Извънредни мерки: какви са рисковете и как да не се заразим с ебола

Ройтерс

Заразяването на двама медицински работници от САЩ, които са се грижели за пациент, умиращ от ебола в Далас, е предизвикателство към общоприетите правила за предпазване на медицинския персонал, прилагащ съвременни животоспасяващи процедури, които може да увеличат риска от заразяването му.

Американският център за контрол и превенция на болестите казва, че заразяването на двете медсестри от Далас вероятно е станало през първите няколко дни след приемането на пациента Томас Дънкан в тексаската Презвитерианска болница в края на септември и проучва дали те са използвали предпазните средства като ръкавици и защитно облекло, препоръчвани от службата.

Медиците в болницата освен това са направили на Дънкан инвазивни процедури като интубиране и филтриране на кръвта чрез апарат за диализа - процедури, които са без прецедент при третирането на пациент с ебола в последния стадий на болестта. Но именно тези процедури създават предпоставки медицинският работник да влезе в контакт с телесни течности, когато те са най-заразни.

“Това, което не знаем, е дали става дума за повреда на предпазната екипировка или се е случило, тъй като пациентът е бил обработван с интубиране и диализа”, казва д-р Питър Хоутес, специалист по тропически болести в медицинския колеж “Бейлър” в Хюстън.

В Западна Африка, където най-тежката регистрирана епидемия от ебола уби повече от 4000 души, използването на съвременни животоспасяващи мерки е рядкост. Но в САЩ те са рутинни.

“Дали не трябва да преосмислим нужно ли е да се прилагат тези животоспасяващи мерки? Това е въпрос, на който е наложително медицината да намери отговор”, каза Хоутес.

На повечето места в Африка пациентите, заразени с вируса ебола, получават единствено общи грижи, заяви говорителката на центъра за контрол и превенция на болестите Абигейл Тъмпи. “А когато се грижим за пациенти с ебола в САЩ, залагаме на съвременната западна медицина, която все още не е прилагана при проучвания на терен в Африка.” Очевидно е, че лечебни подходи като диализа и интубиране не са използвани, каза Тъмпи и добави, че центърът сега проучва рисковете, свързани с тези процедури.

“Тъй като нямаме опит с лечение на пациенти с ебола в болници в САЩ, където разполагаме с всичките тези технологии и ресурси, не е изключено някои от процедурите да поставят под риск здравните работници.”

Д-р Джеси Гудман от университетската болница в Джорджтаун заяви, че макар ебола да върлува от десетилетия, е напълно нова за западното здравеопазване и е важно да не се разчита изцяло на онова, което е сработило при предишни епидемии, особено когато системите за здравеопазване са толкова различни.

ПО-ГОЛЯМА ПОЛЗА ИЛИ ВРЕДА

За мнозина въпросите, които ебола повдига, напомнят на първите дни на лекуване на пациенти, заразени с ХИВ, вируса причиняващ синдрома на придобита имунна недостатъчност СПИН. Много от протоколите за безопасност за пренасяни по кръвен път патогени бяха разработени при третирането на пациенти със СПИН.

Но вирусът ебола се различава по няколко важни пункта. Той бързо блокира вродената възможност на организма да се бори с вируси, които се размножават безпрепятствено с напредването на болестта, докато тялото се изпълни с милиарди от тях. “Към последния стадий на болестта пациентът практически представлява торба с вируси”, каза Хоутес.

Когато пациент с ебола достигне стадия на заболяването, при който се налага интубиране или диализа, рискът за здравния работник е по-голям в сравнение с ползите за пациента, който така или иначе ще умре”, смята Шон Кауфман, който обучава болничен персонал на мерки за безопасност.

Д-р Марк Нап от болницата “Маунт Синай” в Ню Йорк заяви, че като общо правило “всеки пациент, който дойде, независимо в какво състояние, и се нуждае от определена медицинска терапия според клиничната преценка и ако той желае, сме задължени да я предоставим”.

Нап допълни, че в случая с ебола не е имало никакви ...

Свързани новини: