секс джихад Терминът (джихад ал никах) се появи през 2013 година, и се базира на 24 стих от четвъртата сура от Корана , който допуска временна жентитба (мута) за срок от 1 ден до 99 години. Жени от различни националности откликнаха на призива. Малайзийските служби за сигурност потвърдиха наличието на поне 60 техни сънароднички в "Ислямска държава". През април бившият мюфтия на Тунис оповести, че 13 тунизийки са решили да се присъединят към секс джихада и да отпътуват за Ирак и Сирия (той използва думата сглупили). От социалните мрежи може да се добие представа с какво се занимават тези жени, макар че за момента не разполагаме с данни от първа ръка. Грижи за семейството, дома, съпруга и децата са основните дейности на девойките, описани в интернет. „Няма нищо по-приятно от това, да седиш сред сестри и да очакваш новини кой от мъжете е станал шахид“ – писа едно от присъединилите се момичета. На въпрос от ползвател в социалните мрежи дали жените участват в бойни действия, отговорът е еднозначен: „Това са само слухове“. Сензация предизвика фактът, че западни жени участват в секс джихада Като че ли англичанките – около 50, на възраст между 18 и 24 години – и французойките са най-многобройни. Сред английските граждани личат имената на двайсетгодишната студентка Акса Махмуд от Глазгоу , шестнадесетгодишните близначки Салма и Захра Халане, както и Хатиджа Дар, омъжена за шведски джихадист, както и Сали Джонс, приела исляма неотдавна след женитбата си с привърженик на Ислямска държава. В пресата се появиха и съобщения за две натурализирани босненки-сестри с австрийско гражданство. Налице са сведения за американката Шанън Мауриин Конъли, опитала се да се присъедини към джихадистите. Английският мюсюлмански женски контингент се очертава като най-лоялният активният. Именно той окупира лидерските позиции в бригадите Ал Кхансаа, където ключова фигура е Акса Махмуд. Според изследователи и представители на разузнавателната общност, акаунтите в социалните мрежи и медии се управляват именно от англичанки; те разгръщат истинска пиар кампания и предоставят сведения относно практическите аспекти на едно възможно пътуване за Сирия и Ирак, което „сестра мюсюлманка“ би предприела. Пак англичанките са водещите в организирането на заведения от типа на публичните домове, където иракчанки не мюсюлманки са принудени да осигуряват сексуалния комфорт на джихадистите от ИД. Имайки предвид географската близост на екзекуцията на двамата американски журналисти, е много възможно този женски джихадистки елит да е запознат с истинските имена на техните убийци. Всъщност Шанън и Сали са единствените жени, принадлежащи, да го кажем така, към мнозинството в съответните страни. Останалите, въпреки западния си паспорт, са европейци второ или трето поколение, и и са част от така наречените нови малцинства, формирани в резултат на мощните имиграционни потоци към Европа от развиващия се свят. Всички са мюсюлманки. Какво ги кара да напуснат сравнително уредения си живот и да се отправят в рисковано пътуване към неизвестното или поне не съвсем известното? Причините са повече от една. На първо място, като всички млади хора, и те са привлечени от романтиката и приключенията. Може би към авантюрата ги подтиква болезненото търсене на собствената идентичност – възприети от коренните европейци като „европейки, но не съвсем“, а от мюсюлманите в историческата им родина като „мюсюлманки, но не съвсем“, те се стремят да преодолеят създаващото им дискомфорт раздвоение. Неизпълнените обещания на мултикултурализма също са част от обяснението. Възходът на ксенофобските партии в Европа навярно ги кара да мислят, че присъединявайки се към Ислямска държава, те емигрират към един по-добър живот, към общност от хора, които споделят същите ценности и нагласи като тях самите. Може би ги плаши ислямофобията на Запада, особено след 11 септември, или пък ги вълнуват несправедливостите, които те смятат, че Западът допуска към развиващия се свят и арабите. А може би просто имат нужда от кауза, която да подкрепят, или глобална общност, към която да принадлежат. Подобни нетрадиционни форми на активизъм и участие от страна на жени повдига редица морални и правни въпроси. Каква е тяхната вина и отговорност? Следва ли да се смятат за терористи или подпомагащи терористи? Трябва ли са им се търси съдебна отговорност, ако законодателствата в техните страни инкриминират участието в незаконни паравоенни образувания? Отговорите вероятно ще бъдат търсени дълго. В медиите вече се появи информация, че джихадисти от някои европейски страни, разочаровани от бруталността на Ислямска държава, от чиито кървави действия се разграничи даже Ал Кайда, търсят контакт с правителствата си, за да преговарят за възможността за репатриране без съд. До момента няма сведения за жени, които желаят същото. Всъщност, много малко е известно какво точно се случва с тях в Ислямска държава. Навярно един ден ще узнаем повече. ______ *Заглавието е на OFFNews.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_398101.html

Свързани новини: