Ключово за контрола на ебола е състоянието на здравната система на място

От ключово значение за контрола върху разпространението на вируса на ебола не е толкова граничният контрол на пристигащите в дадена страна, колкото състоянието на здравната система в нея. Това обясни в петък главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.   Той съобщи, че у нас единствено в инфекциозната клиника на Военно-медицинската академия (ВМА) има условия за хоспитализиране на особени случаи на заразни заболявания и че до дни там ще бъде получена специализирана покрита носилка за болни от ебола. Това обаче по думите му също не е от ключово значение, защото истинските рискове настъпват, след като пациентът бъде превозен в лечебното заведение.   Промяна на ситуацията по оценката на риска за България би настъпила, ако дойде лабораторно потвърждение на случая на съмнение за ебола у британски граждани в Македония от вчера, коментира д-р Кунчев. По думите му към момента в официалните мрежи на Световната здравна организация няма информация за Македония, но пробите са изпратени за изследване. В рамките на два-три дни ще има отхвърляне или потвърждение на съмненията и на тази база ще се вземат последващите решения.   Контролът по българските граници съществува, но ключовото за ефективното наблюдение на заболяването ебола е състоянието на здравната система на място, каза в интервю за БТА д-р Кунчев. Ако вирусът е в инкубационния си период няма какво да посочи, че човекът е носител на вируса. Не можем да изследваме всички хора, влизащи по някакъв повод в България.   В дефиницията на случаи за ебола, която се ползва в ЕС, ясно е казано какви са първите признаци на заболяването - температура, диария, кръвоизливи и второ - пристигане от заразена страна или доказан контакт с болен от ебола, поясни експертът.   Контролът по българските граници е съсредоточен най-вече по отношение на бежанците, независимо дали минават през контролно-пропускателен пункт или по зелена граница. Всички подлежат на медицински преглед и наблюдение преди и след разпределянето им в центровете за настаняване, уточни д-р Кунчев.   "Контрол се извършва и на летищата. Ключово за ефективния контрол на заболяването не е толкова граничният контрол, колкото състоянието на здравната система на място, тъй като шансът да се хване някой на границата не е толкова голям. По-вероятно е поради дългия инкубационен период на болестта, който стига до 3 седмици, заразеният човек да влезе и да развие симптомите на болестта някъде в страната. Така че най-важното е лекарите да са уведомени и да имат "едно на ум" винаги, когато става въпрос за чужденец или българин, дали пътувал или пребивавал в заразени страни. Към момента те все още са Гвинея, Сиера Леоне и Либерия", каза д-р Кунчев.   Контролът сред пътниците, пристигащи в България с кораби, също е налице, но те по принцип не са особено рискови, защото от една страна на кораба има медицинско наблюдение и обслужване, а от друга туристи в лайнерите не се отбиват по африканския континент, особено в заразени държави, каза експертът.   Интересен математически модел, разработен в Германия, е показал какъв е рискът за всяко едно европейско летище от пренос на ебола, базиран на интензивност на потока пътници, съобщи д-р Кунчев. Този модел е предоставен и на българските летищни власти, както и на "Гранична полиция". Рискът за летището в София е изчислен на 0.003, а за Варна и Бургас - 0.001, което е изключително ниско, посочи специалистът.   Ключовите летища, от които би пристигнал такъв сменящ полет човек, за нас са Лондон, Франкфурт, Милано и Париж. За хора, очевидно произхождащи от африканския континент, трябва да се търсят данни за история на пътуването, макар че това никак не е лесно, защото няма документи, в които това да е отбелязано, поясни д-р Кунчев.   Във Военномедицинска академия вероятно до дни ще бъде осигурена покрита носилка за пренос на болен от ебола, но това не е от ключово значение, защото болният ще бъде в нея до 20-30 минути докато стигне до инфекциозно отделение. По-важно е, че след това пациентът ще трябва да бъде обслужван, да му се взимат кръв и телесни течности за изследване, което е много, много по-рисково, посочи д-р Кунчев. Въпросът не опира до пренасянето на болния за половин час.   В болниците има защитни средства, но предстои да се купуват и допълнително. С 24 милиона лева инфекциозното отделение във ВМА беше направено по всички изисквания, а за Инфекциозна болница вече близо 10 години не могат да се отделят 2 милиона лева за същото, коментира д-р Ангел Кунчев пред БТА.

Прочети цялата новина http://www.mediapool.bg/klyuchovo-za-kontrola-na-ebola-e-sastoyanieto-na-zdravnata-sistema-na-myasto-news225820.html

Свързани новини: