Проблемът за властта може да бъде разрешен чрез смирението

10/06/14 07:48
(http://www.klassa.bg/)

Проблемът за властта може да бъде разрешен чрез смирението

- Г-н Зарев, смятате ли, че в българина се крие едно вечно желание за промяна на статуквото?

- Статуквото никога не е отъждествявало националния ни идеал, то е било изгодно или най-малкото удобно за едно посредствено, но нагло и корумпирано малцинство.

- Можем ли ние, българите, да се обединим?

- На пети октомври имам рожден ден, веднага след неделята още днес съм се заклел да започна новия си роман „Орлов мост”. Ще се опитам да разтълкувам защо протестите през миналата зима, а и по-късните не успяха, не успяха най-вече да създадат спасителното за нацията ни гражданско общество. Според мен причините са три – първо, протестиращите не можаха да излъчат елит, т.е. да излъчат тези честни, достойни, умни и подготвени люде, които да пометат и подменят корумпираната ни до безразсъдство и непоправимо аморална политическа класа. Второ, защото протестиращите не успяха да намерят една обща и спасителна национална кауза, която да сплоти цялото ни общество, да създаде у всеки българин усещането за единение и бъдещност. И трето, най-важното, защото олигарсите платиха и протестиращите бяха разединени отново на наши и ваши, на червени и сини боклуци, а това върна омразата. Но точно в атмосфера на противопоставяне и омраза олигархията се чувства най-сигурна и спокойна за своите безобразия. Гражданското общество е единственият изход, единственото спасение за народа ни, само всички единни и заедно можем да се противопоставим на политическото бездарие и предателството на националните ни интереси. Единственият и последен изход е съпротивата! Следователно, ние, българите, ще съумеем да се обединим, когато излъчим тези петдесетина качествени и нравствени люде, които да поемат властта в името на своя народ, когато осъзнаем необходимостта и създадем въздействаща национална кауза и най-сетне, когато обединим нашето недоволство, когато изградим могъщо и сплотено гражданско общество.

- Докога ще хабим обществена енергия за смислени реформи в безсмислени действия?

- През целия мъчителен и несвършващ преход управляващите у нас творят закони и правят реформи. Законите десетки пъти се поправят в Народното събрание, а реформите се оказват неефективни и направо фалшиви. Всяко следващо правителство при привидното кресливо отрицание на предишното всъщност прикрива неговите безобразия, защото знае, че и то ще ги върши. Управляващите не желаят истински и действени реформи, понеже това означава да бръкнат в собствения си ненаситен джоб, ще означава и да се овладее корупцията, политиката да се превърне в професия, а не в бизнес и форма за лесно разбогатяване и още, да се среже пъпната връв между олигархията и политическата класа, най-сетне да се направи нещо полезно за хората на тоя изстрадал народ.

- Какво промени датата 10 ноември 1989 г. в българската история?

- Най-важното: събитията през ноември 1989 година промениха формата на собствеността. При нормално развитие на прехода това би трябвало да отключи инстинктивната инициативност на хората, да разбуди ония задремали качества на българина като устойчивост, находчивост и работливост. За жалост още в зародиша си нашия преход е опъстрен с тумори, крайно негативно върху неговото развитие повлияха стремежът на бившите тайни служби и партийната номенклатура да превърнат политическата си власт в икономическа. Освен това тази съдбовна промяна през 1989 година премахна страха и възвърна най-безценното човешко притежание: свободата на личността. Многократно съм повтарял, че свободата е форма на различие, че тя ни дава възможност да бъдем различни от другите, да бъдем себе си. Отново със съжаление ще кажа, че страхът, вече икономическият страх от глада се завърна и че свободен не може да бъде един истерично беден човек, който е натикан в мизерията и бита, в бездуховността на оцеляването си.

- Научихме за нов ваш голям успех в Германия?

- Семейната сага „Битието”, Изходът”, „Законът”, която обема три тома с над 2000 страници, беше издадена в прекрасния превод на Томас Фрам от престижното немско издателство „Ханзер” в луксозен вид и твърди корици. През тази година не по-малко знаковото издателство ДеТеФау закупи правата от „Ханзер” и започна да я преиздава в меки корици, което означава в голям тираж. Вече излезе първата част “Битието” или „Фамилиенбранд”, както е озаглавена на немски език, при това със знака „lese tipp”, което буквално означава „това трябва да се прочете”. Не зная други български книги да са имали подобна щастлива съдба.

- Какво се опитвате да кажете на читателя с трилогията си „Битието”, “Изходът” и “Законът”?

- Действието на романа „Битието” започва в 1890 година във Видин и завършва на девети септември 1944 година, „Изходът” разказва времето от 1944 година до перестройката на Горбачов, третата част се простира до влизането на България в Европейския съюз, т.е. до наши дни. Както виждате, трилогията обема огромно историческо време, над едно столетие, изпълнено с несекващ драматизъм, натоварено с непрестанни колизии, с привидни успехи, със „звездни мигове”, но и с национални падения, с много злина. Аз вярвам, че историята на един народ най-истински може да бъде разказана чрез съдбите на хората, а при мен това са няколко поколения българи. Опитал съм се да създам дълбоки, запомнящи се човешки характери, обладани от могъщи, разтърсващи страсти и подвластни на своето време. Основният смисъл на трилогията е опитът ми да поставя и да размишлявам върху проблема за властта. Според мен цялото разумно човешко съществуване, нашите дълбинни стратегии, дори случайните ни, неосъзнати помисли и действия са подвластни на стремежа ни да властваме над нещо, над някого, над някакво умение. Красотата и грозотата са форма на власт, доброто и злото са власт, любовта и омразата, величието и низостта, дори страданието е власт. Забележете, просякът разголва отрязания си крак и така чрез своето страдание властва над нашата чувствителност и ни принуждава да му дадем милостиня. Големият писател, художник, композитор са едни очарователни тирани, всеки човек се бори за своята свобода, но е един потенциален тиранин. В първата част, „Битието”, ме занимаваше могъщата и стихийна генетична власт на неосъзнатото, така типична за хората от моя род, във втората размишлявах върху тоталитарната власт и опитът й да превърне всички ни в свои съучастници, в третата анализирам властта на парите, дълбоката психологическа промяна, която доведе до подмяната на човешкото щастие с успеха. С алчността и безсмислието на привидния успех.

- И какъв е вашият извод за властта в националното ни битие?

- В личен план проблемът за властта може да бъде разрешен чрез смирението. Не казвам примирението, защото човек се примирява, притиснат от някакво външно насилие или от други обстоятелства. При смирението човек сам извършва насилие върху себе си, лишава се от нещо в името на някакво духовно възвисяване. В социален план проблемът за властта е неразрешим, защото дори в най-демократичното общество тези, които властват и управляват, винаги са по-малко от тези, които са управлявани, а това води до социално и нравствено неравенство и до неминуеми конфликти. Мъчителното, трагичното е, че с изключение на няколко проблясъци в цялата ни национална история след Освобождението нас са ни управлявали себични, егоистично настроени и посредствени люде. Далай Лама има една велика мисъл: „Когато губите, не губете и урока”. За жалост ние винаги губим исторически, но повтаряме до втръсване грешките, губим и уроците. Това създава пагубното усещане за прекъснатост, за непростима и фатална прекъснатост в националното ни битие, всеки български властник вярва, че историята започва с него. Главозамайването, вманиачаването и глупостта на някои от тях достига дотам, че те смятат, че историята ще свърши с тях.

- По вашата трилогия бе заснет сериалът „Дървото на живота”, доволен ли си от реализацията?

- Убеден съм че първият сезон, първите дванадесет серии от „Дървото на живота” са най-добрият сериал, правен някога в България. За жалост вторият сезон тревожно ме разочарова. В желанието си да разкажат всички исторически събития авторите на вторите дванадесет серии се отдалечиха от книгата, от сюжета и посланията на „Битието”.

- Доста ваши книги бяха преиздадени и в България?

- Това е вярно и ме изпълва с кураж и със задоволство. Издателство „Сиела” преиздаде трилогията „Битието”, „Изходът”, „Законът”, а още „Поп Богомил и съвършенството на страха”, „Хрътката” и „Хрътката срещу Хрътката”. Издателство „Хермес” преиздаде „Разруха”, „Лето 1850”, до десетина дни очаквам да излезе в ново издание и „Светове”. В момента на пазара ще има девет мои романа и този факт е особено знаков за мен, защото той доказва, че и книгите, които съм написал преди промените през 1989-а, продължават да вълнуват хората.

- Оптимист ли сте за бъдещето?

- Ще повторя. Олигархията не желае промяна, тя е готова да пожертва българския народ в името на собственото си престъпно добруване, тя всячески се стреми да запази статуквото, да пресъздава модела на несекващо национално ограбване и той да се утвърждава от избори на избори и от правителство на правителство. Трябва най-сетне да се създаде гражданското общество, онова човешко и помитащо единение, което да изхвърли от властта и от историята корумпираната ни върхушка!