Не искам да си спомням…, но е нужно

/КРОСС/ Идеята за първия разказ от сборника „Заличаване" се появява през лятото на 2008 г., докато Теодор Иванов чака един приятел срещу гарата в Бургас. Днес пред нас е завършената книга, в която се представя по нов начин историята - онази която ни е достатъчно близка, но трудна за разказване история - на втората половина на двадесети век. Защо трудна ли? Защото е близка. Защото мнозина я помнят и са я живели. Защото за хората, които знаят, тя е болка и е твърде лична. Сборникът „Заличаване" съдържа тринадесет разказа. В тях са пресъздадени реални случки от Котел - родния град на автора. Наслагвани с години, сложните взаимоотношения са се превърнали в градски митове. Но в текстовете на Теодор Иванов всичко е изведено далеч над личното - обобщенията, изводите, художественото внушение са много литературни и много философски. Обществената и личната история са се превърнали в послание. И то такова, което те хваща за гърлото и не ти оставя дъх.Теодор Иванов постоянно търси и експериментира. Може би се задушава в жанровите ограничения на разказа, но ако клиширано задам въпроса „очаквам ли роман" от него, трябва да отговоря с „не". Не защото той не владее по-дългата форма („Сметище" доказва потенциал за това), а защото в забързания ни делник, сякаш сме склонни да четем именно разкази

Прочети цялата новина http://www.cross.bg/chovek-ivanov-teodor-1436195.html

Свързани новини: