Не си вземаме урок от нещастията, които сме си причинили

10/05/14 08:02
(http://www.klassa.bg/)

Не си вземаме урок от нещастията, които сме си причинили

- Теодосий, последните три дни от живота на България са с кодови думи: траур, размисъл, избори. Как тълкувате тази троица?

- Ще си позволя да цитирам Йордан Йовков: „Боже, колко мъка има по тоя свят, Боже…”.

- Често се чуват мнения, че само голяма трагедия може да ни обедини като нация. Това ли е единственият път към преодоляване на разделението?

- В някои случаи в човешката история трагедиите наистина са обединявали. Замислям се за природните катаклизми, но и за нещастията, които човек сам предизвиква с действията си като войните. Когато са в света на войната, хората започват да мечтаят и живеят, уважавайки свободата и мира. Явно сме такива същества, които, след като се преситят от човещина, стават зверове. Сега сме в такъв период – мирише на война, не на любов и свобода.

- Може ли тя да бъде избегната?

- Сигурно този въпрос са си го задавали хората при всички войни. Процесите трябва да се преживеят – започне ли едно нещо, трябва да бъде завършено. Ние никога не сме си взели урок от нещастията, които сме си причинили и преживели. Сякаш живеем в някакъв грешно конструиран модел, който зацикля и върти едно и също, едно и също, едно и също. Само времето е това, което променя стила на звученето.

- Защо в XXI век хората воюват заради религиозни различия?

- Защото и в XXI век религията е инструмент за власт и е наложена като средство за масова употреба, включвайки всички в някаква стройна организация. Оттам идва и нашият човешки проблем. Защо да нямаш своя персонален Бог например, както имаш персонален iPhone и компютър? Колкото човека има на планетата, толкова и божества да има. Всички да се уважават един друг заради божествата си, заради божествеността си. Тогава може би ще е по-различно? Всеки човек е уникален, значи всеки бог е уникален. В божествената йерархия всеки бог има свой бог. Ако един бог владее нас, друг бог владее него. Позволявам си да се изразя така, защото наскоро загубих и майка си, и баща си и имах неприятно време за размисъл.

- Как се продължава напред след такава загуба?

- С много голяма празнота. Липса. Това са първите знаци в нашия живот за смисъла му. От малки се питаме за много неща – защо има толкова звезди, защо така е устроен животът? Отговорите идват накрая. Въпросът „Защо?” няма отговор. Трябва да се пита не „Защо?”, а „Как?”. Как стана това, как се случи онова. Въпросът „Защо?” няма отговор. Или ако има – може да са много, но не и единствен.

- Ще гласувате ли?

- Сигурно. Трябва да се гласува, добре е да сме активни. Мисля си отново, както за божествата – не би ли могло да бъде така - колкото хора, толкова и партии да има и всички да сме в парламента.

- Това е красив образ, но не е осъществим...

- Защо да не е? Представете си, че всеки има уникален персонален код и когато всички разполагаме със смартфони, тогава с пръстов отпечатък можеш да гласуваш даже от Луната. И така можеш да дадеш своя вот и своята гледна точка. На базата на всички персонални пръстови отпечатъци и мнения, които защитават своята уникалност, може да се прецени процентно кое е добро за човечеството и кое не. Тогава няма да се сърдим, че човечеството е в невежи ръце.

- Организатор сте на музикалния фестивал „Жълтите павета” на 10 и 11 октомври в Театър „Българска армия”. Какви послания отправяте с него?

- Посланието е универсално – братимене. Побратимяване и любов в света на музиката, игнорирайки всякакъв антагонизъм. Като първо издание на този фестивал реших да се фокусирам върху балкански музиканти и тяхната гледна точка към смесването на джаза и нашата балканска музика. Фондация „Божура Арт” е генератор на идеята и получи подкрепа от Столична община, приятели, спонсори и медийни партньори. Повече информация може да се види на сайта на фестивала: www.paveta.bg. Фестивалните концертни вечери са на 10 и 11 октомври от 19 ч. Зрителите ще могат да се докоснат всяка вечер до изкуството на две групи. На 10 октомври ще свирят „Васил Хаджиманов Бенд” от Сърбия с гост-вокалист Байрам Киноли от Косово и групата от Гърция на Костас Теодору с гост-перкусионист от Турция Изет Кизил. На 11 октомври певицата от Румъния Теодора Енаке и аз с моята интернационална група „Хемус колектив”.

Всяка вечер след концертите на главната сцена на Театър „Българска армия” в клуба на театъра ще има джемсешъни от 23 ч. Те ще бъдат водени от „Мирослав Турийски Квартет” от Пловдив и „Димитър Карамфилов Трио” от София. Билети могат да се намерят в мрежата на Ивентим и на касата на Театър „Българска армия”

- Ще гастролират ли „Жълтите павета” в други градове?

- Засега искам да е тук в София и да радва столичани и гостите на града. Фестивалът не е фиксиран жанрово, би трябвало всяка година да изненадва със своята програма и оригинални находки в музиката. Единственият критерий ще е личностната гледната точка в играта, наречена музика. Нека публиката сама да открива уникалността на всяко издание.

- Сблъсквате ли се с хейтъри във Фейсбук?

- Повечето ми приятели са позитивисти. Хейтърът е производно на невежия, защото тези, които не могат и не искат да направят нещо, винаги реагират с отричане, със заклеймяване.

- Коя е областта на вашето невежество?

- Невеж съм по отношение на българските сериали. Ами не ги гледам – така както много не гледат и не слушат моите концерти. Невеж съм и по отношение на футбола. Когато се събера с такива познавачи, не мога да кажа нищо и автоматично изключвам. Да цитирам Кирил Маричков: „Твоят свят не е моят, искам сам да вървя...”. Футболистите са други хора, те живеят друг живот, не моя. Щом не съм на терена, нямам интерес. Шегувам се, разбира се. Мога да отида да ритна за здраве с приятелите коженото кълбо, но за здраве, а не за бизнес.

- Преди повече от месец на концерта на Бочели на стадион „Българска армия” е имало футболисти...

- Ами да, това е техният дом, той им е дошъл на гости. Напоследък чувам за постиженията на „Лудогорец” и някои сочат това като формула за национален успех... Де да беше така...

- Кога любовта на средностатистическия българин към писателите ще стане равна на тази към футболистите?

- Ако следващото събитие на стадиона е „Четене” и Стоичков участва в него. Защо не? След като на стадиона може да звучат оперни арии, защо да не се случи и литературно четене. А представяш ли си и един пърформанс „Рисуване” – на всяка седалка на стадиона да е художник...

Подходът към изкуството като към бизнес продукт опорочи смисъла и стойността му. Според мен изкуството би трябвало да съществува като духовна необходимост. След заситата на биологичния глад идва нуждата и от духовна наслада, и от фантазии. Изкуството е полетът на фантазията, там се раждат и откритията, за да продължи човечеството. Много е лошо, когато не си работил, не си имал възможност да утолиш глада си, семейството ти е във финансов колапс и няма как да стигнеш до полет на душата. Бизнесът не трябва да малтретира човечеството – нормално е всеки да е нахранен и да може да заведе щастливото си семейство на културна проява. Имало е такива моменти и продължава да ги има – това е конструкцията на нормалната държава.

Прочети цялата новина http://www.klassa.bg/News/Read/article/245738_%D0%9D%D0%B5+%D1%81%D0%B8+%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5+%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BA+%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%2C+%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D1%81%

Публикувана на 10/05/14 08:02 http://www.klassa.bg/News/Read/article/245738_%D0%9D%D0%B5+%D1%81%D0%B8+%D0%B2%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B0%D0%BC%D0%B5+%D1%83%D1%80%D0%BE%D0%BA+%D0%BE%D1%82+%D0%BD%D0%B5%D1%89%D0%B0%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%8F%D1%82%D0%B0%2C+%D0%BA%D0%BE%D0%B8%D1%82%D0%BE+%D1%81%