Парад за Путин, но Сърбия действа предпазливо

Ройтерс

В мемоарите си от 1949 година, озаглавени “Източно сближаване”, британският офицер Фицрой Маклин пише, че е стоял горе в крепостта на Белград и е наблюдавал как нацистите отстъпват през река Сава, оставяйки столицата на Червената армия и югославските партизани.

Денят 20 октомври 1944 година става Ден на освобождението. Първоначално той е честван с военни паради, а след това с възпоменания в памет на убитите. В четвъртък оръжия, танкове и самолети отново ще се върнат в града, сега столица на Сърбия, за парада по случай Деня на освобождението, който ще се проведе четири дни по-рано заради почетния гост - руският президент Владимир Путин, който ще пристигне тук на път за срещата в Милано.

Това е жест с голяма символика в стила на Студената война и източно-западното разединение по въпроса за Украйна, което поставя Сърбия - политически задължена на Русия, но търсеща икономическо бъдеще в Европейския съюз, в деликатната роля на балансьор.

Съединените щати не приветстват идеята Путин и главнокомандващият армията му да получават почести на парад с участието на 4500 сръбски военнослужещи докато НАТО казва, че руски войници все още водят война в Източна Украйна.

“Може да имаш добри отношения с Русия и Китай и със Съединените щати. Но гледните ни точки относно посещенията на китайски и руски длъжностни лица се различават; китайците не са нападнали никой, но руснаците са”, каза миналия месец в интервю за в. “Вечерне новости” Майкъл Кърби, американски посланик в Сърбия.

Кърби след това посочи, че не се опитва да казва на Сърбия кого може да кани, но неговите изявления разкриха деликатното положение, в което се намира Сърбия.

След отстраняването от власт на Слободан Милошевич през 2000г. след десетилетие на война, санкции от Запада и изолация, Сърбия твърдо се обърна към Европа. Цифрите говорят сами: между 2007 и 2013 държавата с население от 7,3 милиона души е изнесла стоки за 32,6 милиарда евро за ЕС спрямо само 4,2 милиарда евро за Русия.

За същия период ЕС е бил източник на 9,2 милиарда евро преки чуждестранни инвестиции в Сърбия в сравнение с 2,5 милиарда евро от Русия.

Косово, където живеят предимно албанци и което се отдели от Сърбия след конфликта през 1998-99, който бе прекратен от въздушни удари на НАТО, остава проблем. Сърбия отказва да признае Косово за независима държава. Освен това, както и повечето от източноевропейските държани, Сърбия е зависима от руския газ.

Това принуждава Белград да лавира между Изтока и Запада - стратегия, ползвана превъзходно от Тито по време на Студената война, но след падането на Берлинската страна това вече не е така просто.

Сърбия се обяви в подкрепа на териториалната цялост на Украйна, чиито крачки към ЕС предизвикаха анексирането на Крим от Москва и проруски бунт в източната й част. Но Белград отказа да се присъедини към санкциите на Запада срещу Русия. По-късно тази година Сърбия ще приеме руски войници за съвместно военно учение близо до границата с членката на НАТО Хърватия.

“Това не е никак умно”, казва Йелена Милич, директор на белградския Център за евроатлантически проучвания. Тя описва сръбската политика като “лавираща и криволичеща”. “Няма стратегия за външната политика и съответно няма политика за сигурността”, казва Милич.

Външният министър на Сърбия Ивица Дачич казва обаче, че политиката е “кристално ясна”.

“Какво трябва да направи Сърбия? Да каже, че понеже искаме да се присъединим към ЕС, Русия, съжаляваме, вече не сме приятели с теб? Къде е нашият национален интерес тук?”, каза той по обществената телевизия миналата седмица. “Русия и Китай са единствените наши защитници от това Косово да се присъедини към Обединените нации”.

За Сърбия от значение е и споразумението за свободна търговия с ...

Свързани новини: