Какво изведе на улиците демонстрантите в Хонконг

Протестите в Хонконг не са само за повече демокрация, те отразяват и безпокойството от спадането на жизнения стандарт.

За студентите в Хонконг, изпълнили улиците на централния бизнес район, залогът е постигането на по-голяма демокрация. За хилядите млади специалисти, които живеят и работят в близките офис сгради, протестите обаче събудиха някои тревожни спомени.

В края на 80-те и началото на 90-те години на 20-и век много хонконгски семейства се сдобиха с гражданство на друга държава. Те бяха водени от опасения какво може да се случи след връщането на Хонконг от Великобритания на Китай през 1997 година.

В случая със семейството на Джойс Мен Канада е предоставила временно убежище; като застраховка тази практика придобила мръсни измерения в Хонконг.

Г-жа Мен, на 30 години, била тийнейджърка по време на предаването на Хонконг на Китай. Тя се преместила с родителите и сестра си в Канада през 1989 година и след като получили гражданство, по-късно се върнали в Хонконг.

Сега обаче, подобно на много свои връстници, Мен мисли отново да се премести - и този път това може да е за добро.

“Мисля, че, подобно на част от населението на Хонконг, отраснах с идеята, че човек може да напусне”, казва Мен, която сега завежда популярен блог, Criss Cross Culture.

“Хонконгците освен това гледат навън. Преди 1997 г. много хора напуснаха и отидоха в Англия, Австралия, Канада или САЩ.”

“Това е значителен брой хора, въпреки че все още говорим за около по-малко 5% от населението”, отбелязва Мен.

“Част от (населението на Хонконг) е възприело западните ценности.”

“Тази идея става важен фактор в ситуация, при която хората не са доволни от Хонконг - те имат и тази друга културна идентичност и това ги кара да мислят, че могат да отидат в друга страна.”

Високи цени на недвижимите имоти

Мен обяснява, че не само политическата обстановка е накарала нея и много от приятелите й да почувстват, че сега може би е дошло време да напуснат своя “любим Хонконг”. Всекидневието тук просто е станало прекалено трудно.

Цените на недвижимите имоти в Хонконг са се вдигнали през последните 10 години над два пъти с огромните 145%.

“Подобно на мнозина жители на Хонконг, мисля, че нещата се променят към по-лошо през последните няколко години”, казва Мен.

“Човек не може да си купи апартамент, цените на всичко се повишават. Аз имам канадски паспорт - това сега ме кара отново да се замисля, че може би мога да напусна Хонконг.”

Анди Се, бивш главен икономист за Азия в Morgan Stanley, а сега независим икономист, който работи в Хонконг, се съгласява, че икономическите фактори стоят до голяма степен зад сегашните вълнения.

“Все повече хора са обезпокоени за хляба и маслото”, казва той.

“Хонконг не е управляван добре след предаването (му от Великобритания), местните жители усещат, че техният стандарт на живот се понижава и че са маргинализирани в Хонконг. Ето какво стои зад недоволството.”

Въпроси, свързани с идентичността

Експертът ветеран по Китай и Хонконг Джонатан Фенби е бил редактор във вестник “Саут Чайна морнинг пост” в Хонконг по време на връщането на града на Китай през 1997 гоодина.

Според него има много различни течения под повърхността на наблюдаваното в момента неудовлетворение от живота в Хонконг. Един от ключовите въпроси е идентичността на гражданите - как те гледат на себе си.

Фенби изтъква, че проучвания сред населението в Хонконг, провеждани от местни университети през последните 20 години, често са установявали, че жителите на града не се самоопределят като чисти китайци. Повечето твърдят, че са хонконгци или хонконгски китайци.

И това прави китайското ръководство в Пекин неспокойно, допълни Фенби.

“Много голяма част от хората, които живеят в Хонконг в момента, са деца или внуци на бежанци от континентален Китай”, отбелязва Фенби.

“Това е едно ...

Свързани новини: