Проблемите на еврозоната са в политиката

в. Уолстрийт джърнъл

Според някои кризата в еврозоната се е завърнала, според други тя никога не си е отивала. Мрачна прогноза на Международния валутен фонд определя на 40% риска от връщане към рецесията, а пороят от не особено добри показатели, сочещи неуверено възстановяване, особено в Германия, изплашиха пазарите.

Отново еврозоната е във фокуса на световното внимание на фона на опасенията, че слабият растеж ще тласне пак Стария континент към дефлация. Котировките на европейските акции спаднаха миналата седмица до най-ниското си равнище от 10 месеца, германските облигации поскъпнаха, а лихвите по книжата на страните от периферията на еврозоната се вдигнаха. Най-голямо внимание привлече случващото се с лихвите по 10-годишните гръцки облигации, които за кратко скочиха над 9% и приключиха седмицата на равнище малко под 8%.

Необходима е известна обективност. Първо, причината за забавянето не е в еврозоната, а в страните с нововъзникващи пазарни икономики. Това забавяне на развиващите се пазари, което завари МВФ неподготвен, но всъщност се случва почти от година, бе неизбежен резултат от решението на Управлението за федерален резерв на САЩ да започне постепенно да намалява паричното стимулиране.

След като извънредните ликвидни потоци, които подхраниха бума на развиващите се страни и ценовите балони при суровините намаляха, развитите страни със значителни износни сектори като Германия също бяха засегнати.

Геополитическото напрежение също има роля. Пазарът се тревожи за бъдещите източници на световното търсене, но понижаването на цени на суровините е подобно на намаляване на данъците при развитите страни, което би трябвало да подкрепи вътрешното търсене.

Второ, еврозоната, според повечето показатели, е в по-добра форма, отколкото през 2012 година. Страните, които бяха засегнати най-тежко от кризата като Испания, Португалия и Ирландия отново отчитат растеж и излязоха от спасителните си програми. Дори Гърция вероятно ще отчете растеж през третото тримесечие на годината след 24 тримесечия на рецесия. Бюджетните дефицити са намалени. Банките от еврозоната са доста по-добре капитализирани. Началото на банковия съюз в еврозоната би трябвало да спре в известна степен фрагментирането в банковата система. Еврозоната сега има спасителни фондове и централна банка, която желае да окаже подкрепа на финансовата система.

Рисковете от инфлация са преувеличени. Дори когато общата инфлация се понижи до 0,3 % заради спада на цените на петрола и храните, базовата инфлация все още е 0,8 %. Наистина, един показател за пазарните очаквания за инфлацията спадна под 2%, но очакванията за потребителската инфлация, засега, остават стабилни.

Дори ако очакванията се понижат, рискът от дефлация от японски тип са преувеличени. Все пак дори самата Япония не преживя дефлация от японски тип, така както обикновено я определят. Японският брутен вътрешен продукт на глава от населението се повиши през годините на дефлация. Както показа Банката за международни разплащания дефлацията обикновено се свърза с растеж на икономиката, а не толкова със спирала на дълга. Швейцария е в дефлация през по-голяма част от последните шест години. Опитът на САЩ през 30-те години е изключение. Понижаващите се цени не попречиха на възстановяването в Испания и Португалия; увеличавайки реалните доходи, те може и да са го помогнали.

Дали това значи, че всичко е наред в еврозоната? Определено не. Рисковете днес обаче са предимно политически. Това е най-очевидно в случая с Гърция, която в икономическо отношение сега изглежда по-стабилна, отколкото когато и да било от началото на кризата. Макар съотношението дълг към БВП, което е 175%, да изглежда невероятно високо, разходите по обслужване на дълга на Гърция и матуритетът на задълженията й са сред най-благоприятните в еврозоната; дори МВФ сега е на мнение, че има шанс Гърция да постигне дълговите си цели без повече облекчаване на кредитите.

Това, което тревожи пазарите, е нестабилната политическа ситуация в Гърция. Радикалната популистка партия СИРИЗА е начело ...

Свързани новини: