"В суматохата покрай случая с IV помощно забравихме най-важното - детето"

Камелия Николова е главен директор на Главна дирекция „Контрол по правата на детето“ в Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Тя е и автор на Споразумението за действия при деца в риск, подписано от министрите на труда и социалната политика, на вътрешните работи, на образованието, на правосъдието, на външните работи, на културата, на здравеопазването, председателя на ДАЗД, изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане и председателя на Управителния съвет на Националното сдружение на общините в Република България през 2010 г. Именно този документ указва на институциите как да действат заедно, координирано, за да се предприеме всичко възможно за опазването на едно дете в риск. Потърсихме Камелия Николова за интервю заради много натрупали се въпроси във връзка със сигнала за сексуално посегателство над дете с аутизъм в столичното IV помощно училище. Г-жо Николова, адекватно ли реагираха институциите в случая със сигнала за сексуално посегателство срещу дете в столичното IV помощно училище? Всяка институция е предприела определени стъпки, съобразно своята компетентност – извършват се проверки от различните отговорни институции, включително и от Прокуратурата на Република България, от Министерството на образованието и науката (МОН), което е принципал на това помощно училище. От наша страна също се правят проверки. Дали са реагирали адекватно институциите? Действително има навременна реакция и са предприети действия с оглед гарантиране спазване правото на детето. Какво е предприето от наша страна? В рамките на правомощията на председателя на ДАЗД е организирана проверка, чиято цел е да установи дали в това учебно заведение, където се обучават деца със специални нужди, са предприети всички необходими мерки и дейности, за да бъдат гарантирани в максимална степен правата и законните интереси на децата и най-вече да бъде гарантирано правото на детето за закрила срещу насилие. Кога ще обявите резултатите? Проверката ще приключи в днешния ден (интервюто е взето на 9 октомври - бел. ред.) . Утре ще огласим междинни първоначални резултати. Сигналът на майката е от 29 септември, но едва тази седмица - в деня, когато той стана публичен, МОН започва проверка. Не е ли закъсняла тази реакция? Не мога да коментирам реакцията на Министерството на образованието. Най-вероятно там е имало подготвителни действия, защото трябва да има предварителна подготовка, преди да се влезе на проверка в един обект – да се направи логистика, да се види какво се проверява, точно какви действия и методи ще се предприемат, за да може да бъде установена обективната истина в пълнота с точност и прецизност на информацията и за да може да бъдат предприети адекватни действия и мерки за отстраняването на евентуалните пропуски и нарушения. Редица институции, сред които ДАЗД и МОН, подписаха споразумение за действия при деца в риск през 2010 г. В контекста на този документ как трябва да реагират институциите, за да опазят едно дете от посегателство? Този документ регламентира един координационен механизъм. Точното му наименование е „Координационен механизъм за взаимодействие при работа в случаи на деца – жертви на насилие или в риск от насилие и за взаимодействие при кризисна интервенция“. Той е разработен от ДАЗД през 2010 г. след проверка на агенцията, която установи – пак беше случай на насилие – че институциите правят нещата, без да имат координация помежду си, което не беше довело до гарантиране правото на детето. В тази посока разписахме конкретни стъпки. Този механизъм буквално регламентира как органите на местно ниво се събират и решават случая в интерес на детето. Тоест правят един общ план за действие и определят какво прави всеки, съобразно своята оперативна самостоятелност и ангажименти, за постигане на общата цел. А общата цел е да се съхрани детето. В механизма има задължителни и алтернативно представени органи. Задължително представените органи са Отделът за закрила на детето, чиято основна функция е да свика този координационен механизъм, представител на общината и органите на МВР. Допълнителните са органите на Прокуратурата, на регионалните инспекторати по образованието, доставчици на социални услуги – по преценка на Дирекция „Социално подпомагане“. Целта е всички специалисти да седнат на едно място и да решат въпроса. В конкретния случай също са предприети такива стъпки. От ДАЗД сигнализирахме компетентната дирекция „Социално подпомагане“, която е по настоящ адрес на детето за предприемане на съответните действия, защото те са органът, който работи на местно ниво и осъществява теренната работа с детето и родителите. Те са тези хора, които вземат мерките за закрила, осъществяват наблюдение и проследяват каква помощ е необходима на детето и семейството. Те са осъществили среща със семейството, видели са детето и са свикали този координационен механизъм. На него са присъствали представители на полицията, на общината, на прокуратура, доставчици на социални услуги. Механизмът е бил свикан в началото на тази седмица, защото и при тях е било необходимо време, за да могат да проучат сигнала. Действително има необходимост от спешна и незабавна намеса, но в конкретния случай се касае за дете, което е с по-специфични потребности и подходът трябва да бъде много внимателен. На семейството вече беше предложена психологическа подкрепа за преодоляване на стреса и то ще се възползва от нея. Към ДАЗД има сформиран екип от специалисти психолози и психиатри за кризисна интервенция, който се намесва при такива критични събития на момента, за да се окаже незабавна подкрепа на пострадалото дете. Свързахме се с един от най-добрите специалисти, който има нужния опит и рутина за работа в такива случаи и с такава категория деца. Той има готовност да се включи и подкрепи семейството. Как повлия многото говорене, включително от официални представители на Министерството на образованието, на работата ви и на семейството? От представител на МОН чухме дори, че това болно от аутизъм дете имало "склонност да се заголва", беше внушавано едва ли не, че семейството има вина, случаят бе неглижиран с думите, че работата на МОН не била да следи дали има сексуално насилие в училище, а само да внимава за организацията на учебния процес.  Не беше ли всичко това твърде жестоко спрямо детето и родителите му? Да. Абсолютно и категорично мога да кажа, че това е така. Но е жестоко не само по отношение на това дете. Същото се получи по отношение на всички останали деца, които учат в това училище, което беше обект на изключително медийно внимание от началото на тази седмица. Затова в хода на проверката, в която са моите колеги, помолиха и журналистите да бъдат по-внимателни с децата. За съжаление, констатирам, че в цялата суматоха покрай този случай в момента институциите действително забравят, че в центъра на всички тези неща е детето и трябва да се направи всичко възможно, за да се съхрани самоличността му. За съжаление, поради медийните изяви, медийния натиск и интерес комуникацията ни със семейството се осъществи много трудно. От началото на седмицата правим многократни опити за контакт със семейството. В крайна сметка съумяхме да поднесем информацията по подходящ начин. Направихме и заявка в дирекция „Социално подпомагане“ ако родителите имат нужда, сме напълно готови да реагираме, за да подкрепим детето. За нас е важно детето да се съхрани в цялата тази история. Това, което се получи заради изключителния медиен интерес, беше, че се наруши нормалният ритъм на работа в учебното заведение. Правиха се опити да се снимат децата – знаете, че всяко дете може да бъде снимано само след разрешението на родителите. И с този проблем се сблъскахме. В една или друга степен това неминуемо рефлектира на децата. Това беше ефектът от цялото медийно говорене. Но не мога да кажа, че институциите са се задвижили едва ли не след като се намесиха медиите. Просто бяха направени всички възможни стъпки абсолютно всички отговорни институции да бъдат ангажирани. От наша страна, на агенцията, сигнализирахме и Софийска районна прокуратура, което е наш ангажимент, когато има данни за предполагаемо престъпление. В някои медии беше посочено, че нямаме добра координация с МОН – не е така. Направихме връзка с министерството, в момента тече проверка успоредно с тяхната. Единственият независим орган, специализиран, за закрила в страната, който осъществява такава проверка относно спазване правата на детето, регламентирани в Конвенцията на ООН за правата на детето, е председателят на ДАЗД. Казвате, че институциите са реагирали навреме, но основното негодувание на майката, която направи публичен целият случай чрез поста си във Фейсбук, беше, че няма никакъв отговор от институциите по сигнала, който е подала на 29 септември за случай от 19 септември. Безспорен факт е, че всички органи се бяха задействали. Но дори с тези родители ние се срещнахме трудно, за да им предложим допълнителна подкрепа. Изпратили сме писмена информация до тях, че ще направим проверка, че сме информирали компетентните институции, но това отнема време. Днес ( 9 октомври - бел. ред. ) или утре ще получат писмото. Директорът на това училище потърси ли ви, за да каже, че има такъв сигнал от родител? Задължение на всеки - професионалист или не, на когото стане известно, че дете се нуждае от закрила, е да уведоми органите за закрила на детето. Според Закона за закрила на детето те са дирекция „Социално подпомагане“, органите на МВР или ДАЗД. В конкретния случай няма такава постъпила информация на 19 септември или в по-късен момент до дирекцията „Социално подпомагане“ или ДАЗД. Да разбирам ли, че директорът не се е свързал с нито една от трите институции, които би могъл да ангажира? Да. И до момента това не се случило? В момента ние вече проверяваме, но само и единствено на баз жалбата на родителите и, от вчера, по жалби на различни организации, родители, които са се запознали с публикациите и проявяват интерес. А имали ли сте изобщо някаква комуникация с директорката на IV помощно училище? Тя е в отпуск по болест. От кога? В момента не мога да ви кажа, не съм попитала колегите, може би е мой пропуск, но към датата на извършването на поверката е в отпуск по болест. Тъй че с нея не сме провели разговор и няма как да го направим в момента. Но в рамките на нашата проверка са проведени беседи и разговори с всички членове на персонала, със специалистите, с психолога, със специалния педагог, с децата, извършва се и наблюдение на учебния процес, за да се установи има ли напрежение, какво се случва, колегите наблюдават как децата се предават на родителите плюс цялата тежка проверка на задължителната работна документация. Според споразумението от 2010 г. директорът не е ли бил длъжен да го направи, да се обърне към вас? Той е бил длъжен да се обърне към един от органите. Може би в конкретния случай се касае за недооценяване на риска. Вероятно не са оценили по първоначално подадената информация от родителите, че има риск за детето. (На 19 септември майката се оплаква на директорката, че сутиенът на детето, с който то е излязло сутринта, е липсвал вечерта, когато го е прибрала от училище. По думите на майката, директорката само свива рамене и казва, че не знае къде е сутиенът. Седмица по-късно детето прави криза и разказва за сексуално посегателство – бел. ред.). Не знам, може би действително е бил подценен първоначално. Допустимо ли е в такава ситуация да се мисли за наказание на директора заради липсата на реакция и сигнал? Да, всичко това ще бъде анализирано, след като моите колеги приключат проверката. Ще анализираме нещата, имаме механизми, с които можем да предложим налагане на административно наказание при допуснати нарушения или да предложим търсене на дисциплинарна отговорност на виновните лица, които са допуснали нарушаване правата на детето. Виждате ли пропуски в законодателството, които да изпъкват сега, при този казус? Не бих казала, че има пропуски в законодателството, вакуум, нещо неуредено. Не, по-скоро действително може би е необходима по-интензивна работа със самите учебни заведения за това каква е ролята на органите за закрила на детето, защото на много от местата има неразпознаване на органите за закрила на детето, непознаване на Закона за закрила на детето. В много от проверките сме установили такива пропуски, което за нас е показателно, че и самите отдели за закрила на детето могат да бъдат малко по-активни по места, да се представят пред учениците, за да знаят и самите деца към кого биха могли да се обърнат при нужда, а учителите да знаят при каква нужда могат да потърсят органите за закрила на детето. Това е нещо, което е въпрос на популяризиране и разпространение сред учениците. В конкретния случай мислите ли, че е необходимо да се работи с учителите от IV помощно училище или с учениците в него? Да, бихме могли, ако има такава заявка и се идентифицира такава нужда. По отношение на децата колегите са установили, че те не дават някакви индикации за безпокойство или нещо, което налага такава спешна интервенция, да се работи с тях. В училището има психолози, които работят с децата и разчитаме, че те ще бъдат подкрепени по подходящ начин. Проверката ви не е приключила, но все пак имате ли индикации дали написаното от майката в сигнала е вярно? Знам, че медиите очакват да кажем „Да, в учебното заведение има педофил“, което няма как да направя, защото не е в рамките на нашата компетентност. Не можем да кажем категорично дали има престъпление, затова се извършва проверка от органите на прокуратурата и МВР. Ние сме установили, по предварителна информация, че има пропуски в организацията на работа, които могат да създадат предпоставки, за да се стигне до някакво нарушаване правата на детето и до форма на насилие. Какви превантивни мерки могат да се вземат, за да бъдат опазени децата в училището още сега – преди да е установено с категоричност дали там се е случило сексуално посегателство над дете или не? Това, което може да се направи сега, в конкретната ситуация, е да се завиши контролната дейност от страна на учебното заведение. Предполагам, че ще има предписания в тази посока, за да се знае кой за кое дете отговаря, по кое време, какви са му задълженията и действително да има гаранция, че по време на престоя на това дете в учебното заведение от началото до края на учебния ден то ще бъде под надзор и грижи. Друга мярка, за чието въвеждане може да се мисли, беше заложена преди две години в законопроект за детето и тя предвижда създаването на регистри с лица, които са били осъждани за такива престъпления и за които има образувани досъдебни производства, т.е. без да има ефективно осъждане, които да не могат да работят като учители.

Прочети цялата новина http://offnews.bg/news/n_1/n_401437.html

Свързани новини: