Неразборията в германската енергийна политика струва скъпо

Решението на Меркел да се откаже от атомната енергия бе огромна грешка

Ангела Меркел отдавна е възхвалявана като най-здраво стъпилия на земята европейски политик, като политика, който помогна на Германия да заеме мястото си на икономически двигател на Европейския съюз. Не всички вътрешнополитически решения на канцлера обаче са безупречни. На фона на сигналите за колебливо развитие на германската икономика трябва да бъде хвърлена светлина върху това, което може би е най-лошо прецененото решение за осемте години на управлението й - изключването на атомната енергия от енергийния микс на Германия.

От десетилетия германците са сред народите с най-силно екологично съзнание. Най-яркият израз за тази настройка бе ангажиментът на сменящите се едно след друго правителства към т. нар. Energiewende - енергийната промяна, която цели да направи икономиката зависима предимно от възобновяеми енергийни източници като вятър и слънчева енергия. В момента възобновяемите енергийни източници дават 23 % от произведената електроенергия, като целта е до 2035 година техният дял да нарасне до 65 %.

Това обаче натоварва домакинствата и компаниите. Разходите за субсидиите, предлагани от германското правителство за производителите на зелена енергия, са прехвърлени върху потребителите. Сметките за електроенергия в Германия са с 48 % над средното за Европейския съюз. Средноголемите германски компании са дори в по-тежко положение. Техните разходи са два пъти по-големи, отколкото на техните конкуренти в САЩ, а много от тях печелят от евтиния шистов газ. А при забавящата се икономика, това е цена, която Германия трудно може да си позволи.

Затварянето на атомните централи на страната ще влоши още повече вече и без това затруднената ситуация. Меркел взе решението след атомната катастрофа във Фукушима от 2011 година. Огъвайки се пред опасенията на избирателите, тя изостави обичайната си предпазливост и действа прибързано.

За германската енергийна политика обаче има две големи неблагоприятни последици.

Първо, затварянето на реакторите означава, че Германия гори повече въглища, за да покрие енергийните си потребности. Тъй като електричеството, генерирано от слънчеви и вятърни централи, е непостоянно, то Германия винаги ще бъде принудена да разчита на изкопаеми горива, за да си осигури необходимите й мощности. Отказът от атомната енергия, на която се падаха близо 25 % от произведената електроенергия в страната, означава увеличаване на потреблението на въглища. В крайна сметка Германия ще се окаже принудена да отвори девет топлоелектрически централи на въглища между 2014 година и 2015 година. Миналата година производството на електричество от кафяви въглища е нараснало до най-високото равнище от 1990 година.

Второ, антиатомната политика на Германия увеличава зависимостта й от вноса на руски природен газ. Засилването на напрежението с Русия заради ситуацията в Украйна поставя Берлин в неудобна позиция. Ако Германия и съюзниците й възнамеряват да се противопоставят на агресията на руския президент Владимир Путин, то те ще трябва да намалят зависимостта си от руския газ. Отказвайки се от производството на атомна енергия, Меркел прави това по-трудно постижимо.

Малко е вероятно Германия скоро да промени енергийната си политика. Въпреки че Зелените не са част от управляващата коалиция, обществените настроения по екологичните въпроси в страната остават силни. Спомените за атомната катастрофа в Чернобил през 1986 година преследват много германски избиратели от по-възрастното поколение. Германците обаче трябва да се включат в по-честен дебат по темата.

Не е възможно да бъдат пренебрегнати парадоксите на германската енергийна политика.

Това е страна, която се е ангажирала да намали емисиите въглероден диоксид, но същевременно строи нови ТЕЦ-ове на въглища. Тя не вижда много слънце, но е заложила голяма част от бъдещето си на слънчевата енергия. Затваря добре работещите си атомни електроцентрали, но разчита на вноса на атомна енергия от съседна Франция.

Ангела ...

Свързани новини: