Откривателят на ебола: Никога не съм си представял, че ще стане толкова зле

Професор Питър Пайът е директор на Лондонското училище по хигиена и тропична медицина и е един от откривателите на смъртоносния вирус ебола през 1976 година. Пред германското издание "Шпигел" той разказва за откритието, което направил със своя екип като млад учен. Всичко започнало през септември 1976 година, когато Пайът получил писмо от столицата на сегашен Конго Киншаса, придружено със син термус. Писмото било от пилот на авиокомпанията "Сабена", който описал, че в термуса има кръвна проба на болна от непозната болест белгийска монахиня. Молбата е била кръвта да се изследва за жълта треска. В този момент Пайът и неговият екип не са знаели пред какво се изправят и за разлика от днес, когато еболата се изследва в лаборатории с максимална сигурност, те разгледали кръвната проба екипирани единствено с обикновени лабораторни ръкавици и престилки. Една от епруветките в термуса била счупена и по вече размразената вода са плували кръв и стъкла. Пайът извадил останалите проби и ги изследвал по стандартните за времето методи. След тестовете докторите не открили нито жълта треска, нито треска от Ласа, нито нещо, което да е познато на учените. Последвало инжектиране на вируса върху мишки и други лабораторни обекти, но в последвалите дни нямало никакви симптоми на заболяване върху техните организми. Малко по-късно обаче животните започнали да измират едно по едно. Тогава Пайът осъзнал, че пред себе си има един крайно смъртоносен патоген. В неговата лаборатория пристигнали още проби от вече мъртвата белгийска монахиня в Киншаса. Тогава екипът получил известие от Световната здравна организация, че иска всички резултати и проби да бъдат изпратени в Лондон, вече в строго охранявани лаборатории. Тогавашният шеф на Пайът обаче искал те първи да имат заключение по непознатия вирус, като грабнал една епруветка за изследване. Ръцете му обаче треперили и така изпуснал пробата, която се счупила върху крака на един от колегите на Пайът. Единствената му мисъл тогава била "по дяволите". Бързата реакция и дезинфекция не довела до смъртоносни последици за изследователския екип. В края на тестовете Пайът и екипа му успели да поставят вируса под електронен микроскоп и да добият представа за неговия вид. Той бил голям, дълъг и подобен на червей. "Какво по дяволите е това", помислил си Пайът. Вирусът не приличал на нищо, което е виждал до момента. Изображението наподобявало на вируса марбург, който, подобно на еболата, причинява хеморагична треска и е убил цял немски лабораторен екип в Мюнхен през 1960-та година. Пайът прекарал дни в изследване на вируса марбург, за да добие повече представа за новооткритата ебола. След това е отлетял за Ямбуку, Зайре (предишното име на Демократична Република Конго, бел.ред.) като доброволец, пратен от белгийското правителство. Питър Пайът тогава е бил на 27 години и разказва, че се е чувствал като герой на път да открие нещо ново и невероятно. "На всички ни бе ясно, че сме изправени пред една от най-смъртностите заплахи. Страх имаше единствено, защото не знаехме как се предава болестта. В Киншаса вече носихме предпазни костюми и ръкавици, като дори си бях взел специални очила. Тях обаче нямаше как да нося в жегата на джунглата", разказва Пайът. Докато младият доктор взимал проби от болни пациенти, се заразил, но без да знае с какво. В следващите дни получил симптомите на ебола - главоболие, температура и диария. Прекарал няколко дни в изолирана среда, мислейки си най-лошото. След седмица започнал да се чувства по-добре и се оказало, че е бил болен от обикновена чревна инфекция. "Това беше най-хубавото нещо, което ми се е случвало. Погледнах смъртта в очите, но оцелях. Това промени начина ми на живот и погледа ми върху него", разказва Пайът. Освен откривател, Пайът е и кръстник на вируса. Това се случило една вечер в Зайре, когато той и екипът му изпили по няколко чашки алкохол и обсъждали вируса." Искахме да му дадем име, но не искахме да бъде Ямбуку, защото това щеше да заклейми селото завинаги. Погледнахме на картата и видяхме, че най-близката река в местността се казва Ебола", разказва ученият. В последствие става ясно, че картата е неточна и реката изобщо не е близо до Ямбуку. Но името остава. Пайът разказва, че белгийските монахини, заразени с вируса от своята мъртва сестра, са били едни от главните виновници за разпространяването на вируса тогава. Монахините са инжектирали бременни жени с нестерилизарани игли с витамини и така са дали силен тласък на развитието и разпространението на болестта в района. Близо 40 години по-късно Пайът описва епидемията в Африка като "перфектната буря". Ученият отдава разпространението на болестта на това, че в много от държавите, където сега умират хора от ебола, се възстановяват от войни и липса на всякакво здравеопазване. "Винаги съм бил оптимист и сега смятам, че трябва да направим всичко по силите си, за да овладеем вируса. Радвам се, че големи държави като САЩ най-сетне се решиха да помогнат. Белгия и Германия обаче трябва да направят много повече. Трябва да ни бъде ясно, че това не е епидемия. Това е хуманитарна катастрофа. Не ни трябва обикновен персонал, а експерти, камиони, джипове и храна. Подобна зараза може да дестабилизира цели региони. Можем само да се надяваме всичко да остане под контрол. Никога не съм си представял, че може да стане толкова зле", сподели Пайът. По негови думи светът е далеч от това да обяви победа над еболата. "Всеки ден виждам как пациентите в Ямбуку умират в бараките си и не можем да направим нищо освен да ги оставим да умрат. Това е страшно депресиращо, но в същото време ме мотивира да направя нещо. Обичам живота. И заради това правя и ще направя всичко по силите си, за да накарам силните държави да пратят помощ в Западна Африка. Веднага!"

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_400936.html

Свързани новини: