Когато пицариите станаха театри

/КРОСС/ В една бивша пицария в центъра на София се играе театър. Пиесата е „Влиянието на гама лъчите върху лунните невени", написана през шейсетте на миналия век от Пол Зиндел, има награда „Пулицър", а Пол Нюмън я превръща в кино през `70-те. Получило се е нещо прекрасно, провокативно, на моменти дълбоко абсурдно, а в други - скандално. Излизаш от бившата пицария с усещането, че си бил на терапия. Че са ти бъркали със свредел в мозъка. Или че плътта ти се е превърнала в изрезки от стар вестник. По-важно е обаче друго: че това се случва в една бивша пицария. Че има хора, които правят изкуство на места, далеч от обичайните. Че се чувстват възможни да изразят себе си там. Говоря за всичко това, защото то се случва точно във време, в което сме се задавили от театрални реформи, в което комерсът и продаденият билет са издигнати в култ и няма нищо по-важно и свещено от това. И в което голяма част от хората, управляващи театри, са се превърнали в закупчици и счетоводители. И точно в тази бивша пицария някак видях светлина. Усетих, че не всичко е пари. Вкарах в самия себе си нови атоми. И си спомних за градове като Париж, Прага, Лондон, в които огромна част от арта се прави точно на такива места. Че за подобни градове това е нещо съвсем естествено и обичайно. Че такъв тип „гаражни" театри отдавна са изградили и публика, и вкус. Че в тях наистина може да се чувстваш с няколко километра по-свободен

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/pitzariya-teatri-mesta-1435509.html

Свързани новини: