Агресивността на Кремъл застигна и България

Туитърската акция на Дмитрий Рогозин и последвалото изказване на говорителя на МИД освен да окажат натиск в предстоящото договаряне за състава и характера на българското правителство, са и признание за провала в руската външна политика.

Надеждите, че Русия ще съхрани лостовете си за влияние след влизането на България в НАТО и ЕС, се оказаха напразни. Никой не беше предвидил, че Путин ще стигне до открита конфронтация със Запада, при която нито едно българско правителство не може да има избор освен да изпълнява съюзническите си задължения към тези два блока.

Енергийният шлем, на който толкова много се разчиташе за схемата - политическа ориентация на Запад, икономическа зависимост на Изток - не сработи. Южен поток е блокиран.

Стремежът на Русия при предстоящите преговори за съставяне на българско правителство е да очертаят “червените линии” на своите интереси и да изолират “анти-руските” - в тълкуването на Москва - политически фактори - президент, служебни министри и най-вече подкрепящите тезите им преговарящи с ГЕРБ.

Целта е ясна - коалиция тип “Южен поток”. Посланието е - или ще си запазим влиянието си в България или ще я дестабилизираме до степен тя да бъде безполезна за ЕС и НАТО, а българите да се обърнат срещу Европа.

От моята практика зная, че официалните реакции чрез МИД са обикновено балансирани и не представляват частта от която трябва да се безпокоим. Опасната част идва от активирането на неформалните канали и най-вече на местните проводници на влияние и въздействие. Затова не се очудвайте ако тези дни има засилване на дейността на традиционните политически и бизнес фактори, които да развият подадените от Москва теми за”предателствата” на президента Плевнелиев, усилени внушения за чувство на историческа вина или откровено неспокосани реакции на босове на футболни клубове, опитващи се да “ударят рамо” на Южен поток.

Няма смисъл да обръщаме прекалено голямо внимание, защото губим ценна обществена енергия. Но си струва да реагираме на недостойните обвръзки на миналите заслуги на Русия със сегашните “дългове” на съвременна България. Трябва спокойно, но твърдо да отстоим своето право на различие и идентичност.

Тезата за “неблагодарните” българи не е нова, но досега не е изразявана с подобна арогантност. Като посланик в Москва винаги съм защитавал схващането си, че признателността на България към тогавашните руски, украински, финландски, румънски войни и техните генерали не подлежи на съмнение или уговорки. Съвременните руснаци и българи заедно трябва да бъдат в равна степен признателни към предците си. Но съвременниците не дължат нищо един на друг за миналото, а само за това което са направили в настоящето.

Всяко поколение изгражда своите мостове на общуване по които текат признателност и уважение. Ако колегите в МИД не разбират това - толкова по-зле.

Това не е урок, който се учи в късни години.

Не случайно в България не съществува спор относно признателността ни към Русия за освобождаването ни в резултат на руско-турската война. Погледнато в материален аспект - веднага след войната сме си платили за това, че са ни освободили.

Погледнато в духовен план - признателност има и ще има - независимо от вековете и правителствата. Затова тихо и безшумно се грижим да съхраним паметта за великото дело на тези знайни и незнайни воини и генерали, дошли да ни освободят.

В същото време в самата Русия много паметници на нашите общи герои се рушат, тънат в забвение или се премахват, като паметника на генерал Скобелев в Москва.

Съвременните поколения руски граждани могат само да се поучат от начина по който се грижим за паметта на руските войни у нас. Така че  и тук ако има признателност, то тя не е към съвременното поколения управленци в Русия.

Лошото на историята е, че тя съхранява и примери за ...

Свързани новини: