Защо САЩ помагат на кюрдите в Ирак, но оставиха ИДИЛ да ги избива в Сирия

Да наблюдаваш как бойците от “Ислямска държава” (ИД) все повече се приближават до ключовия сирийски град Кобане през изминалата седмица беше като да гледаш мъчително напрегнат екшън филм. За разлика от други градове в Централна Сирия, които бяха сравнени със земята на практика почти незабелязано, надвисващото падане на Кобане е пред очите на всеки желаещ да му обърне внимание - журналисти, бежанци и турски танкове от другата страна на границата само на няколко километра оттам.

Тази граница, безразсъдно очертана преди век, сега определя живота или смъртта на хилядите хора от двете й страни. С всеки следващ ден ИД се приближава все повече до сърцето на Кобане и с всеки следващ ден расте раздразнението на кюрдите от региона, че изглежда всеки знае коя сцена предстои - “ужасна касапница с 5000 убити за 24 до 36 часа”.

С Кобане в ръцете й ИД ще контролира стратегическа ивица територия, свързваща самообявената й столица Ракка с позициите й в Алепо при границата с натовската членка Турция. И въпреки това изглежда никой не си мръдва пръста да я спре.

Коментар в Туитър от миналата седмица напомни друга сцена от летен блокбъстър, на отчаяни хора на иракски планински връх: “Кюрдите от Кобане трябва спешно да приемат вярата на язидите. Тогава може би ще получат някаква помощ.”

Забележката беше шеговита, но се докосна до въпроса, който тегне в съзнанията на мнозина кюрди днес. Защо САЩ се втурнаха да защитават кюрдите в Ирак, когато бойците на ИД започнаха да напредват към Ербил и да извършват геноцид над кюрдскоезичното религиозно малцинство на язидите, но не правят кой знае какво да спасят сирийските кюрди в Кобане от същата заплаха?

Различната политика на САЩ към кюрдите в Ирак и Сирия отразява общата грешна склонност на Вашингтон да допуска, че между двете страни има разлики, каквито всъщност не съществуват. Например, според американски официални лица, цитирани тази седмица във в. “Уолстрийт джърнъл”, въздушните удари на САЩ в Ирак имат за цел да помогнат на иракските сили да отблъснат ИД, докато в Сирия “не се опитваме да ги лишим от територии.

Опитваме се да ги лишим от боен капацитет”. Политика, която удря ИД решително в Ирак, но колебливо в Сирия е осъдена на провал. Тя в най-добрия случай само за кратко ще отложи непосредствената заплаха на ИД за американските интереси в региона. А новите въздушни удари даже и не дават реални резултати.

Основна разлика в новата бойна стратегия на САЩ в населени предимно с кюрди части на региона бе решението на Вашингтон да подкрепи кюрдските си партньори на място в Ирак, но не и в Сирия. В Ирак САЩ не само нанесоха въздушни удари, но и въоръжиха иракските кюрдски бойци пешмерга и изпратиха военни “съветници”. В резултат на това бойците пешмерга можаха да осигурят разузнавателна информация за насочване на американските въздушни удари и заедно с кюрдски бойци от Турция и Сирия прогониха ИД от някои завзети територии.

В Сирия САЩ са по-колебливи за развиването на толкова дръзко кюрдско партньорство. На пръв поглед кюрдските бойци в Сирия - Народните отряди за отбрана (НОО), свързани с Кюрдската работническа партия (ПКК), която САЩ определят като терористична групировка заради траещата им от десетилетия война с Турция, не са толкова естествен партньор от широко признатото Кюрдско регионално правителство в Ирак.

Обаче именно силите на НОО и ПКК осигуриха решаващата подкрепа на място за иракските кюрди, позволявайки на бойците пешмерга да си върнат територии, които ИД беше превзела в Ирак. САЩ до голяма степен дължат ограничения успех на въздушните си удари в Северен Ирак на НОО и ПКК.

Урокът, който САЩ трябва да научат от опита си в Северен ...

Свързани новини: