(http://www.klassa.bg/)
Михаил Горбачов: Противник съм на всякакви стени
Германците сами изиграха решаващата роля за обединението на своята родина. Имам предвид не само техните масови изяви в подкрепа на единството, но и фактът, че в годините след Втората световна война и източните, и западните германци доказаха, че са научили уроците от миналото, че на тях може да им се вярва.
А затова обединението да бъде мирно и този процес да не доведе до опасна международна криза решаващата роля беше на Съветския Съюз. И ние в съветското ръководство знаехме, че руснаците, всички народи на Съветския Съюз се отнасят с разбиране към стремежа на германците да живеят в една, демократична държава.
Искам да отбележа, че освен СССР балансираност и отговорност проявиха и останалите участници в процеса за намирането на окончателно решение на германския въпрос. Имам предвид страните от антихитлеристката коалиция – САЩ, Великобритания и Франция. Днес вече не е тайна, че и Франсоа Митеран, и Маргарет Тачър имаха силни съмнения относно темповете на обединението. Все пак войната беше оставила дълбока следа. Но когато всички аспекти на този процес бяха разрешени, те подписаха документите, които поставиха точката в Студената война.
Обединението на Германия не беше изолирано явление, а част от процеса на прекратяване на Студената война. Това стана възможно благодарение на перестройката и демократизацията в СССР. Без тях Европа още десетилетия щеше да бъде разделена и "замразена". А излизането от това състояние щеше да е далеч по-трудно.
Какво представлява "новото мислене"? Това е признание, че съществуват глобални заплахи – а по онова време това беше преди всичко заплахата от ядрен конфликт, която можехме да избегнем само с общи усилия. Следователно, трябваше да изграждаме отношенията по нов начин, да водим диалог, да търсим пътища за прекратяване на оръжейната надпревара. Да признаем на всички народи правото на избор – и в същото време да отчитаме интересите си, да изграждаме сътрудничество, да създаваме контакти, за да могат конфликтите и войните в Европа да станат невъзможни.
Тези принципи легнаха в основата на Парижката харта /1990/ за нова Европа, най-важният политически документ, подписан от всички европейски страни, САЩ и Канада. И след това трябваше да развиваме и конкретизираме нейните клаузи, да създадем работещи структури, превантивни механизми, механизми на сътрудничеството. Не искам да противопоставям тогавашното поколение лидери на следващото. Но фактът е факт: това не беше направено. И европейското развитие придоби едностранчив характер, за което съдейства и отслабването на Русия през 90-те години на ХХ век.
Бих посъветвал западните лидери подробно да анализират всичко това, вместо да обвиняват за всичко Русия. Да си спомним каква Европа успяхме да създадем в началото на 90-те години и в какво се превърна тя през последните години.
Въпросът за "разширяването на НАТО" в онези години въобще не се обсъждаше и дори не беше възникнал. Заявявам това напълно отговорно. Нито една източноевропейска страна не го беше повдигала, включително и след като Варшавският договор престана да съществува през 1991 г. Не го повдигаха и западните лидери.
Обсъждаше се друг въпрос, който бяхме поставили ние: след обединението на Германия да няма придвижване на военни структури на НАТО и разгръщане на допълнителни въоръжени сили на алианса на територията на тогавашната ГДР. В този контекст беше направено изявлението на държавния секретар Джеймс Бейкър, който обеща да няма разширяване на Изток. Затова говореха и канцлерът Хелмут Кол и външният министър Ханс-Дитрих Геншер.
Беше направено всичко възможно и необходимо за поемането на подобен политически ангажимент. И беше изпълнено. В окончателния договор с Германия е посочено, че в източната част на страната няма да се създават нови военни структури, да се разгръщат допълнително количество войски, няма да се разполага оръжие за масово унищожение. Всичко това се съблюдава през всичките тези години. Така че не трябва да се представят Горбачов и тогавашното съветско ръководство като наивни хора, които са били направени на глупаци. Ако имаше някаква наивност, то тя дойде след това, когато възникна този въпрос и Русия поначало "не възразяваше".
Решението на САЩ и техните съюзници за разширяването на НАТО на Изток беше формулирано окончателно през 1993 г. От самото начало аз определих това като голяма грешка. Без съмнение, това беше нарушение на духа на тези изявления и уверения, които ни бяха дадени през 1990 г. Що се отнася до Германия, те бяха юридически оформени и се спазваха.
Трябва да признаем, че върху отношенията между Русия и Украйна е нанесен огромен удар. Не трябва да допуснем този удар да се превърне във взаимно отчуждение между руския и украинския народи. Огромната отговорност за това пада върху лидерите – президентите Владимир Путин и Петро Порошенко. Те трябва да дадат пример. Трябва да намалим градуса на страстите. Кой е прав, кой е крив – ще се разберем по-късно. Днес най-важното е да установим диалог по конкретни въпроси. Да се нормализира живота в регионите, които са пострадали най-много, да оставим настрана проблемите за статута и т.н. Тук и Украйна, и Русия, и Западът биха могли да помогнат – по-отделно, и заедно.
На украинците им предстои да направят много, за да настъпи примирие в родината им, за да може всеки човек да се чувства гражданин, чиито права и интереси са надеждно гарантирани. Въпросът даже не е толкова в конституционните, правовите гаранции, колкото в реалния ежедневен живот. Затова бих препоръчал освен избори колкото е възможно по-скоро да започне работа една "кръгла маса", на която да са представени всички региони, всички слоеве на населението. И където могат да бъдат поставени и обсъдени всички въпроси.
Що се отнася до отношенията на Русия със страните от Западна Европа и САЩ, то първата стъпка – трябва да се откажем от логиката на взаимните обвинения и санкции. Според мен, Русия вече направи тази стъпка, отказвайки се от ответни мерки след поредния кръг западни санкции. Сега топката е в полето на нашите партньори. Мисля, че те преди всичко трябва да се откажат от така наречените персонални санкции. Как да водим диалог, ако вие "наказвате" хората, вземащи решения, влияещи върху политиката? Трябва да разговаряме един с друг. Това е аксиома, която забравихме съвършено напразно. Убеден съм, че веднага след като бъде възстановен диалога, ще се появят и точките на съприкосновение.
Свързани новини:
- И Видин обявява грипна епидемия
- Без безплатни бързи тестове за грип
- Приложение на „Майкрософт” ще ни предупреждава за сайтове с фалшиви новини
- Опозиционерът Хуан Гуайдо се обяви за временен президент на Венецуела
- Жената, нападнала медик в Горна Оряховица, е с повдигнато обвинение
- Руската ВТБ: Заложници сме на нарастващ конфликт между Тръмп и Конгреса
- Ивелин Попов се настани в хотела на "Ростов" в Доха, ще подписва
- Алберт Попов спечели втория слалом за ФИС
- Паредес се отдалечава от ПСЖ
- Прекратиха търсенето на самолета със Сала поне за днес
- Погба носи тузарски костюм със своите инициали
- Зафиров: Цената на Неделев е висока
- Емери: Арсенал работи по трансфера на Суарес
- Зафиров: Неделев отхвърли ЦСКА и Лудогорец, търсим нападател и ляв бранител
Виж всички новини от 2014/10/16